Решение № 262942 от 13.12.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262942/13.12.2021г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември, две хиляди две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга Ж., като разгледа докладваното от съдията гр. дело

№ 16447 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П.А.П., М.К.П., П.К.П., Д.А.А., Г. А. А., С.Д.С., М.М.Т., Е.Ж.Н., Б.Ж.К., М.Ж.Н., чрез пълномощник срещу

Р.В.Г. и А.В.Г., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на НИ № * по ПНИ на СО „* *“, землище с. Д., Община А., одобрен със Заповед № РД- 16- 7706- 67 от 04.04.2016 г. на О. у. на О. В., целият с площ от * кв. м., при граници по скица: ПИ № *, № *, № *, № *.

В исковата молба се излага, че ищците са законни наследници на М. Ж. Н.. По силата на реституционно решение от 05.08.1996 г. на общия наследодател е възстановено правото на собственост по отношение на нива с площ от * дка., находяща се в м. „*“. Имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По ПКП към ПНИ, на наследниците на М.Н. е записан стар имот № *, с площ от * кв. м., попадащ с цялата си площ в НПИ № *.

Твърди се още, че ответниците оспорват правата на наследниците на Н., като се счита за собственик по силата на правна сделка – дарение, обективирано в НА № */ * г. В тази връзка, ищците се противопоставят срещу надлежното провеждане на процедурата по изкупуване по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ от праводателите на Р.Г.. Последното обуславя невъзможност за приключване на реституционната процедура за ищците.

Ответниците – Р.Г. и

А.Г., депозират писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на иска, с оглед липсата на ангажирани доказателства при ищците за наличие на защитимо право. Оспорва наличието на идентичност между възстановения и процесния имот.

Отделно от горното, излагат съображения за неоснователност на иска. В тази връзка се позовават на надлежно проведена от праводателите им процедура по изкупуване на имота, по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, призната с решение по адм. дело № 581/ 1996 г. по описа на ВОС.

Позовават се и на изтекла в тяхна полза придобивна давност, за периода от 01.12.1997 г. до настоящия момент. Отправя се искане за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска. Претендират се и разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 7817/ 05.08.1996 г. на ПК – с. А. на наследниците на М. Ж. Н. е възстановено правото на собственост, в съществуващи стари реални граници, на недвижими имоти, сред които и нива с площ от * дка., пета категория, находяща се в терен по § 4 на с. Д., м. * (т. 6 от решението).

Видно от приобщеното на л. 7 удостоверение, П.А.П., М.К.П., П.К. П., А.Д.А., С.Д.С., М.М.Т., Е.Ж.Н., Б.Ж.К., М.Ж.Н. са законни наследници на М. Ж. Н., починал на * г.

Приобщен към доказателствения материал по делото е Протокол №

3/ 20.02.1978 г., видно от съдържанието на който, с решение по т. 3 е одобрена комисия, която следва да организира раздаването на земи по 76- то МП.

Съгласно

Удостоверение № 1007/ 05.02.1991 г., на В. Г. Т. и И. Р. Р. е предоставено правото на ползване по отношение на недвижим имот с пл. № *, с площ от* кв. м., при граници парцели с номера *, *, * и път.

Въз основа на искане от 28.02.1996 г. от В. Г. и И. Р., на 13.03.1996 г. е постановен отказ на к. на Община А. за провеждане на процедура по изкупуване. Мотив за отказа е липса на изградена постройка в имота.

С Решение от 22.05.1997 г. по гр. дело

№ 581 по описа на Окръжен съд – Варна за 1996 г., е отменен отказ на К. на с. А., № * - */* г. да признае права по § 4 и сл. ЗСПЗЗ на В. Г. Т., относно ползваната от него, по силата на 26- то ПМС, земеделска земя от * кв. м., в землището на с. Д., район *, парцел № *, при граници: парцели с № *, *, * и път. Обявена е оценка за имота в размер на 18 400 лева, а к. на с. А. е задължен да изпълни процедурата по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Видно от НА № *, том *, дело № */ * г. В. Г. Т. и съпругата му И. Р. Р. даряват на Р.В.Г., следния недвижим имот, а именно: място с площ от * кв. м., находящо се в землището на с. Д., Община А., представляващо имот с пл. № *, при граници: имоти №№ *, *, * и път.

Със Заповед № 25/ 19.03.2020 г. на к. на Община А. на Р.В.Г. е признато правото да придобие собствеността върху земя с площ от * кв. м., представляваща придаваема площ към НПИ № * по ПНИ на СО „* *“, землище с. Д., община А., обл. Варна, целият с площ от * кв. м., при граници на имота - № *, *, * и *.

С цитираната заповед е одобрена и оценката за признатите * кв. м. в размер на 578 лева. Определената сума е заплатена от Р.Г. на 04.06.2020 г., видно от представеното на л. 75 платежно нареждане.

От заключението на вещото лице Ш.Х., по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа експертиза, се установява следното: местонахождението на процесния имот - НИ * е в землището на с. Д., м. * *, за която местност има изработен план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед

№РД-16-7706-67/04.04.2016г на О. у. на гр.В.; за територията няма стари планове; първият план е изработен през 1988 г.; в последствие, във връзка със съставянето на ПНИ, е изготвен кадастрален план на ползвателите и помощния кадастрален план; по ПКП към

ПНИ, новообразуван имот *

/с площ от * кв м.

