Решение № 5671 от 21.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5671 гр. Пловдив, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330100511 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. А. Ч., ЕГН **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ***, сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ***, по силата на който ищецът следвало да върне сумата от общо 1930.59 лева, от които: главница в размер на 1200 лева, при обща месечна погасителна вноска от 64.35 лева, както и 480 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 792 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, при срок на кредита от 30 месеца.

Твърди, че сключения договор е недействителен, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 11 ЗПК.

По – конкретно сочи, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР, каквато и да било информация как е формиран същият, както и по какъв начин е определена общо дължимата сума по него.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.

Поддържа, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК.

В процесния договор за кредит бил уговорен фиксиран лихвен процент по кредита, поради което и договорът отговарял на изискванията в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Твърди, че двете закупени от ищеца допълнителни услуги не следва да бъдат включвани в ГПР, защото не представлявали на характеристиката общ разход по кредита.

Допълнителните плащания били за услуги доброволно избрани от ищеца и му гарантирали възможността на ищеца да отсрочи плащания без съгласието на ответника.

На следващо място намира, че неправилното посочване на ГПР в договора не водело 1 до недействителност на договора за кредит, защото не можело да се определи като пълна липса на информация. Счита, че в договора била ясно посочена общата дължима сума и отделните задължения за ищцата.

Излага, че потребителят сам решил да се възползва от предоставените незадължителни допълнителни услуги, които била извършени, като съдържанието на уговорките не противоречало на закона и добрите нрави, нито сумите следвало да се включват в ГПР.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ***, по който на ищеца е предоставена сумата от 1200 лева; предвидено е заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 480 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 792 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 14.08.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ***, /л.5/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 1200 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.99 %.

Ответникът се е задължил да върне сумата на 30 месечни погасителни вноски в размер 64.35 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1930.59 лева.

Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 480 лева и „Флекси“ на стойност 792 лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 30 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 3202.59 лева, по 106.75 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

2

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.99 %, а възнаградителната лихва – 41.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 7 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 3202.59 лева. Изрично е отбелязано, че в тази обща сума е включена стойността на закупени допълнителни услуги, по които се дължи възнаграждение за предоставените от ищеца на ответника услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 1272 лева.

Относно възнаграждението за допълнителни услуги, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според Общите условия /л.8-12/, допълнителната услуга „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит (чл.15.1), а допълнителната услуга „Флекси“ (чл.15.2)– се отнася до възможността да се променя погасителния план при определени условия, включваща възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на размера на определен брой погасителни вноски; възможност за промяна на датата на падежа на погасителните вноски.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата „Фаст“ представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по „Флекси“ имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички 3 задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 48.99 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Не е спазено и последното изискване на т. 10 - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на финансовата институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 128.10 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 18) е посочено, че той се представлява безплатно от адвокат К. П. Р., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ.