Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 784 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 669/2026
Вид
Решение № 784
Подписан
17.07.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Диана Колева Стоянова, Бойко Александров Мачорски, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500669 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК въз основа на подадена въззивна жалба с вх. № 4348/19.01.2026 г. от Д. Х., чрез особен представител адв. В., против решение № 4588/16.12.2025 г. по ГД № 4553/2025 г. по описа на ВРС.

Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и неправилно приложен материален закон.

Поддържа доводите, че отчетените показания на водомера не са реални, защото са снети в отсъствие на абоната или ползвателя на имота, който извод се подкрепя от описа на отчетите, в които е посочено, че имотът е необитаем и сведенията са дадени без достъп до същия. Поради това отчитането е в нарушение на реда, посочен в чл. 23 ал.4 и чл. 24 ал. 4, вр. чл. 49 от ОУ на ВиК оператора. Поддържа, че представеният и приет КП № 21/23.03.2023 г. е негоден да установи посочените в него факти, тъй като не са вписани три имена на свидетеля и негов адрес. Акцентира, че автентичността на документа е оспорена и съдът не е открил производство по чл. 193 от ГПК при допустимост на искането, респективно не е назначил СГЕ. Поддържа и доводите, че фактурите не са връчени на потребителя, респективно е лишен от възможността за доброволно изпълнение. Настоява и за погасяване на претендираните за 2021 г. и 2022 г. суми, по давност.

Моли за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на установителната претенция.

Становището на ВиК дружеството в депозирания отговор, е за неоснователност на жалбата, защото снемането на показанията е посредством 1 електронен карнет и е реално, точно на посочените в описите дати. Отделно са съставени реални отчети, обективирани в констативни протоколи, подписани от сина на ответницата. Регулярно са отчитани показанията в съответствие с изискването на чл. 23, ал.1 от ОУ, а разпоредбата на чл. 23, ал.3 позволява в междинните периоди ВиК операторът да начисли количество изразходвана вода, определено въз основа на прогнозно количество, което се изравнява при следващ реален отчет. Противопоставя аргументи на направеното оспорване на съдържанието на КП от 23.03.2023 г., а по отношение твърдението за неотносимост на протокола от 22.10.2024 г., настоява обратното, доколкото макар съставен на дата извън периода, за който се претендират сумите, той правилно е зачетен от съда.

Моли за потвърждаване на съдебния акт.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено. Препраща към мотиви, изложени по – рано.

В писмена молба процесуалният представител на въззиваемото дружество моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № 4553/2025 г. по описа на ВРС е образувано по предявен от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК 103002253, срещу Д. М. Х., ЕГН **********, иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че Д. М. Х. дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3293/18.06.2024 г. по ЧГД № 7421/2024 г. на ВРС, а именно: сумата от 1284.90 лв., представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 19.08.2021г. до 19.10.2023г. по партида с абонатен № 1276548, за които има издадени фактури за периода от 24.09.2021 г. до 23.10.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, кв. „Младост“, ул. „Доброволци“ №9, ап.131, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.06.2024г., до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 243.02 лв., представляваща обезщетение за забава, върху главницата от 1284.90 лева, начислено за периода от 24.10.2021 г. до 03.06.2024 г.

Ищецът твърди, че е ВиК оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), както и че предоставя на ответницата ВиК услуги за имот в гр. Варна на ул.

„Доброволци“ № 9, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Услугите се отчитат по партида с абонатен номер 1276548.

Излага, че в чл. 5, т. 6 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат услугите в срок, което ответницата не е сторила. Сочи, че в чл. 33, ал. 2 от ОУ е регламентирано, че дължимите суми следва да се заплащат в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, като след изтичането на този срок потребителят на услугата изпада в забава. Твърди, че на 23.03.2023 г. е извършен реален отчет на показанието на водомера, като е установено потребление от 341 м³, 2 потвърдено с подпис на лицето, осигурило достъп до водомера. На 22.10.2024 г. също бил извършен реален отчет на показанието на водомера, при който било установено потребление от 539 м³, потвърдено с подпис на лицето, осигурило достъп до водомера на инкасатора. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до съда срещу ответницата, въз основа на което било образувано ЧГД № 7421/2024г. по описа на BPC. Била издадена заповед за изпълнение, с която съдът разпоредил на длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) следните суми: сума в размер на 1284.90лв.-представляваща главница по партида с абонатен номер 1276548, дължима за периода от 19.08.2021 г. до 19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на задължението, както и сума в размер на 243.02 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1284.90 лв., дължимо за периода от 24.10.2021 г. до 03.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 30.56 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл. 415 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си, поради постъпило възражение от длъжника (сега ответник).

