Решение № 262 от 27.11.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Свиленград, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100042 по описа за 2025 година

Предявени са на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ.

Ищецът „Максо България” АД (с предишно наименование „Кредисимо Супер“ АД) иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Г. Р. И. съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1014/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 4754,72 лв. – главница, представляваща сбор от непогасени лизингови вноски за периода от 10.06.2023 г. до 10.04.2024 г., дължими по сключен между страните Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № 1544 от 11.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението пред съда – 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 1002,80 лв. – договорна лихва за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г.; сумата 1241,89 лв. - лихва за забава върху непогасените лизингови вноски за периода от 11.06.2023 г. до 26.11.2024 г.; сумата 1416,72 лв. – т. нар. „допълнителни разходи“, включващи сумата 162,30 лв. - данък МПС (София) за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 84,27 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 600,00 лв. – възстановяване на владението върху лизинговия актив през 2023г., сумата от 392,00 лв. – за пътна помощ - репатрак 2023 г., сумата 93,88 лв. – паркомясто за съхранение на лизинговия актив. Претендира направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Ищецът (лизингодател) твърди, че на 11.04.2022г. сключил с ответника (лизингополучател) Договор за обратен лизинг със задължение за придобиване на собственост върху лизинговия актив № 1544, по силата на който лизингодателят предоставил на лизингополучателя МПС марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № Х2997КХ, с рама № ************, а лизингополучателят се задължил да приеме лизинговата вещ (лизинговия актив), да заплати на лизингодателя уговорената в договора и Общите условия 1 към него сума и „другите разходи“, както и да придобие собствеността върху лизинговия актив. Съгласно Приложение № 1 към договора, лизингополучателят трябвало да заплати на лизингодателя сума в общ размер на 10821,37 лв., включваща главница от 7000,00 лв. и договорна лихва от 3821,37 лв., платима на 24 равни месечни лизингови вноски, всяка в размер на 523,41 лв., в срок до 10.04.2024 г., както и да заплати всички други разходи, направени от лизингодателя във връзка с договора и лизинговия актив, съгласно т.8.6 и следващите от Общите условия на „Максо България” АД. Лизингодателят изпълнил задълженията си по договора, но лизингополучателят не изпълнил насрещните си задължения, като към датата на изтичане срока на договора - 10.04.2024 г. погасил само 13 от дължимите 24 лизингови вноски. Т.е. неплатени останали 11 лизингови вноски, дължими за периода от 10.06.2023 г. до 10.04.2024 г., в общ размер на 4754,72 лв. Дължимата върху тях договорна лихва за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г. била в размер на 1002,80 лв. На основание т.8 от договора, лизингополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасените лизингови вноски за периода от 11.06.2023 г. до 26.11.2024 г., възлизащо на 1241,89 лв.

На основание чл.11 от договора, лизингополучателят дължал на лизингодателя и направените от последния допълнителни разходи в общ размер на 1416,72 лв., включващи сумата 162,30 лв. - данък МПС (София) за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 84,27 лв.

– разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 600,00 лв. – възстановяване на владението върху лизинговия актив през 2023г., сумата от 392,00 лв. – за пътна помощ - репатрак 2023 г., сумата 93,88 лв. – паркомясто за съхранение на лизинговия актив.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове, като неоснователни.

Ответникът не спори, че е сключил с ищеца посочения в исковата молба Договор за обратен лизинг, с посочените параметри. Прави възражение за нищожност на договора за обратен лизинг, поради противоречието му със закона и по-точно - с императивни разпоредби на ЗЗД, Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите, както и поради накърняване на добрите нрави. Счита за нищожна и клаузата в договора, касаеща дължимата договорна лихва, поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата надвишавала трикратния размер на законната лихва.

Ответникът твърди, че бил във владение на лизинговия актив до 18.11.2022г., когато същият бил задължан и приобщен като веществено доказателство по Досъдебно производство № 244/2022г. по описа на РП – Самоков, ТО – Ихтиман. След датата 18.11.2022г. ответникът не дължал лизингови вноски, тъй като уговорките в договора и в ОУ към него за дължимост на лизингови вноски с падеж след тази дата били неравноправни, на основание чл.143 от ЗЗП.

Ответникът оспорва и исковете за заплащане на т.нар. „допълнителни разходи“. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски за производството.

Съдът, като съобрази доводи и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото (съобщен на страните с протоколно определение от 22.04.2025 г. и допълнен с протоколни определения от 27.05.2025 г. и 01.07.2025 г.), на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 11.04.2022 г. между „Кредисимо Супер“ АД, чийто правоприемник е ищецът „Максо България” АД, в качеството на лизингодател, и ответника Г. Р. И., в качеството на лизингополучател, е сключен Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизингов актив № 1544, с предмет лек автомобил марка “Porshe”, модел “Cayenne”, идентификационен номер на рама ************, рег. № 2

Х2997КХ; на 11.04.2022 г. между „Кредисимо Супер“ АД, в качеството на купувач, и ответника Г. Р. И., в качеството на продавач, е сключен Договор за покупко-продажба на същия лек автомобил за продажната цена от 7000,00 лв.; по този Договор за покупкопродажба от 11.04.2022 г. продавачът Г. Р. И. е предал автомобила на купувача „Кредисимо Супер“ АД, а последният му е платил продажната цена от 7000,00 лв.

