Решение № 17 от 20.01.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пазарджик , 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201351 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Н. И. от гр.Пазарджик, ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 2750700 на ОД на МВР Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.

В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата си и иска отмяна на обжалвания ЕФ.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.

Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на горепосочената дирекция, с което излага съображения за потвърждаване на ЕФ. Претендира се и присъждане на разноски.

1

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 07.04.2019 година, в 15:14 часа, в обл.Пазарджишка, на път ІІ-37, км 118+502, при кръстовището със с.Сарая, с посока на движение към гр. Пазарджик, при ограничение от на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, е управлявала л. а. „Опел Астра“ с ДК № ***, като се е движил с превишена скорост от 85 км/ч.

Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТСС/ – мобилна радарна система ARH СА М S1 с № 11743bb.

Системата отчела движение със скорост от 88 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 28 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което би било в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишение на скоростта от 25 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ, който билвръчен лично на жалбоподдателя на 24.06.2020г., а след това той го обжалвал с жалба подадена чрез АНО на 07.07.2020г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, т.к. те са непротиворечиви.

При така установеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДП.

Следва да се отбележи, че процесният електронен фиш без всякакво съмнение е бил връчен на жалбоподателя, доколкото след това той го е 2 обжалвал. В ЕФ изрично е цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, той правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано, а възражения в противния смисъл биха били неоснователни.

Не може да се сподели възражението в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. с връчването на ЕФ на жалбоподателят не бил връчен и снимковия материал от АТСС, с което бил лишен от възможността да посочи евентуално друго лице, което на процесната дата е управлявало автомобила и извършило нарушението. На това възражение следва само да се отговори, че в ЗДП няма изискване към издателя на ЕФ заедно с него да връчва на санкционираното лице и снимковия материал, с който нарушението е заснето и установено.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от 3

ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. В този смисъл евентуални възраженията за установяване на нарушението в присъствие на контролен орган биха били несъстоятелни.

С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено. Отделно от това и в самия ЕФ е било 4 посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1 с № 11743bb. Също така мястото на нарушението –път ІІ-37, км 118+502, както и посоката на движение – в посока на движение към гр.Пазарджик.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 11 от делото/. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км.час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Като се има предвид фотосът с № 0128526, направен от ARH CAM S1 с № 11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосът, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотосът е процесният автомобил на жалбоподателя. Установява се въведеното ограничение на скоростта, както и конкретно засечената скорост на автомобила на жалбоподателя.

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства 5 системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че въвеждащият ограничението пътен знак В26 се е намирал на 150 м от мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ. Тук веднага следва да се каже, че от приетото като писмено доказателство официално уведомително писмо от ОПУ-Пазарджик и приложената карта на пътния участък, в който на процесната дата е извършван контрол на скоростта /л.40-42 от делото/ става категорично ясно, че АТСС се е намирало не на 150 м, а на 130 м от мястото, където е бил поставен пътния знак В26. В този смисъл отразенот окато разстояние от 150м в горния протокол е невярно, но то не опорочава по никакъв начин процедурата по установяването на конкретното нарушение. Това е така, защото в случая е несъмнено и че е било изпълнено изискването на чл.8 от Наредба № 8121з-532, който разписва, че при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Ноторно е за съда, а би могло да се провери от всеки заинтересован посредством прочитане на инструкцията за експлоатация на процесното АТСС, че същото може да извършва измерване на скорост и заснемане на разстояние до 300 м от мястото на което то е разположено, а щом е било на 130 м от пътния знак В26, то значи, че е измерило скоростта на автомобила на жалбоподателя именно в зоната на действие на ограничението на скоростта до 60 км/ч. Още повече, че видно от отразеното във фотосът изготвен от АТСС /л.11 от делото/, автомобилът на жалбоподателят и бил засечен, когато е бил на разстояние 77 м пред АТСС, т.е. намирал се е в зоната на действие на ограничението на скоростта от 60 км/ч.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 8 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретния участък от пътя.