Решение № 19619 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19619 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110145979 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А. Г. Ч. за сумата 3973,73 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., вкл., до имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. “Д****, аб. № 278188, ведно със законна лихва от 27.05.2025 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, за сумата 674,48 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2023 г. - 21.05.2025 г., за сумата от 63,28 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., вкл., ведно със законна лихва за периода от 27.05.2025 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 16,07 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2022 г. - 21.05.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 31316/2025г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от “Далсия” ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно 1 предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не било доказано качеството му на клиент на ТЕ относно процесния имот. Не били представени доказателства и за размера на претенцията. Вземанията – главни и акцесорни, били погасени по давност.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца, респ., че е наследник на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

По делото е приета като доказателство справка за декларирани данни от Столична община, Дирекция “Общински приходи”, район “Лозенец” (л. 116), от която е видно, че на 12.04.2019 г. ответникът е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ по отношение на процесния имот, като е декларирал, че е единствен собственик на процесния имот. При това съдът приема, че ответникът е направил извънсъдебно признание, че е собственик на процесния имот. Това извънсъдебно признание се потвърждава и от останалите по делото доказателства. Приети като доказателства са списъци на собственици на имоти в сградата по местонахождение на процесния имот (л. 22, л. 23), от които е видно, че за собственик на имота подпис е положен от Г. Ч.. Установява се, че последният е починал през 2006 г., видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници (л. 18), и е оставил за свои наследници В. Ч.а, починала през 2013 г. и син - ответникът А. Ч., който е и единствен наследник на майка си В. Ч.а. При така събраните доказателства съдът приема, че ответникът е придобил процесния имот по наследствено правоприемство от родителите си.

По делото няма данни и твърдения до края на процесния период ответникът да се е разпореждал с имота или на друго основание да е загубил правата си върху имота, поради което съдът приема, че ответникът е бил собственик на процесния имот през процесния период (арг. чл. 99 ЗС). Като собственик на имота ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди – арг. чл. 153, ал.1 ЗЕ. С оглед изложеното съдът приема, 2 че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

От приетото без възражения заключение по съдебно - техническата експертиза се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл. 139 ал. 1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл. 155, ал. 1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Вещото лице е заключил, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 3983,73 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 4089,56 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 105,83 лева.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 03.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о., оставено в сила с решение на петчленен състав на ВАС № 1037 от 10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г., се отменя т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

С решение на СЕС по дело C – 760/2023 (задължително за настоящия съд – чл.633 ГПК) е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална 3 на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението на СЕС (т.62) е посочено, че макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага съдът е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Отбелязано е още, че подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

Изискванията за точност и прозрачност за отчитане на индивидуалното потребление при определяне на правилата, по които да се извършва разпределението на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост с централен източник на отопление, са заложени в чл.9, пар. 3 Директива 2012/27/ЕС, която директива е транспонирана в Закона за енергетиката (пар.1а на ДР на ЗЕ). Въпрос на нормативно решение по вътрешното право е какви ще бъдат конкретните правила, по които ще се извършва разпределението на топлинната енергия, стига те да отговарят на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление. В случая в диспозитива на горецитираното решение на СЕС не е направен категоричен извод за това, че формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, пряко противоречи на европейското право. В мотивите на решението си СЕС е посочил, че доколкото са предоставени данни по преписката по преюдициалното запитване, формулата не отговаря на изискванията по чл.9, пар.3 от Директива 2012/27/ЕС, но с отбезлязването, че този извод важи, ако не се установи друго при проверката. При това съдът приема, че произнасянето на СЕС не означава, че следва да се изключи приложението на методиката в периода, в който същата се прилага според вътрешното право, а същото е предписание с адресат нормотворческия орган за прецизиране на методиката, така че същата да отговаря на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление на ТЕ.

Предвид горното съдът приема, че при разрешаване на конкретния правен спор формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. намира приложение и именно по нея следва да бъде определено потребеното количество ТЕ, отдадено от сградната инсталация.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след 4 изтичане на периода, за който се отнасят – чл. 33, ал. 1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл. 32, ал. 3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.