Видно от Договор за покупко-продажба на МПС № 1544 от 11.04.2022 г., сключен между „Кредисимо Супер“ АД, в качеството на купувач, и Г. Р. И., в качеството на продавач, продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху МПС – лек автомобил марка “Porshe”, модел “Cayenne”, идентификационен номер на рама ************, рег. № Х2997КХ, като купувачът се задължава да заплати продажна цена в размер на 7000,00 лева.

Не се спори, че в изпълнение на този договор продавачът е предал процесното МПС на купувача. В т.2 от договора за покупко-продажба е посочено, че купувачът иска да придобие собствеността върху МПС с цел да предостави същото за възмездно ползване на продавача, при условията на договор за обратен лизинг. В т.3 от договора страните са се съгласили да сключат такъв договор за обратен лизинг.

Видно от Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизингов актив № 1544 от 11.04.2022 г., сключен между „Кредисимо Супер“ АД, в качеството на лизингодател, и Г. Р. И., в качеството на лизингополучател, лизингодателят предоставя на лизингополучателя за ползване лизингов актив - лек автомобил марка “Porshe”, модел “Cayenne”, идентификационен номер на рама ************, като лизингополучателят се задължава да заплати обща сума в размер на 10821,37 лева, включваща цена на лизинговия актив в размер на 7000,00 лв. и уговорената възнаградителна лихва по договора в общ размер от 3821,37 лева, както и да придобие собствеността върху лизинговия актив. Уговорен е срок на лизинга 24 месеца, а плащането на лизинговите вноски да се извършва съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора.

Уговорен е лихвен процент по лизинга – 40,00 % и годишен процент на разходите – 48,21 %.

Приложен е Приемо – предавателен протокол от 11.04.2022 г., видно от който на тази дата лизингодателят „Кредисимо Супер“ АД е предал на лизингополучателя Г. Р. И. лизинговия актив, предмет на процесния договор за обратен лизинг. Приложени са и приложимите към договора Общи условия, с които лезингополучателят декларира, че е запознат и получил – т.18.7.1.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.Т.К., ангажиран от ответника. От казаното от свидетеля става ясно, че той е собственик на сервиза, обслужвал процесния автомобил след предаването му на лизингополучателя, както и че лично свидетелят е извършвал това обслужване до месец октомври 2022 година.

Свидетелят посочва, че към месец октомври 2022 година колата е нямала „абсолютно никакъв проблем“, изглеждала визуално добре и техническото и съС.ие също било добро.

Съдът, като извърши преценка на показанията на свидетеля Х.Т.К., съобразно правилото на чл. 172 ГПК, намира, че следва да ги кредитира, тъй като са последователни и логични, кореспондират с останалите събраните по делото доказателства, а за съобщеното свидетелят има преки лични впечатления.

По делото е прието като писмено доказателство Постановление от 03.02.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Самоков, ТО – Ихтиман, по Досъдебно производство (ДП) № 244/2022 г. по описа на РУ – Ихтиман, пр. пр. 1466/2022 г. по описа на РП – Самоков, от което се установява, че посоченото ДП е образувано на 18.11.2022 г. за това, че на тази дата, в около 7,25 часа, в района на 39,800 км. от АМ „Тракия, в посока София, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно е подпомогнал, като е транспортирал чужденци от афганистански произход да преминат страната в нарушение на закона, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице и чрез използване на МПС - лек автомобил марка “Порше”, модел “Кайен”, с рег. № Х2997КХ – престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК. Видно от постановлението, лекият автомобил е бил приобщен като веществено доказателство по ДП. От съдържащите се в ДП Протокол за оглед на веществени доказателства от 24.02.2023 г. и Албум за оглед на веществено 3 доказателство от 24.02.2025 г. не се установява физическото съС.ие на автомобила да е увредено към датата на огледа.

Видно от материалите по ДП № 244/2022 г. по описа на РУ – Ихтиман, изискани от съда и постъпили с писмо от Районна прокуратура – Самоков, ТО – Ихтиман, с Постановление от 15.11.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Самоков, ТО – Ихтиман е уважена молбата на пълномощника на „Максо България” АД за връщане на приобщения като веществено доказателство лек автомобил марка “Порше”, модел “Кайен”, с рег. № Х2997КХ. Видно от приложена разписка от 21.11.2023 г., на тази дата автомобилът е предаден на упълномощен представител на „Максо България” АД.

В ДП са приложени писмени доказателства, а и такива са събрани по реда на чл.192 от ГПК от трето за спора лица – „Мега Партс Маркет“ ЕООД, видно от които на 31.01.2024 г. процесният лек автомобил е предаден от лизингодателя „Максо България” АД на това дружество за разкомплектоване, за което между двете дружества е сключен Даговор за предаване на ИУМПС за разкомплектоване от 31.01.2024 г. Видно от този договор автомобилът е предаден като отпадък по смисъла на ЗУО, за разкомплектоване, срещу сумата 4500,00 лв. Видно от платежно нареждане за кредитен превод от 31.01.2024 г., сумата 4500,00 лв. е преведена от „Мега Партс Маркет“ ЕООД на „Максо България” АД.