Решение № 1347 от 12.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. М. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100502237 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Невафолинг“ ООД срещу Решение № 2823/23.07.2025 г. по гр. д. № 12159/2024 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „СОК Камчия” ЕАД искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 8 412,52 лв. – неизплатено задължение по неформален договор за услуги – „пране, дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране, транспортиране на спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки и др.“ за периода 15.07.2019 г.- 20.07.2019 г., за което е издадена фактура с № 0000001001/22.07.2019 г., на стойност 8 412,52 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 2 926,51 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.07.2021 г. до 09.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 3807/10.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8609/2024 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното решение като неправилно поради необоснованост и уважаване на предявените установителни искове. Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните липсва сключен неформален договор за извършване на услуги, доколкото наличието на такъв се доказва от издадената от жалбоподателя фактура и трайните търговски отношения, развивали се помежду им, както преди, така и след издаването на счетоводния документ. Жалбоподателят поддържа и че фактурата кореспондира с представените по делото стокови разписки за извършените услуги и е получена от служител на ответника по местонахождение на стопанисвания от него курортен комплекс. Твърди, че относима в настоящия случай е и 1 разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Претендира разноски.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба, въззиваемата страна „СОК Камчия“ ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не е съществувало облигационно отношение между страните за периода 15.07.2019 – 20.07.2019 г. Процесната фактура не е подписана от представител на ответника, не е осчетоводена в неговите счетоводни книги, нито е ползван данъчен кредит по нея, стоковите разписки не доказват изричното възлагане и приемане на услугата от ответника. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Производството пред първата инстанция е валидно и допустимо.

Предмет на въззивната проверка е правилността на решението в обжалваната част, при съобразяване с оплакванията във въззивната жалба – чл. 269 ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебносчетоводната експертиза и неоспорените факти, съдът приема за установено следното:

Страните са търговци по смисъла на чл. 1 и чл. 2 ТЗ, като ищецът извършва услуги „пране, дезинфекция, сушене, гладене, пакетиране и транспортиране на текстил“, а ответникът управлява туристически и социални обекти в комплекс „Камчия“. Това не се спори.

През 2019 г. между страните са съществували трайни търговски отношения по повод пране на спално и хотелско бельо за различни обекти в комплекса, като по делото е установено от приетото заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, че „Невафолинг“ ООД е издало множество фактури към „СОК Камчия“ ЕАД, а ответникът е заплатил общо 69 370,31 лв. по тях, като последно заплатена фактура е № 0000000976/08.07.2019 г.

В периода 15.07.2019 г. – 20.07.2019 г. ищецът е издал 9 броя стокови разписки за извършени услуги „пране“ за конкретни обекти в комплекса на ответника: ресторанти „Панорама“, „Флагман“, „Лонгоз“, „Радуга“, „Кристал“, хотел „Лонгоз“, вилно селище „Пирин“, хотел „Радуга“ и хотел „Черноморски“, с подробно посочени артикули и килограми. На всяка разписка са положени подписи за „предал“ и „получил“. Въз основа на тези стокови разписки ищецът е издал фактура № 0000001001/22.07.2019 г. с получател „СОК Камчия“ ЕАД, за услуга „пране и гладене на спално бельо“, при единична цена 0,74 лв./кг без ДДС, обща данъчна основа 7 010,43 лв. и ДДС 1 402,09 лв., или общо 8 412,52 лв. с ДДС. Фактурата не съдържа подпис от представител на ответника.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактура № 0000001001/22.07.2019 г. е включена в дневника за продажби и справка-декларацията по ЗДДС на „Невафолинг“ ООД за м. юли 2019 г. Ответникът е осчетоводил и заплатил предходните фактури за идентични услуги през 2019 г., но процесната фактура не е включена в дневника за покупки и не е осчетоводена при „СОК Камчия“ ЕАД.

По делото е представена покана за доброволно плащане по три фактури, между които фактура № 0000001001/22.07.2019 г., с приложена обратна разписка, от която се установява, че поканата е получена от служител на „СОК Камчия“ ЕАД на 14.08.2019 г. Посочването в исковата молба на дата „14.08.2024 г.“ очевидно не съответства на съдържанието на самите документи и се дължи на техническа грешка, доколкото е безспорно, че поканата е от 2019 г., на обратната разписка е изписана дата 14.08.2019 г.

По гр.д. № 870/2022 г. на Районен съд – Бургас, между същите страни е било водено дело за заплащане на възнаграждение по друга фактура – № 993/15.07.2019 г., отново за услуги „пране“ през предходен период (01.07.2019 – 14.07.2019 г.). С влязло в сила Решение № 1951/15.09.2022 г. БРС е уважил предявените искове, като е приел, че страните са били обвързани от множество неформални договори за услуга „пране“. Процесната фактура 2

(993/15.07.2019 г.) е включена в дневника за продажби на ищеца, но не и в счетоводството на ответника, налице са 9 бр. стокови разписки за предадено пране за обекти на „СОК Камчия“ ЕАД, поканата за плащане по три фактури, включително № 993/15.07.2019 г., е получена от служител на ответника на 14.08.2019 г.

