Решение № 774 от 13.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. гр. Хасково, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100041 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда /КТ/ от Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат: 177430738, представлявано от адв. К. К. Г. – управител против „Леда – Петко Диневски“ ЕООД, ЕИК 203063367, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Княз Борис I“№ 31, ет.3, представлявано от П.З.Д. - управител, съдебен адрес: ***, адв. М.Г. от АК- Хасково.

Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение в ответното дружество по силата на трудов договор, сключен на 05.07.2021 г., като заемала длъжността „Крояч текстил“ с код по НКИД 1329 и код по НКПД 75322002, а работното време било нормирано на 8- часов работен ден.

Поддържа се в исковата молба, че на 19.07.2023 г. ищцата била на обичайното си работно място в шивашкия цех на фирмата в гр. Хасково. Около 12:40 часа, тя изпълнявала служебните си задължения, като разкроявала платове с машина с режещ диск. Внезапно лявата й ръка се оказала пред режещия диск на машината, вследствие на което същата минала през ръката й и отрязала (ампутирала) част от 2-ри и 3- ти пръст на лявата й ръка.

Процесната злополука била декларирана пред компетентните органи, като с Разпореждане № 5104-26-29 от 04.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ-Хасково, злополуката била призната за трудова такава. Въпросното разпореждане не било обжалвано от пострадалата и от нейния работодател, като съответно същото влязло в сила на 02.09.2023 г.

1

Посочено е още в исковата молба, че непосредствено след настъпване на злополуката, ищцата била откарана по спешност в „МБАЛ-Хасково“ АД, където нараняванията й били обработени, кръвотечението било спряно и пръстите на лявата й ръка били бинтовани и превързани. Тъй като състоянието й не налагало пострадалата да бъде хоспитализирана, същата била освободена от болничното заведение. Ищцата започнала възстановяването и лечението си в домашни условия, като предвид получените наранявания, тя изпитвала множество силни и непрестанни болки, поради което й се налагало постоянно да приема силни обезболяващи и седативни медикаменти. Отделно от това и предвид обстоятелство, че лявата ръка на ищцата била увредена, болезнена и бинтована, същата не можела да борави пълноценно с нея, както и да се обслужва самостоятелно. Поради тази причина се налагало да бъдат ангажирани почти денонощно близките й, който да й помагат при извършване на ежедневните й битови и хигиенни навици и нужди.

Твърди се в исковата молба, че възстановителният период при ищцата продължавал и към момента на депозиране на исковата молба, като същата била в болнични и временно нетрудоспособна. Според лекарските прогнози, с времето болките, които ищцата изпитвала щели да намалят своя интензитет, но съществувала вероятност в областта на ампутираните й пръсти да се появяват така наречените усещания за „фантомен крайник и/или фантомна болка“. Също така, становището на лекарите било, че захватът с лявата ръка при Р. С. ще остане пожизнено ограничен и непълен. Тоест ищцата, до края на живота си, нямало да може пълноценно да си служи с лявата си ръка. Извън гореизложеното и в резултат на преживяната трудова злополука, здравословното състояние на ищцата се влошило, което дало отражение и на психиката й. Вследствие на изживения шок и към настоящия момент тя се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, изпитвала нарушения на съня и вниманието, поради което й се налагало да приема сънотворни медикаменти и хранителни добавки. Отделно от това и предвид частичната ампутацията на показалеца и средният пръст на лявата й ръка, ищцата изпитвала срам и неудобство от вида на ръката си, поради което всячески се опитвала да я прикрива и да не се вижда дефектът й. Това обстоятелство и създавало чувство за малоценност, потиснатост и й създавало изключително травмиращи комплекси.

Освен претърпените от ищцата неимуществени вреди, болки и страдания, се сочи в исковата молба, че същата понесла и имуществени такива, възлизащи до момента на сумата в общ размер на 116,81 лв. За въпросните имуществени разходи ищцата разполагала и представя следните счетоводни документи:

-Фактура № 0020004098 от 22.07.2023 г., издадена от „ГАЛЕН 2009“ ЕООД, на стойност 78,86 лв., придружена с фискален бон;

-Фактура № 0020004099 от 22.07.2023 г., издадена от „ГАЛЕН 2009“ ЕООД, на стойност 37,95 лв., придружена с фискален бон;

До датата на подаване на искова молба, представител на ответника не потърсил, не предложил и не изплатил на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, вследствие от настъпилата трудова злополука. Така, във връзка с 2 разпоредбата на чл. 200 КТ, за нея възниквала възможност да търси по съдебен ред обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, настъпили вследствие на трудовата злополука от 19.07.2023 г., пряко от своя работодател, а именно от ответното търговско дружество.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева и сумата от 116,81 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.07.2023 г. гр. Хасково, ведно с лихва за забава върху горепосочените суми, считано от датата на непозволеното увреждане 19.07.2023 г., до окончателното им изплащане /по арг. от чл. 42, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.

3 ЗЗД/.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът не оспорва обстоятелствата, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „крояч текстил“; че на 19.07.2023 г. с ищцата е станала злополука, приета за трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 КСО, съгласно разпореждане № 5104-26-29/04.08.2023 г., както и че възникналото внезапно увреждане на здравето на ищцата е довело до временна неработоспособност, с диагноза „Открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите“, съгласно първичен болничен лист № Е 20230772807.

