Протокол № 281 от 14.07.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 281 гр. Пещера, 14.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101359 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА /по първоначалния иск/ М. Ч., уведомена при условията на чл.

56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. К. С., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИЦИТЕ /по първоначалния иск/ Р. Ч. и Г. Ч., уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явяват лично. Като процесуален представител за тях се явява адв. В. И., редовно упълномощен.

ИЩЦАТА /по насрещния иск/ Р. Ч., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Явява се за нея адв. В. И., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИЦАТА /по насрещния иск/ М. Ч., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. К. С., редовно упълномощен.

В.Л. Д. Д., редовно призован, се явява лично.

СВИДЕТЕЛКАТА Д. Х., редовно призована, се явява лично.

СВИДЕТЕЛКАТА И. Ч., нередовно призована, се явява лично.

Призовката на същата върната в цялост с отметка: такова лице не живее на адреса.

Свидетелите се изведоха от съдебната зала.

1

АДВ. С. – Да се даде ход на делото.

АДВ. И. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило е писмо с вх. № 2764/11.05.2026 г. от РЦ 112 – КърджА., ведно с компакт диск.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило е писмо с вх. № 3104/26.05.2026 г. от РУ – Велинград във връзка с изисканата информация по чл. 192 от ГПК.

Съдът счита, че следва да бъде назначено определеното вещо лице, затова

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д-р Д. Д..

Сне се самоличността му както следва:

В.Л. Д-р Д. И. Д. - 60 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

Премина се към разпит на в.л.:

2

В.Л. Д., със снета самоличност – Представил съм писмено заключение, ведно с допълнение към него, което поддържам. Възможно е да съм допуснал техническа грешка при определяне на ищците. В основното си заключение, на стр. 14, това е по отношение на самата травма - счупването на главичката на лъчевата кост. По-надолу конкретизирам в същия въпрос, последният абзац на същия отговор на първи въпрос, уточнявам, с оглед на това, че в случая счупването е старо, травматичното увреждане към процесната дата 31.08.2025 г., го преценявам като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. В началото давам за пълнота каквото е счупването, каква телесна повреда е. Това не означава, че тя има тази телесна повреда. В случая Ч. не е имала такава травма. Не намирам причинно-следствена връзка между инцидента от 31.8.2025 г. и телесното увреждане, тъй като механизмът не съвпада. В предварителните данни става въпрос за падане с давност мисля, че 2023 г. е падането, когато се е получило това счупване. В случая при усукването конкретизирам, че по-често травмите са мекотъканни на сухожилието на ставна капсула, а ако има евентуално счупване, ще е на друго място, а не на главичката на лъчевата кост. Счупване на олекранон се получава при това. Болки е имало от 2023 г., когато е имало счупване. При изкълчването, защото не сме категорични, че август месец е имало счупване, самата мекотъканна травма е съпроводена с болка, но не в такава степен, като при счупването, тъй като нямаме счупване август месец.

При механизма, който е описан, няма как да се получи счупване на главичката на дясна лъчева кост. Странно е при нА.чие на такива счупвания да не се търси своевременно медицинска помощ, но болката е субективно усещане така е преценила, така е направила. Не мога да дам отговор защо не е извършено своевременно лечение. Има леко нарушение в екстензията на ръката, което не оказва критично влияние върху ежедневната й дейност. При прегледа на подекспертната установих, че има непълно разгъване на крайника в лакътната става, което не оказва практическо влияние върху ежедневната й дейност. След описаната манипулация в епикризата от „Софиямед“, принципно тъй като е премахнато само част от костта, принципно е редно да има шина, която да ограничи движението, с оглед зарастването на оперативната рана, но това не е задължително. По преценка на лекуващия лекар е. Два дни след тази манипулация, в отговора на допълнителния въпрос съм отговорил точно – да възможно е, но не е препоръчително, да не кажа не е 3 редно да се вдигат такива тежести. Забранена е такъв тип дейност, но решението си е лично. Според приложената по делото медицинска документация, фактите са, че след 2023 г. не е ходила на медицински прегледи и интервенции.

АДВ. С. - Нямаме въпроси, да се приеме заключението на в.л.

АДВ. И. – Нямам въпроси към в.л., да се приеме заключението.

Съдът счита, че следва да бъде прието заключението на в.л., затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на в.л. Д-р Д. И. Д., като на същия се изплати възнаграждение в размер на 546 € за първоначалното заключение и 130,20 € за допълнителното, от които 300€ са внесени по сметка на Съда от ищцата по първоначалния иск, като 246 € да се внесат от ищцата по първоначалния иск, а 130,20 € да се изплатят от ответниците по първоначалния иск, в едноседмичен срок от днес.

