Решение № 259 от 31.10.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. См., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500392 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 2689 и сл. от ГПК, във вр. с чл.79ал.1, във вр. с . чл. 266 ал. 1 изр. първо ЗЗД.

См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх. № 3908/10.06.2023г. В. Д.

ЕООД,представлявано от управителя В. Г.,депозирана чрез пълномощника адв.Н. М., срещу Решение № 248/29.05.2023г., постановено по гр.д.№ 1022/2022г. по описа на РС-См., с което е осъдено „В. Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

См., ул. „Д. в.“ № 1, представлявано от В. Г. Г. на основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ал. 1 изр. първо ЗЗД да заплати на „Ж.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. См., ул. „Ел.“ № 27, бл. 5а, ап. 8, представлявано от Ш. М. Х. сумата от 2 104.65 лева с ДДС, представляваща стойността на изработени доставен дървен материал по фактура № 3000000003/15.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2022 г. до окончателното й заплащане на вземането, както и е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения размер от 2 104.65 лв. до пълния предявен размер от 2 584.65 лв.

Със същото решение е осъдено „В. Д.” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД да заплати на „Ж.” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 159.60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.01.2022 – 18.10.2022 г., както и е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения размер от 159.60 лв. до пълния предявен размер от 196.73 лв., както и за датата 18.01.2022 г.

Със същото решение е осъдено „В. Д.” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78 ал. 1 ГПК да заплати на „Ж.” ЕООД, ЕИК *********, деловодни разноски пропорционално 1 на уважената част от исковете.

С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение в частта с която В.

Д. ЕООД, гр.См. е осъдено да заплати на ищеца Ж. ЕООД, гр.См. сумата 2 104.65лв., представляваща стойността на изработен и доставен дървен материал по фактура 3000000003 от 15.01.2022, ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.10.2022г. до окончателното заплащане на вземането, както и за сумата от 159.60лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата считано от 19.01.2022г. до 18.10.2022г., включително и присъдените в тежест на ответното дружество разноски по делото в размер на 533.53лв. Направено е оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли решението в атакуваните части да бъде отменено и отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани уважените искове. Претендира присъждане направените разноски по делото.

Според жалбоподателя съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, като е направил неправилни изводи за основателност и доказаност на претенцията в обжалваната й част, като заявява,че подробни съображения ще изложи в с.з.

На следващо място се поддържа,че неправилно съдът е присъдил разноски в полза на ищеца. Такова искане не е направено в исковата молба нито пък в депозираните молби до даване ход на делото по същество, като липсва и представен списък на разноски, които съответно да е предявен за да направят възражения по него и съдът не е следвало изобщо да присъжда разноски в полза на ищеца.Моли съдът да приеме , че решението в тази му част е и недопустимо - постановено при липса на направено искане.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от възизваемото дружество „Ж.” ЕООД.

В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят В. Д. ЕООД се представлява от пълномощника си адв.Н. М.,която поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.

Въззиваемото дружество Ж. ЕООД редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител и не се ангажира със становище по въззивната жалба.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

Въззивната жалба е постъпила в срок,подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Относимите обстоятелства са следните:

Предявени са от ищеца Ж. ЕООД в обективно и субективно съединение два иска с правно основание чл. 266 ал.1 изр. първо ТЗ във вр. чл.79 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, а че страните са били в неформални договорни търговски отношения във връзка с изработка и доставка на дървен материал за изработка на мебели, по силата на които ищецът е доставял, а ответникът е получавал материала. Съгласно договореностите ищецът периодично доставял на ответника дървен материал срещу задължението да заплати съответната цена. На 15.01.2022година е извършил доставка на ответното дружество, като стойността на задължението възлиза на 2 584.65лева с ДДС, за което има издадена фактура №3000000003 от 15.01.2022година с падеж 18.01.2022година.

Фактурата е приета и осчетоводена от „В. Д.“ ЕООД, а доставените стоки по доставките са заприходени в дневниците за покупки и продажби на ищцовото дружество, а начисленият ДДС съгласно издадената фактура е включен в дневника на продажбите на „Ж.“ЕООД и е 2 внесен в държавния бюджет, а длъжникът е ползвал за тях данъчен кредит. Твърди още,че до 18.01.2022година страните обикновено изпълнявали търговските си задължения, но по процесната фактура в продължение на повече от пет месеца не е постъпило плащане, въпреки непрестанните усилия на ищцовото дружество. Претендира задължение в общ размер на сума 2 584.65лева с включен ДДС,поради настъпил падеж на плащане и сумата 196.73лева обезщетение в размер на законната лихва за забава от деня на падежа до подаване исковата молба -18.10.2022 година.

Ответникът оспорва иска, като твърди,че още през месец декември 2021година ищецът следвало да достави договореното количество суха дървесина. Доставеното месец след договорения срок количество дървесина не отговаряла на договореното качество описано във фактурата, за която признава, че стойността й не е платена. Според ответника договорили да не се анулира цялата фактура, а ищецът издаде кредитно известие за част от сумата около 400лева, която сума приблизително е стойността на сушенето на дървения материал, което не се случило и от началото на месец февруари ищецът претендира цялата сума. Направено е искане съдът да отхвърли изцяло претендираната главница и евентуално при извод за основателност на същата се прави възражение за недължимост на сумата 480лева с ДДС,представляваща стойността на недоставената услуга сушене на дървен материал калкулирана в стойността на претенцията по т.1,2 и 4 от процесната фактура, с която сума се иска съдът да намали главницата и отхвърли претенцията в тази част.Оспорена е и претенцията за забава,както и превозен билет и товарителница от 15.01.2022година, за които се твърди,че са създадени за нуждите на процеса.

