Решение № 76 от 07.03.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 296/2021
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Светлана Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светлана Т.а при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Т.а Търговско дело № 20213100900296 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 9176 от 17.05.2021г., уточнена с молба вх.№ 11840 от 17.06.2021г., на Т. Р. М. с ЕГН ********** от ****, чрез пълномощник адв.Н.Д. АК-Шумен, с която срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 24.05.2018г., настъпило в гр.Варна, на ул.Струга 24 до бул.Цар Освободител по вина на М. М. Р. като водач на МПС с рег. № *** Мерцедес Спринтер, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.11.2020г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.429 от КЗ и законната лихва, считано от изтичане на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна претенция – 03.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът излага, че на 24.05.2018г. в гр.Варна на ул.Струга № 24 до бул. Цар Освободител настъпило ПТП по вина на М. М. Р., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, като водачът при управлението на МПС с рег. № *** Мерцедес Спринтер (собственост на К.И. Д.) и поради движение с несъобразена скорост с оглед характера на пътя и интензивността на движението, излязъл вдясно от пътната лента и блъснал намиращия се на тротоара пешеходец Т. Р. М..
1
В резултат от удара Т. Р. М. претърпял телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за период от около три месеца, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош и поясната област и ожулвания по лявата подбедрица. След инцидента пострадалият е откаран по спешност в МБАЛ Света Анна – Варна, където му е поставена имобилизираща ортеза на горения десен крайник. Излага, че в началото болката била с изключително висок интензитет, като предизвиквала у ищеца страх за неговия живот и здраве. Постепенно намаляла, но в продължение на три месеца не отшумяла напълно, а се проявявала на моменти като по-силна и като по-слаба. Тази болка, съпроводена с усложнения в движението, предизвиквала затруднения в справянето с битовите нужди и пострадалият трябвало да разчита на своите близки за помощ. Той не можел да се облича, да се храни, да пазарува и като цяло да помага в домакинството. Това от своя страна породило у него чувство на неудовлетвореност и непълноценност.
След изтичането на трите месеца болката почти изчезнала, но към настоящия момент продължава да се проявява при движение и натоварване на горния десен крайник. Посочва, че изживява изключително тежко инцидента, сънува кошмари, връщащи го към събитието и продължава да изпитва страх за живота си. В резултат на всичко това той станал по-затворен и некомуникативен. Тежкото психично състояние на Т. Р. М. продължило около два-три месеца и постепенно намаляло с намаляването интензитета на болката, като се излага, че към настоящия момент то е по-добро, но случилото се остава спомен до края на живота му.
Посочва, че във връзка с произшествието е образувано ДП № 309/2018 г. по описа на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Варна, пр.пр.
5000/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, което към момента е на етап разследване.
Ищецът излага, че към датата на инцидента процесното МПС е застраховано при ответното дружество. Твърди, че на 11.11.2020г. депозирал пред застрахователя извънсъдебна претенция, въз основа на която е образувана щета № 0411-090-0015-2020г. Посочва, че с претенцията представил всички необходими доказателства, но ответникът изискал допълнителни документи – постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно решение. В последствие застрахователят постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради непредставяне на изисканите доказателства. Ищецът твърди, че липсва правна възможност за представянето на изисканите документи, доколкото ДП е все още в ход, както и че те нямат съществено значение за установяването на основанието и размера на претенцията.
Навеждат се твърдения, че върху застрахователното обезщетение ответното дружество дължи законна лихва от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 11.11.2020г. до окончателното изплащане на осн. чл.429, ал.3 от КЗ /лихва, дължима от застрахования водач/ като част от 2 дължимото застрахователно обезщетение. Посочва, че наред с нея се дължи и лихва на осн. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, а именно от 03.12.2020г. до окончателното изплащане, която застрахователят дължи за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, включващо главницата и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ. Ищецът излага, че лихвата за собствената забава на застрахователя е акцесорна на вземането за застрахователно обезщетение. Посочва, че непредставянето на банкова сметка в случая не възпрепятства застрахователя да разгледа претенцията и да определи застрахователно обезщетение, съответно, че това не съставлява кредиторова забава, доколкото в случая непредставянето на банковата сметка не е причината за липсата на изплатено обезщетение. Моли за уважаване на исковата претенция.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 е депозирал ПИСМЕН ОТГОВОР, в който въвежда възражение за местна подсъдност на спора и искане за спиране на производството, а така също оспорва иска по основание и размер.
Оспорва иска по основание и размер, както и всички ищцови твърдения относно процесния инцидент, касаещи противоправността и вината.
