Определение № 375 от 11.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500083 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 1292/14.01.2026г. от адв. С. Б., като пълномощник на Р. С. Р., ЕГН ********** против определение № 4729/21.10.2025г., постановено по гр. д. № 1865/2025г. по описа на РС Асеновград, с което е прекратено производството по гр. д. № 1865/2025г. по описа на РС Асеновград, II гр. с.

Определението се обжалва като неправилно и необосновано. Оспорва се приетото от сезирания районен съд, че не е международно компетентен да се произнесе по предявените искове с оглед първоначалното оспорване от ответницата и представeните доказателства за обичайно местопребиваване на съпрузите и детето във Великобритания. В тази насока съдът неоснователно игнорирал постъпилия впоследствие писмен отговор на 15.10.2025г. В случая приложим бил КМЧП, тъй като Великобритания не е държава-членка на ЕС и на основание чл. 7, т. 1 от същия българският съд бил компетентен да разгледа иска за развод. Неправилни били и изводите на първоинстанционния съд, че не е компетентен да разгледа въпросите за родителската отговорност по отношение на роденото от брака дете, тъй като в случая не намирал приложение Регламент (ЕС) 2019/111, а Хагската конвенция от 1996г. В тази насока не било съобразено съгласието на двамата родители относно компетентността на българския съд. Моли се за отмяна на обжалваното определение изцяло и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално за отмяна на определението в частта, с която е прекратено делото по иска за развод и връщане на сезирания първоинстанционен съд за разглеждането му по същество.

С отговора по частната жалба се изразява становище за нейната неоснователност. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на което следва да бъдат разгледана по същество.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от адв. С. Б., като пълномощник на Р. С. Р., ЕГН ********** против Ф. Ф. Р., ЕГН **********, с която е предявен иск за развод по чл.

49, ал. 1 от СК, без съда да се произнася по въпроса за вината. Прави се и искане упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете – *** Р., ЕГН ********** да бъде предоставено на майката, местоживеенето на детето да бъде на нейния настоящ адрес в гр. ***, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, да бъде присъдена издръжка в размер на 500 лева от датата на подаване на исковата молба, която бащата да заплаща чрез майката и законен представител на детето.

По първоинстанционното дело е постъпила молба вх. № 13398/09.09.2025г. от 1 ответницата чрез адв. К. А. от АК Пловдив като пълномощник, с която се уведомява съда, че съпрузите са с постоянно местопребиваване в Англия от 2014г. и в момента пред гражданския съд в Лондон, Великобритания, има образувано дело за защита от домашно насилие от съпругата срещу съпруга й и бракоразводно дело за прекратяване на гражданския им брак и определяне на родителските права по отношение на детето. Поради това се прави възражение за неподведомственост на спора пред българския съд.

По делото е приложено удостоверение за сключен граждански брак между страните на 08.06.2016г. в гр. Асеновград и удостоверение за раждане на детето *** Р. на 29.10.2017г. във Великобритания, Есекс.

Ответницата е приложила в превод от английски език молба за развод по взаимно съгласие до Съдебна и трибунална служба на Негово Величество, Заявление за едностранен развод, издадено на 12 септември 2025г., Уведомление от Министерство на вътрешните работи за предоставено право на неограничено пребиваване в Обединено кралство Великобритания, потвърждение от женски приют в *** за предоставена правна помощ на Ф.

Р. за водене на семеен спор като жертва на домашно насилие.

Постъпила е и молба вх. № 13069/01.09.2025г., с която ищецът е поискал определяне на привременни мерки за осъществяване на лични контакти между него и детето.

Ответницата чрез пълномощника си е подала отговор по реда на чл. 131 от ГПК вх. № 15338/15.10.2025г., в който е изразила становище за допустимост и основателност на иска за развод, като твърди че вина за разстройване на брачната връзка има единствено ищеца.

Твърди, че и двамата живеят и работят в Лондон, а детето им посещава английско училище.