Съдът отново прикани страните към спогодба:

АДВ. С. - Няма да постигнем спогодба.

АДВ. И. - Няма да се спогодим.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, следните документи: писмо с вх. № 2764/11.05.2026 г. от РЦ 112 – КърджА., ведно с компакт диск, писмо с вх. № 3104/26.05.2026 г. от РУ – Велинград.

ДОПУСКА до разпит свидетелите.

4

Сне се самоличността на първата свидетелка, както следва:

СВ. Д. Т. Х. – 52 г., българска гражданка, разведена, неосъждана, без родство със страните

Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както следва:

СВ. Х. - Съседка съм с М. Ч. в гр. Велинград. Моята къща е срещу нейния имот. Едни до други сме, като ни дели само един двор с ограда. Моят етаж вижда имота на Ч.. Аз съм на втория етаж и се вижда прекрасно всичко, имам преки наблюдения върху имота на Ч.. Беше края на август месец, миналата година, когато бях в дома си и чух звуци, които оприличих на детски песни или викове. Излязох на терасата си, за да простра прането. Вече чух откъде идва звука. От терасата на жилището ми се вижда в съседната къща, че има малки прозорчета, които са поставени на стълбището на жилищната сграда на М. Ч.. Видях жена през тези прозорчета, с бяла тениска и буташе прозореца с рамото си. Разпознах жената, която е Р. Ч.. Аз чух как се вика:

„Помощ, помощ!“ и вече слязох по стълбите на моята сграда, и отидох у съседката, тичайки. Вратата беше отворена на сградата. Беше открехната, не беше нацяло отворена вратата. Първото нещо, което видях, беше внучето на М. Ч. - М.. То стоеше на стълбището пред вратата, плачеше и викаше, цялото трепереше. От стълбите слизаха вече Р., която буташе М.. Видях в момента как слизат по стълбите Р., а М. беше пред нея, тя слизаше и аз се развиках. Казах:

„Вие нормални ли сте? Има дете“. Двама възрастни видях как нападат М.. М. беше с разрошена коса. Попитах какво става, нормално ли е двама възрастни да нападат сама жена – говоря за Г. и Р.. Те слязоха по стълбите, мъжът стоеше на стълбите едно стъпало по-нагоре беше, след това беше Р. и след това беше М.. Тя беше отдясно, аз застанах пред М. Ч., а малкото дете беше пред мен.

Видях Р. как я блъска. Казах, че не са нормални двама възрастни да го правят.

Тя каза: „Ще те утрепя!“ и през мен, през гушата ми, пресегна към кака М., за да хване М. Ч.. Аз с ръцете си я отблъснах, сборичкахме се, като съпругът й ни разтърва. Спорът беше за един шкаф за обувки, за който казваха, че пречи и съпругът на Р. започна да го мести. В последствие на разправията, казах, че не 5 са нормални, че е сама жена, че ще я бутнат и утрепят. Тогава започна разправия между всички нас, като Р. ми каза: „Не се бъркай, не се намесвай“.

Г. се приближи до шкафа на стълбището, разбута го и каза, че пречи и от шкафа падна един ерфрайър. Уталожиха се нещата и влязохме вътре. Казах на кака М. да се обади на тел. 112, лично тя да се обади. Можех и аз да се обадя.

Придружих М. Ч. до жилището й. Детето трепереше и хълцаше, то беше в шок. На 7 години е детето. Като влязохме в жилището на М. Ч., й казах да се обади тя лично на телефон 112. Дойде Полиция. Тя трепереше, водичка пийна, на М дадохме. Отидох до вкъщи да си взема цигарите и се върнах, и полицаите бяха там вече. 2 момчета дойдоха. Освен разрошената коса на М., забелязах, че М. има охлузвания по гушата, по бузата от дясната страна по спомен, като си държеше дясната ръка сгъната. Попитах я боли ли я нещо, а тя каза, че я боли косата, където я е скубала, по ръцете беше одрана и си придържаше ръката. Каза: „В момента всичко ме боли“. Като дойдоха полицаите, аз се прибрах. Може би около час стояхме, дойде сина й на М. и полицаите го спряха да се качи горе. На втория етаж от тази сграда живееше Р., когато беше омъжена за бившия си съпруг. За мен не е нормално, влизат хора постоянно. Не знам какво прави там, масажи ли прави, нямам представа.