От показанията на свидетеля Ап. се установява, че материалът – дъски и талпи е докаран от См. в цеха на ответника в См., намиращ се в близост до „Уз.“, където е разтоварен. Според свидетеля същият материал е бил сушен в сушилня на ищеца около една седмица преди да бъде докаран. В колата Ш. му казал, че „като не им харесва материала, да го върнат и че като не искат да плащат, търсят причина да го върнат.“ Според свидетеля М., Г. Г. го изпратил в См. да докара материала. Натоварил материала от гатера на Ш. Х. в См., където има и сушилня. Докарал материала и го разтоварил в двора на гатера на Г., когато Г. тествал с уред материала и установил, че е мокър, затова върнал материала на Ш. в См.. Една седмица по-късно Ш. го извикал за да докара отново материала в См., отишъл, натоварил го и го докарал в гатера на Г., когато последният отново се развикал, че материалът е мокър. На свидетеля Ш. му е известно от работник, че материалът се е забавил,защото сушилнята не е работила един ден, друг ден също. материалът бил изкаран от сушилнята на Х., но не бил тестван за влажност.

Свидетелят Г. Г. – син на В. Г. установява, че поръчаният материал трябвало да бъде с влажност 8-10 %. Бил доставен със закъснение, като първият път бил доставен суров и върнат за досушаване за сметка на ответника. След досушаването Х. отново докарал материала, но с над 20 % влажност – 25-30 %, което е възпрепятствало работата им.

Съгласили са да приемат материала въпреки, че бил влажен, като Х. отказал да приспадне стойността за сушенето, поради което ответникът отказал плащането. След този случай отношенията им били прекратени. Самият Ш. преди доставката споделил, че сушилнята била развалена.

Показанията на разпитаните свидетели, включително и на В. Г.,преценени по реда на чл.172 ГПК са еднопосочни, логични и безпротиворечиви, поради което правилно са кредитирани от районен съд.

С атакуваното решение е прието за установено съществуване на договор за изработка на дървен материал с определена влажност 8-10 %. Прието е също така за безспорно установена изработката на поръчания материал от страна на ищеца и доставянето му на ответника. Кредитирайки показанията на разпитаните свидетели на ответната страна с атакуваното решение е прието, че материалът не е отговарял на изискването за влажност, не 3 е бил изсушен до необходимите 8-10 %, а е бил многократно по-влажен – 25-30 %, измерено с уред за измерване на влажност.

Страните не спорят и за факта, че от страна ответника не е извършено плащане за доставения дървен материал.

С проверявания съдебен акт е прието,че се касае за изработен материал с недостатъци – неотговарящ на необходимата степен на влажност за изработка на мебели, но недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 265 ал. 1 ЗЗД възможности- да отстрани недостатъците, да заплати разходите, необходими за отстраняването им или да намали възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците, и отражението им върху годността на изработеното.

Съдът се е съобразил с направеното от поръчващия възражение още при приемането на доставения материал след извършено замерване на влажността и запознаването на законния представител на ищеца с резултата от замерването и несъответствието на материала на зададената влажност, което наложило един път връщане на материала за досушаване и втория път е приет при направените възражения, с което е упражнено правото на избор на третата възможност,регламентирана с разпоредбата на чл. 265 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът от своя страна не е уважил възражението и не е направил отбив от цената с оглед недостатъците на материала, а е заявил претенция за заплащане в пълния размер на стойността на материала като сушен.

В случая недостатъците на материала са били такива, че същият не е бил годен за изработка на мебели, т.е. по предназначението, за което е бил поръчан, но очевидно е бил използван от ответника за друго производство. От факта,че ответникът не е върнал за втори път същия дървен материал за досушаване, нито пък е развалил договора, ако е считал, че материалът е изцяло негоден за каквото и да е производство е направен законосъобразен извод за неточно изпълнение. С атакуваното решение е прието също така,че освен, че в издадената фактура е посочена услугата сушене на дъски, която следва да бъде приспадната от цялата стойност на фактурата, според решаващия районен съд стойността на доставените дъски следва да бъде такава като за несушени дъски и ребра. Съгласно отразеното н колоната „единична цена“ в процесната фактура несушените дъски са с цена 460 лв. на куб.м., а сушените дъски и сушените ребра са на стойност 600 лв. на куб.м. Проверявания съд е определил стойността на дъски 3/15.5/4 като умножи количеството се умножи по 460 лв. и се получава 709,78 лв.; стойността на дъски 3/20/4 по 460 лв. или сумата 99.36 лв. и стойността на ребра 3/13/4 се приема,че количеството се умножи по 460 лв. и се получава 423.20 лв. или дължимата стойност за всички доставени количества дървен материал се равнява на 1 663.82 лв. без ДДС или 1 996.58 лв. с ДДС, с разлика до пълния претендиран размер 588.07 лв.