Моли да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат присъдени разноските, сторени в заповедното, както и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от особения представител на ответницата, с който оспорва предявените искове. Излага становище, че претендираните суми са погасени по давност. Оспорва отчетените показания, тъй като същите не били предоставени от ответницата. Това било видно от описа на отчетите, в който било посочено, че имота бил необитаем и сведенията били „без достъп“ до имота. След като инкасаторът нямал достъп до имота, за да отчете реално разходваното количество вода, то посочените показания не били за реално използвани от ответницата услуги. Оспорва представеният Констативен протокол № 21 от 23.03.2023 г., тъй като в него не били посочени изискуемите в чл. 24 ал.4 от ОУ три имена и адрес на свидетеля, вписан в протокола като „присъствал“, оспорва автентичността на подписа на вписаното като свидетел лице. Видно от представения Опис на отчетите, показанията на водомера се отчитали за период 1 месец /чл. 23 ал.1 т.

1 от ОУ/.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищцовото дружество е уточнило, че обектът на потребление се намира в гр. Варна, ж.к.

„Младост“, ул. „Доброволци“ № 9, ап. 77, като докладът е коригиран в този смисъл и обявен за окончателен.

В този смисъл съдът намира, че при постановяване на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, като неправилно е изписан обектът на потребление с адрес гр.Варна, кв.

„Младост“, ул. „Доброволци“ №9, ап. 131. Този порок следва да бъде отстранен от първоинстанционния съд.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от 3 фактическа страна:

От Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ведно с извадка от решение № ОУ-09 от 2 11.08.2014г. на ДКЕВР, Извадка от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-13 от 29.06.2022г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-29 от 22.12.2023г. на КЕВР, Справка по лице от Агенция по вписванията за Д. М. Х., констативен протокол № 21 от 23.03.2023 г. се установява, че: ищцовото дружество има качеството на оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ и доставя ВиК услуги за битови нужди в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 9, ап. 77.

Ползваните ВиК услуги се отчитат по партида с номер на платец 1276548, за чийто титуляр е посочена ответницата.

От приложената справка се установява, че ответницата е собственик на процесния апартамент, по повод на който е ползвана услугата, предоставяна от ищцовото дружество.

От приложената към заповедното производство справка Национална база данни „Население“ се установява, че ответницата има син – Е. К. Н..

Именно това е лицето, подписало констативните протоколи № 21 от 23.03.2023 г. (отчетено показание 341 м³) и № 044/22.10.2024 г. (отчетено показание 539 м³).

Пред въззивния съд е изслушано и прието заключение по назначена съдебно – почеркова експертиза, като е била поставена задача да бъде изследвано дали подписът, положен за „присъствал“ на протокола от 23.03.2023 г., е изпълнен от Е. К. Н.. Вещото лице е посочило, че подписът е изпълнен именно от Е. Н..

От приложената справка за недобора на частен абонат № 1276548 до 03.06.2024 г. и от опис на отчети на абонат 1276548 от таблет, модул, самоотчет, се установява, че консумацията на вода в обекта на потребление през процесния период е отчитана чрез електронен карнет (таблет) – реално на 24.09.2021г., на 18.11.2021г., на 17.12.2021г., на 24.08.2022г, 24.03.2023г., 23.10.2023г., 20.10.2023г.; чрез служебно начислена вода на 22.10.2021г., 21.01.2022г., 26.09.2022г., 21.10.2022г., 23.11.2022г., 24.04.2023г.

Установява се още, че на ответницата са издадени фактури за консумирана вода за процесния период в размер на 2133.40 лв. и лихва в размер на 243.02 лв. към 03.06.2024 г.

При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горепосочените суми в размер на 1284.90 лв. главница, представляваща незаплатена стойност за използвани ВиК услуги за периода от 19.08.2021 г. до 19.10.2023 г., за които са издадени фактури от 24.09.2021 г. до 23.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2024 г., до окончателно плащане на сумата, както и за сума в размер на 243.02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 24.10.2021 г. до 03.06.2024 г.

4

Искът е допустим, тъй като е предявен по реда и в срока по чл. 415 ГПК.

Ответницата не оспорва обстоятелството, че е абонат на ищцовото дружество. Този факт е установен и от наличните по делото писмени доказателства.

Спорен между страните е въпросът дали посочените показания съответстват на реалното потребление. Изложено е, че е нарушен редът за отчитане на водомера, както и посоченото в констативния протокол от 23.03.2023 г., тъй като в него не са записани три имена и адрес на свидетеля, вписан в протокола като присъствал, както и автентичността на положения от него подпис. Направено е и възражение, че претендираните суми са погасени по давност.

Настоящият състав намира, че наведените от ответницата възражения са неоснователни. На първо място, чрез изслушаната и приета експертиза, назначена от въззивния съд, категорично се установи, че констативният протокол е подписан от Е. Н.. От приложената справка НБДН се установи още, че подписалото протокола лице е син на ответницата. Установява се още, че тя е титуляр на откритата партида за имота с абонатен номер 1276548.