Като семейство никога не са живели на територията на Република България. Изложила е параметри на споразумение с ответника, което да бъде одобрено от съда, алтернативно желае брака им с ищеца да бъде прекратен изключително по негова вина.

Районният съд е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по иска по чл. 49 от СК, тъй като адреса на ответника е в Лондон, Великобритания и същият попада в обхвата на Регламент /ЕО/ 2019/1111. С оглед данните за обичайно местопребиваване на детето на територията на Великобритания, където то живее и учи, което обстоятелство не е спорно по делото, както и предвид направеното възражение от ответницата, районният съд е приел, че не е международно компетентен да се произнесе и относно родителската отговорност, личните отношения на детето с другия родител и издръжката му.

Настоящият състав на съда намира частната жалба за частично основателна.

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.Произнасянето по този въпрос се налага от необходимостта да бъде извършена преценка за приложимото право в производство относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и личните отношения на родителите с тях, срещу родител, който не живее в страначленка на Европейския съюз, в който случай следва да е налице ратифициран международен договор.Когато обичайното местопребиваване на детето е в страна, която не е членка на Европейския съюз, е приложима Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, ратифицирана със закон и в сила за Република България от 01.02.2007г. и по която страна е държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето. В случая и Република България и Великобритания са страни по Конвенцията и този международен акт има предимство пред вътрешното законодателство и пред КМЧП – арг. от чл. 3.

Сред основните цели на Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето, както и приложимото право при родителска отговорност. В случая мерките за закрила на детето се отнасят до предоставяне и упражняване на родителска отговорност по см. на чл. 3, б. „а“ и „б“ от Конвенцията, а съгласно чл. 5, ал. 1 от нея компетентни да вземат такива мерки са съдебните и административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, в случая Великобритания. Под обичайно местопребиваване на детето се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда. Конвенцията, за разлика от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на съвета /§ 23 от Преамбюла/, не предвижда възможност компетентността на съдилищата да бъде изрично или по недвусмислен начин приета от носителите на родителска отговорност. Без значение в 2 случая е и гражданството на родителите и на детето. В този см. компетентността относно родителските права по Конвенцията е абсолютна и не може да бъде дерогирана от националното законодателство. Това означава, че изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по местопребиваването на детето, относно исковете за предоставяне упражняването на родителските права и режима на лични отношения, следва да се приеме и спрямо свързания с тях иск за издръжка, независимо че според българското право разглеждането на въпроса за издръжката на ненавършили пълнолетие деца е задължителен елемент от решението на съда по претенцията за упражняване на родителските права и режима на лични отношения.

По изложените съображения първоинстанционното производство правилно е прекратено относно съединените с иска за развод небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете, местоживеенето на детето, режима на лични отношения на детето с бащата и издръжката на детето, поради което оспорваното определение в тази част като правилно следва да бъде потвърдено.

Компетентен да се произнесе по иска за развод между български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина обаче съгласно чл. 3, пар. 1, б. „Б“ от Регламент /ЕО/ 2201/2003г., е именно българският съд, като определящо в случая е гражданството на съпрузите. В този см. е и определение на СЕС от 16.01.2018г. по дело С – 604/17, постановено по преюдициално запитване от ВКС.

Предвид изложеното в частта, с която делото е прекратено по иска за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, определението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, съотв. делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на този иск.

Разноски за настоящето производство не следва да бъдат присъждани, доколкото ответницата по частната жалба, която е претендирала такива, не е приложила доказателства за направени за това.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4729/21.10.2025г., постановено по гр. д. № 1865 по описа за 2025г. на Асеновградски районен съд, II гр. с., в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения иск по чл. 49, ал. 1 от СК и ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4729/21.10.2025г., постановено по гр. д. № 1865 по описа за 2025г. на Асеновградски районен съд, II гр. с., в частта, с която е прекратено производството по делото относно съединените с иска за развод небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете, местоживеенето на детето, режима на лични отношения на детето с бащата и издръжката на детето.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение. В останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3