Правни изводи

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването му ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: - наличие на облигационно отношение между страните – неформален договор за услуга „пране“ за периода 15.07.2019 – 20.07.2019 г.; - изпълнение на услугата по вид и количество; - издаване на фактура, отразяваща дължимото възнаграждение; - изискуемост на вземането; размера на претендираната главница и на обезщетението за забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си за липса на договорно отношение или погасяване по давност.

Безспорно е, а и от ССчЕ се установява, че през 2019 г. между страните са били налице множество фактурирани и платени доставки на услуги „пране“, общо за 69 370,31 лв., като последната платена фактура е № 0000000976/08.07.2019 г. Това обективира траен търговски оборот между две лица – търговци, при който услугите са били поръчвани и извършвани по установен между страните ред, без сключване на писмен договор, като всеки отделен договор е бил обективиран във фактура, съответстваща на конкретни стокови разписки.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че: - при ищеца търговските книги са водени редовно, в съответствие със Закона за счетоводството и ЗДДС; - процесната фактура № 0000001001/22.07.2019 г. е включена в дневника за продажби за м. юли 2019 г. и в справката-декларация по ЗДДС; - в хронологичния регистър на „Невафолинг“ ООД са отразени многобройни фактури към ответника за същата услуга през същата година, по които плащанията са изцяло получени.

При тези данни въззивният съд приема, че ищецът може да се позовава на собствените си търговски книги като доказателство за съществуването на спорното вземане, а съдът преценява доказателствената им стойност в съвкупност с останалите доказателства.

Неосчетоводяването на процесната фактура от страна на ответника не разколебава тези изводи, тъй като липсата на счетоводно отразяване на фактурата от купувача не е достатъчно, за да се приеме, че сделката не е осъществена, още повече при наличие на други доказателствени източници – стокови разписки, търговски книги на доставчика, трайни търговски отношения и др.

По силата на чл. 114 ЗДДС и чл. 7 ЗСч подписът и печатът не са сред задължителните реквизити на фактурата. Подписът може да бъде заменен с идентификационен шифър и отсъствието му не прави фактурата невалиден счетоводен документ. В трайната си практика ВКС приема, че фактурата може да служи като доказателство за възникнало договорно правоотношение, когато съдържа съществените елементи на договора (страни, предмет, количество, цена) и е подкрепена от други доказателства – стокови разписки, приемопредавателни протоколи, търговски книги, кореспонденция между страните и др.

Съдът намира, че процесната фактура № 0000001001/22.07.2019 г. индивидуализира страните – доставчик „Невафолинг“ ООД и получател „СОК Камчия“ ЕАД, посочва ясно предмета – услуга „пране и гладене на спално бельо“, съдържа общото количество в килограми, единичната цена, данъчната основа, начислен ДДС и посочените суми. Липсата 3 на подпис на получателя не отнема възможността фактурата да бъде приета като писмено доказателство, а спорът за нейното съдържание и доказателствена стойност се решава в съвкупност с останалите доказателства.

Деветте стокови разписки за периода 15.07.2019 – 20.07.2019 г. съдържат подробно описание на предаденото пране (спално бельо, хавлии, покривки и др.), количествата в килограми и конкретните обекти, до които е транспортирано прането – ресторанти и хотели в комплекса „Камчия“. На всеки документ са положени подписи от лице „предал“ и лице „получил“. Тези обекти безспорно се намират на територията на „СОК Камчия“ ЕАД, което не се оспорва и от самия ответник. При обичайния търговски оборот е логично и житейски оправдано прането на бельо от обекти, управлявани от ответника, да бъде възлагано на външен изпълнител – ищеца, с когото вече има трайни отношения, при същите условия и единична цена. Съдът намира, че стоковите разписки доказват фактическото предаване и приемане на услугата „пране“ за конкретните обекти на ответника, а процесната фактура представлява обобщаващ документ, който обективира цената на вече извършената и приета работа, съобразно уговорената единична цена за килограм.

По делото е установено, че на 14.08.2019 г. „СОК Камчия“ ЕАД е получило писмена покана за доброволно плащане по три фактури, сред които и процесната № 0000001001/22.07.2019 г., като поканата съдържа всички индивидуализиращи данни за фактурите. Ответникът не твърди да е отговорил писмено на тази покана, нито да е оспорил фактурите, стоковите разписки или основанията за плащане в разумен срок след получаването . Съгласно чл. 301 ТЗ, когато някой действа от името на търговец без представителна власт, и търговецът не се противопостави веднага след узнаването, се счита, че е потвърдил действията. Трайната практика на ВКС приема, че извършени действия от служители или лица без представителна власт могат да бъдат потвърдени мълчаливо, чрез приемане на резултата и липса на своевременно възражение от страна на търговеца.

В конкретния случай дори и да се приеме, че поръчките за пране са били направени от лица, чиято представителна власт не е доказана по делото, обстоятелствата, че стоковите разписки са подписани от лица, които приемат прането в обекти на ответника, поканата за плащане по процесната фактура е получена на 14.08.2019 г. и до настоящия момент не е установено никакво „незабавно“ противопоставяне от страна на ответника, нито връщане на фактурите или възражение по тях, обосновава извод, че ответникът е потвърдил сделките по смисъла на чл. 301 ТЗ, респективно не може да черпи права от евентуална липса на представителна власт на лицата, направили заявките или подписали стоковите разписки.

Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e80fc1e2-4d90-483c-8b54-05b3a3e493d7