Определение № 13661 от 08.10.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13661 гр. Варна, 08.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110109928 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С. Д. Г. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с която се претендира заплащане на сумата от 959,64 лева, представляваща разлика между дължимото застрахователно обезщетение в пълен размер и частично изплатеното такова за имуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, осъществено на 25.02.2025 г. , ведно със законната лихва.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който е признал изцяло предявения иск по основание и размер. Установява се от приложените към отговора писмени доказателства, че след завеждане на исковата молба ответното дружество е изплатило на ищцата претендираната сума, с което е погасило изцяло задължението си.

С оглед на извършеното плащане, ищцата, чрез своя процесуален представител, е депозирала молба, с която заявява, че е отпаднал правният интерес от водене на спора и моли производството да бъде прекратено, поради отказ от иска. Със същия ищецът надлежно десезира съда, поради което за последния възниква задължението да прекрати образуваното съдебно производство на основание чл. 233 от ГПК.

По отношение на разноските, съдът намира, че искането за присъждането им в полза на ищцата е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай, макар производството да се прекратява, причината за това е удовлетворяването на претенцията от страна на ответника след завеждане на делото. С поведението си – неизплащане на пълния размер на обезщетението преди образуване на производството – ответникът е дал повод за завеждане на иска. Поради това възражението му по чл. 78, ал. 2 от ГПК е неоснователно и той дължи направените от ищцата разноски.

Ищцата е представила доказателства за заплатена държавна такса в 1 размер на 50,00 лева, която сума следва да бъде присъдена.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), тъй като на ищцата е предоставена безплатна правна помощ. При определяне размера на това възнаграждение, съдът съобрази следното:

С т. 3 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС) е прието, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. В съображение т. 54 се приема задължително тълкуване, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, а съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“.

Поради това съдът намира, че минималните размери на дължимите адвокатски възнаграждения съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. не са обвързващи при определяне на подлежащия на присъждане хонорар за осъществена правна помощ. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана например в Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС.

Предвид задължителното действие на решение С-438/22 на основание чл. 267 от ДФЕС, съдът не може да определи следващото се възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението следва да се преодолее чрез тълкуване на нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, с изключение на частта, с която се препраща към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗА се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано.

С оглед извършените процесуални действия, които включват изготвяне и подаване на искова молба и молба за прекратяване, и характера на производството, което не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че възнаграждение в размер на 300,00 лева е справедливо и обосновано и следва да бъде присъдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9928/25 по описа на 2

Варненски районен съд за 2025 г., образувано по искова молба, предявена от С. Д. Г., ЕГН ********** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, с която се претендира заплащане на сумата от 959,64 лева, представляваща разлика между дължимото застрахователно обезщетение в пълен размер и частично изплатеното такова за имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 25.02.2025 г., ведно със законната лихва , на основание чл. 233 от ГПК.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: +++, сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на адв. И. Д., с личен номер ***, със служебен адрес:

++, ет. 3, ап. 1, сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3