Посочва, че претендирания размер е прекомерен и несправедлив, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като обезщетението не следва да води до неоснователно обогатяване. В тази връзка счита, че претендираният размер следва да се намали. Навежда твърдения, че съприкосновение между процесния автомобил и ищеца изобщо не е имало, а травматичните увреждания Т. Р. М. е получил при сбиване между него и още трима души. Твърди се също, че пострадалият е бил под въздейсвието на алкохол и медикаменти. Освен това излага, че той е пресичал пътното платно нерегламентирано, без да се огледа и без да съобрази поведението си с другите участници в движението.
Оспорва твърденията на ищеца, че са настъпили всички описани от него по вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност.
Оспорва се акцесорната претенция относно нейния размер и начална дата. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските, сторени в съдебното производство.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва наведените твърдения и възражения с отговора на исковата молба. Оспорва възражението за местна подсъдност и искането за спиране, а така също и възраженията относно основателността на предявената искова претенция. Поддържа, че уврежданията са причинени вследствие изгубване управление над автомобила и качването му на тротоара, където се е намирал пострадалият.
3
С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа въведените с ОИМ възражения.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа заявената искова претенция. Ответното дружество, чрез пълномощник, настоява за отхвърлянето й.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съдът намира за допустими, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалия и предявената от него претенция спрямо застрахователя на деликвента за обезщетение на настъпилите имуществени и неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори и е видно от представена в препис претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, входирана пред ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177 с вх. № 99-8102/11.11.2011г. пострадалият е изпълнил задължението по чл.380 от КЗ да отправи през застрахователя писмена застрахователна претенция преди да предяви прекия иск срещу застрахователя по ЗЗ ГО.
В тежест на ищеца за успешно провеждане на иска в конкретния казус е виновно противоправно действие, извършено от М. М. Р. като водач на МПС с рег. № *** Мерцедес Спринтер; настъпилите за ищеца вреди – телесни увреждания и психически страдания; причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно процесното МПС; вид и тежест на претърпените неимуществени вреди, както и да обоснове размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи наведените правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, в това число и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като установи неговото противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Не се спори, а и след извършена в електронния сайт на Гаранционен фонд, се установява, че към 19.04.2019г. МПС с ДКН А7895КН има активна застраховка ГО при ответното дружество ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК 121265177 със срок на валидност от 04.08.2017г. до 03.08.2018г.
Приет по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1095 от 24.05.2018г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР Варна за 4 посетено на място ПТП /л.7/, в който в качеството им на участници в произшествието са вписани, съответно, ППС с рег. № ***, управляван от водача М. М. Р., като участник 1, и участник 3 пешеходец Т. Р. М. с ЕГН **********, пострадал с фрактура дясна лопатка. В обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че участник № 1 поради движение с несъобразена скорост с характера на пътя и интензитета на движението излиза в дясно извън платното и блъска участник № 3 пешеходец. Образувано е ДП – 309/2018г. по описа на сектор Пътна полиция. Видно от Докладна записка от 25.05.2017г. по ДП – 309/2018г. по описа на сектор Пътна полиция констативния протокол е изготвен при незапазено ПТП, тъй като микробусът и пешеходецът не са били на място.
Съгласно писмо от Районна прокуратура гр.Варна с изх. № 13343/21.12.2021г. разследването по ДП №309 по описа на Сектор ПП ОД на МВР Варна не е приключило, като срокът за разследване е продължен до 24.02.2022г.
За установяване на механизма на ПТП, съотв. за наличието на данни за съпричиняване на настъпилите вреди от пострадалия, по искане на страните по делото е назначена и изслушана САТЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира изцяло. Вещото лице като черпи данни от снимковия материал и огледния протокол към досъдебното производство докладва основните факти на настъпилото ПТП, а именно, че на 24.05.2018г., около 11.00 часа, в гр.Варна, на бул.„Цар Освободител" след кръстовището с ул.„Струга" при Дом №24 настъпва ПТП между л.т. автомобил и пешеходец.
В конкретните пътни условия л.т.а.„Мерцедес Спринтер" с рег.№***, собственост на К.И. Д. ЕГН **********, управляван от М. М. Р. ЕГН **********, извършва рязка маневра в дясно, при която технически успява да се възкачи спрямо успоредния десен бордюр. След възкачване с десни колела и предно ляво колело на бордюра напуска пътната лента за движение. В резултат на напускането на пътната лента и преминаването спрямо цялата ширина на тротоара в дясно от пътната лента, водачът на лекотоварния автомобил допуска ПТП с намиращия се на тротоара пешеходец Т. Р. М. ЕГН **********.