/, изцяло с пълната си площ, попада в стар имот № *; Стар имот № * по ПКП към ПНИ в регистрите към плана е записан на М.

Ж. Н. (по Решение на ПК). Новообразуван имот * отстои от крайбрежната морска ивица, по права въздушна линия-изток запад, на * м., а до най-близката крайбрежна ивица, до северен плаж на гр.

Варна, в права въздушна линия, на* м.; по отношение на отстоянието от процесния имот до гр.Варна, е на * метра, по права въздушна линия до табелата на изхода от Варна, а до К. на гр.Варна * м.; НИ * изцяло се препокрива с границите на имот пл.№ * по

КП от 1988 г.; в процесния имот няма постройка; в КП от 1988 г., в имот пл. № * няма заснета сграда.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване е наличие на правен интерес на ищците за разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретната вещ или имот, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание.

В конкретната хипотеза, за наследниците на бившия собственик е налице правен интерес да отрекат правата на правоприемниците ползвателите по отношение на процесния имот, с оглед твърденията че същият попада в границите на възстановения с решение на ПК – Аксаково. Ответниците се позовават на правата на праводателите си по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което при евентуално успешно провеждане на иска би се разрешил материално правния спор между страните. За ищците съществува правен интерес да предявят иска си спрямо двамата ответници, с оглед твърденията за придобиване на идеални част отпроцесния имот е по време на брака им.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищците носят доказателствената тежест да установят фактическите твърдения, на които основават правния си интерес от успешното провеждане на предявения иск.

В тежест на ответниците е да установят правото си на собственост върху спорния имот на наведените с отговора основания, в случая – надлежно проведена процедура по изкупуване по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ от страна на праводателите им; упражнявана фактическа власт върху имота, явно и несмущавано, от 1997 г. до настоящия момент; намерение за своене.

Ищците твърдят да се легитимират като собственици на процесния имот по силата на наследяване и успешно приключила реституционна процедура по реда на чл. 18 «ж» и сл. ППЗСПЗЗ.

Ответниците оспорват материалноправната легитимация на ищците като заявяват собствени права върху процесния имот по силата на правна сделка, а от техните праводатели– въз основа та успешно проведена процедура по изкупуване по реда на § 4 ЗСПЗЗ.

На първо място, ответниците се позовават на сключен договор за дарение от 1.12.1997 г. Касае се за деривативно придобивно основание, при което приобретателят е частен правоприемник и придобива правното положение на прехвърлителя. В настоящата хипотеза, последното означава, че дарения придобива собствеността само ако дарителят е собственик.

Придобивното основание по § 4 „а“ ПЗР ЗСПЗЗ предполага доказването на следните предпоставки: надлежно предоставяне на право на ползване върху земеделски земи; наличие на построена сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплащане на земята чрез общината на собственика в съотвения срок от влизане в сила на оценката.

Съвкупният анализ на представените по делото писмени доказателства се установява, че с нарочен административен акт от 1978 год. в полза на праводателите на ответника предоставено ползването на имот пл.

№ *, който съобразно заключението на експерта по изготвената съдебно кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, изцяло се припокрива с процесния. Въз основа на съдебно решение, к. на с. А. е задължен да проведе процедура по изкупуване и е обявена оценка на имота, чиято стойност е заплатена от В. Г. Т. на 20.06.1997 г.

На следващо място, при преценката за наличие на сграда по смисъла на § 4 „а“

ПЗР ЗСПЗЗ следва да се съобразят указанията, дадени с ТР № 2/ 2011г. на ВКС, ОСГК, според които предпоставка за възникване на правото по § 4 „а“

ПЗР ЗСПЗЗ е фактически построения от ползвателя и находящ се в имота към 01.03.1991 г. обект да съответства на изискванията на тълкувателната норма на § 1 „в“, ал. 3

ДР ППЗСПЗЗ, в която са предвидени лимитативно случаите, когато изграденото няма разглеждания правен статут. Ирелевантно за приложението на § 4 „а“

ПЗР ЗСПЗЗ е дали изграденото отговаря на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове, тъй като целта на закона е да изключат едиствено постройки, които не са годни да бъдат обитавани дори и временно. Състоянието на имота към момента на делото също е иррелевантно.

В случая, от заключението по изготвената съдебно – техническа експертиза, се установява, че в процесния имот трайно прикрепена към земята постройка не е налице. Такава не е съществувала и към момента на изготвяне на плана от 1988 г. Изобщо по делото липсват каквито и да е данни за изградена и трайно прикрепена към земята постройка, към 01.03.1993 г.

Изложеното обуславя извода, че фактическият състав на § 4 „а“ не е осъществен, за да се приеме, че правото на ползване на дарителите е трансформирано в право на собственост.

На следващо място - съгласно разпоредбата на § 4 „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ (в редакцията и към датата на плащане цената), възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал.

2. Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители или е на по - малко на 10 км от крайбрежната морска ивица в границите на съответната община.

В случая, заключението на вещото лице се установява, че процесния имот се намира на разстояние повече от 10 километра от крайбрежната морска ивица, но на по-малко от 30 км. от гр. Варна, който е град с население над 300 хил. жители.