Определение № 466 от 09.03.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. София, 09.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20221100600807 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на представител на Районна прокуратура Пловдив срещу определение от 17.12.2022 г. на СРС, НО, 111 състав, постановено по НОХД №7028 по описа на съда за 2021г., с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подс. ЕЛ. В. Н..

Представителят на прокуратурата в частния протест моли обжалваното определение да бъде отменено.

Софийски градски съд, след като провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде отменено по следните съображения:

Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“.

Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

Първостепенният съд е прекратил съдебното производство по делото и 1 го е върнал на СРС, след като е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело да нарушаване на правото на защита на подсъдимата, тъй като в постановлението за привличане на обвиняем и в заключителната част на обвинителния акт не било упоменато по какъв начин Н. е възбудила и подържала заблуждение у пострадалия.

Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените по досъдебното производство документи, както и на обвинителния акт, прие, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подс. ЕЛ. В. Н..

ЕЛ. В. Н. е привлечена като обвиняема по досъдебното производство с постановление, което въззивният съдебен състав констатира, че съдържа всички изискуеми от чл.219, ал.3 НПК реквизити.

В постановлението за привличане на обвиняем следва да се посочи деянието, за което се привлича лицето в това му процесуално качество и правната му квалификация, т.е достатъчно е за конкретизацията на престъпното деяние да се посочат времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци.

Видно от постановлението за привличане на ЕЛ. В. Н. като обвиняемо лице в досъдебното производство, в същото е посочено както мястото, така и времето на извършване на инкриминираната деятелност, включително и неговите фактически обективни и субективни признаци: с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Д.Г.Ч. и с това е причинила на последния имотна вреда, в размер на 3274 лева.

Конкретните действия по възбуждане и поддържане на заблуждението не е необходимо да се посочват в постановлението за привличане на обвиняем, като е достатъчно в същото съставомерните факти да бъдат дадени в обобщен вид / виж т.4.1 от ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС/.

На следващо място контролната съдебна инстанция констатира, че постановлението за привличане на обвиняем е предявено на Н. за запознаване в присъствието на защитник. Предоставен е и препис от същото на подсъдимата, като това изрично е отбелязано в постановлението за привличане на обвиняем.

Според т.4.2 от ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. Това тълкувателно решение не е загубило своята актуалност и към настоящият момент /виж ТР № 6 /2018 г. на ОСНК НА ВКС/.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на обвинителния акт, приема, че в обстоятелствената част на същия, с оглед престъплението за което подс. ЕЛ. В. Н. е предадена на съд, са отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на същото и участието на подсъдимата в него.

2

В обвинителния акт ясно и конкретно са изложени фактически твърдения за обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки елемент от състава на престъплението по чл.209,ал.1 от НК, включително и действията според държавното обвинение по възбуждане и поддържане на заблуждението, извършени от подсъдимата спрямо пострадалия, изразяващи се в следното: „Подсъдимата, заемаща длъжността „Технически сътрудник“ и извършваща оперативната дейност на търговско дружество „Т.Б..Бг“ ЕООД, упълномощена от дъщеря си И. Н., чрез предлагането на туристическа услуга и при проведена комуникация с Д.Ч., е създала неправилни представи у него, че може да му осигури почивка в Р. Гърция през месец август 2017 г., на цена от 3 274 лв., като първоначално е въвела пострадалия в заблуждение, че има възможност да му организира и осигури почивка в Гърция и реално ще го направи, и след като е получила капарото 1 637 лв., подсъдимата е поддържал тази заблуда до получаване на исканата сума в пълен размер, но реална организация и резервация на почивка в Р. Гърция или цялостно връщане на паричната сума не е последвало“.

Така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения според въззивния съд са напълно достатъчни за описание на действията на подсъдимата по възбуждането и поддържането на заблуждение у Д.Г.Ч..

В обстоятелствената част на обвинителния акт въззивният съд приема, че са изложени фактически твърдения, описващи обективните и субективни признаци на престъплението по чл.209,ал.1 от НК, т.е. в обвинителния акт ясно е очертан предмета на доказване по делото относно съставомерните признаци на престъплението по чл.209,ал.1 от НК и участието на подсъдимата в извършването му.

Повторно подробно описание на фактическите признаци на престъплението според въззивния съд не е необходимо отново да бъде извършвано и в заключителната част на обвинителния акт, по аргумент на чл.246,ал.3 от НПК, изискващ отразяване в заключитената част единствено правната квалификация на деянието .

Както въззивният съд посочи, необходимо е в обстоятлствената част да се съдържат факти описващи обективните и субективни признаци на престъплението, което в конкретния случай е изпълнено.

С оглед на всичко изложено и поради това че въззивният съд не констатира допуснато нарушение на правото на защита на ЕЛ. В. Н. от категорията на тези, визирани в чл.249, ал.4 от НПК, то определението на първостепенния съд в частта, с която е прекратено съдебното производство следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр. с чл.249, ал.3 от НПК‚ Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 17.12.2022 г. на СРС, НО, 111 състав, 3 постановено по НОХД №7028 по описа на съда за 2021г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурор.

Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4