Твърди се в отговора, че трудовата злополука е настъпила поради неспазване от ищцата на правилата за работа с автоматичната ножица. Режещият инструмент се намирал в дясната част на машината и не се налагало използването на лявата ръка за извършване на операцията. За да се стигне до травматичното увреждане на меката част на 2-ри и 3-ти пръст и нокти на лявата ръка, лявата ръка следвало да бъде поставена умишлено или поради допусната груба небрежност в обсега на режещия инструмент. С оглед на това, ответникът заявява, че са налице предпоставките за изключване отговорността на работодателя по смисъла на чл.201, ал.1 КТ, поради умишлено причиняване на увреждането, респ. за намаляването й по чл.201, ал.2 КТ, тъй като пострадалата е съпричинила злополуката при груба небрежност.

Освен това, в исковата молба не били изложени обстоятелства, обосноваващи твърдяното продължително възстановяване на ищцата, което налагало продължаване на болничните за временна нетрудоспособност. Не били изложени обстоятелства, сочещи на влошаване на състоянието в областта на травматичното увреждане 2-ри и 3-ти пръст и нокти на лявата ръка. В тази връзка се оспорва посоченото в исковата молба, че режещия диск на машината е минал през лявата й ръка и отрязал (ампутирал) част от 2-ри и 3-ти пръст на лявата ръка.

Според ответника, от представените към исковата молба амбулаторни листове и издадените въз основа на тях болнични листове, се установявало, че:

3

За твърдяното посещение в МБАЛ Хасково, веднага след злополуката липсвали представени медицински документи.

На 24.07.2023 г. (5 дена след злополуката) бил извършен преглед от д-р В. Н. и в съставения амбулаторен лист № 23205С05СВАА била посочена основна диагноза: МКБ S 61.1 - открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите СЕМИАМПУТАЦИО ВУЛНУС ДИСТАЛИС ДИГИТИ 2-3 МАНИ СИНСТРА. Посочено било обективно състояние - проведено ПХО в ОТО на МБАЛ Хасково хирургично обработена - раната е спокойна.

Изписани били обезболяващи и била посочена дата за сваляне на конците - 04.08.2023 г.

След прегледа не бил издаден болничен лист.

На 25.07.2023 г. (6 дена след злополуката) бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и д-р В.

Н., и в съставения амбулаторен лист № 23206А007ЕАЕ била посочена основна диагноза:

МКБ S 61.1 - открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите. Посочено било обективно състояние - проведено ПХО в ОТО на МБАЛ Хасково хирургично обработена раната е спокойна. В амбулаторния лист било посочено, че е издаден болничен лист № Е20230772770 (който не бил представен по делото) за 30 дни, от 20.07.2023 г. до 18.08.2023 г., а в графа „терапия“ било посочено решение на ЛКК № /30/20.07.2023 г.

За същия период - 30 дни от 20.07.2023 г. до 18.08.2023 г., с исковата молба бил представен болничен лист № Е20230772807 (различен от посочения болничен лист в амбулаторния лист от 25.07.2023 г.), отбелязан като продължение, а не първичен, при домашно-амбулаторен режим на лечение. В болничния лист било посочено решение на ЛКК № 797/25.07.2023 г. (което било различно от решението на ЛКК - № 30/20.07.2023 г., посочено в амбулаторния лист) и диагноза по МКБ - S 61.1 - открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите.

Изложеното налагало изводът, че през м. юли 2023 г. са били издадени два различни болнични листове № Е20230772770 и № Е20230772807 за 30 дни през един и същ период от време - 20.07.2023г. - 18.08.2023г., които болнични листове били издадени въз основа на две различни решения на ЛКК - решение № 30/20.07.2023 г. и решение № 797/25.07.2023 г. за 30 дни (от 20.07.2023 г. до 18.08.2023 г.).

На 22.08.2023 г. бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и и д-р В. Н. и в съставения амбулаторен лист № 232351047А13 била посочена основна диагноза: МКБ S 61.1 - открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите. Посочено било обективно състояние зарастваща вторично разкъсно-контузна рана на 2-ри и 3-ти пръст. След прегледа бил издаден болничен лист № Е20230773094 (представен с исковата молба) продължение, въз основа на решение на ЛКК № 932/22.08.20231 г. за 30 дни (от 19.08.2023 г. до 17.09.2023 г.) при домашно-амбулаторен режим на лечение. В болничния лист била посочена диагноза по МКБ - S 61.1 - открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите.

На 19.09.2023 г. бил извършен преглед от д-р Г.Ф. и и д-р В. Н. и в съставения амбулаторен лист № 23262D006D7B била посочена основна диагноза: МКБ S 68.1 травматична ампутация на друг пръст на ръката (пълна) (частична). Посочено било 4 обективно състояние -разкъсно-контузна рана зараснала вторично, гранулация в основата на 2-ри и 3-ти пръст на лявата длан. В амбулаторния лист било посочено, че е издаден болничен лист № Е20230773349 (който не бил представен по делото) за 30 дни, от 19.09.2023 г. до 18.10.2023 г., а в графа „терапия“ било посочено решение на ЛКК № 1099/60+30/от 18.09.2023 г.

За същия период -30 дни, но от 18.09.2023 г. (а не от 19.09.2023 г.) до 17.10.2023 г. (а не до 18.10.2023 г.), с исковата молба бил представен болничен лист № Е20230773612 (различен от посочения болничен лист в амбулаторния лист от 19.09.2023 г.), отбелязан като продължение, а не първичен, при домашно-амбулаторен режим на лечение. В болничния лист било посочено решение на ЛКК № 1099/19.09.2023 г. и диагноза по МКБ - S 68.1 открита рана на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите.

Изложеното налагало изводът, че през м. септември 2023 г. били издадени два различни болнични листове № Е20230773349 и № Е20230773612 за 30 дни през различен период от време, които болнични листове били издадени въз основа на едно и също решение на ЛКК - решение № 1099/19.09.2023 г.