Решение № 159 от 17.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600249 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 11/06.04.2022г., постановена по НОХД № 68/2022г. по описа на Окръжен съд гр. П., подсъдимият В. Т. П. е признат за виновен в това, че на 19.07.2021г. в с.Б., област П., на главен път **, при управление на лек автомобил „Ш.“ с рег. № ****, собственост на О. на М. гр. П., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал.1, чл.43, т.5, чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1, чл.116 и чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.196 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С., на 7 години, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.8, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.54 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на четири години и осем месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 вр. чл.49, ал.2 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години.

1

Съгласно чл.59, ал.4 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което е бил лишен по реда на чл.69а от НПК от право да управлява МПС, считано от 21.07.2021г.

Първоинстанционният е съд е постановил вещественото доказателство лек автомобил „Ш. О.“ с рег. № ****, на съхранение в О. на М. гр. П., да се върне на собственика му О. на М. гр. П., след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 1680 лв.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Л. Л., защитник на подсъдимия П., с оплакване за неправилност и несправедливост. Прави се искане за изменение на присъдата, като се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода.

С решение № 138/18.10.2022г., постановено по ВНОХД № 216/2022г., Апелативен съд гр.Пловдив е изменил присъдата на Окръжен съд гр. П., в частта с която подсъдимият П. е признат за виновен да е нарушил чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1, чл.116 и чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.196 от ППЗДвП, като я е отменил и го е оправдал по обвинението в тази част.

Намалил е размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. Приложил е института на чл.66 от НК и разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК. Потвърдил е проверявания съдебен акт в останалата му част.

С решение № 192/25.05.2023г., постановено по нак. дело № 55/2023г., ВКС, І н.о., е отменил горното решение на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и като такава следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Частният обвинител Б. М. С. и нейните повереници настояват за потвърждаване на съдебния акт на първоинстанционния съд, като излагат съображения в подкрепа на виждането си.

Подсъдимият П. и неговият защитник пледират за изменение на присъдата, като се намали размерът на наказанието лишаване от свобода и се 2 приложи институтът на условното осъждане, с налагане на пробационна мярка през изпърватателния срок.

Подсъдимият, в последната си дума, моли за условно наказание лишаване от свобода.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Обжалваният съдебен акт следва да се отмени.

Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да се санират от настоящия състав.

Подсъдимият П. е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК. Според обвинението правилата за движение, които е нарушил и са в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, са чл.21, ал.1, чл.43, т.5, чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1, чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 и ал.2, чл.196 от ППЗДвП.

Производството е протекло по реда на особените правила - съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Пловдивският апелативен съд намира, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия П. и на конституираната допълнителна страна в съдебното производство в качеството на частен обвинител.

На първо място, обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част не са описани в изискуемата от законодателя степен обстоятелствата, при които е извършено престъплението по чл.343 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд. Наблюдаващият прокурор не е изпълнил задължението си да посочи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Налице са непълноти относно мястото и начина на 3 извършване на престъплението.

В прокурорския акт, след кратка характеристична справка за подсъдимия П., включваща правоспособност да управлява МПС и месторабота, е приета следната фактическа обстановка:

„На 19.07.2021 г. обв. П. управлявал лек автомобил „Ш.“ с ДК № **, собственост на О. на М. П., по служебна задача. Около 11:30 часа наближавал с. Б., общ. П., като навлязъл в селото по ул. „П.“ – главен път **. При ограничение на скоростта за населеното място 50 км/час, Ш.та се движела, видно и от становището на експертите по АТЕ, с не по-малко от 73,30 км/час.

Движението в този участък било двупосочно с непрекъсната линия и в зоната на действие на пътен знак Д17 /пешеходна пътека с широчина 4,20 м – предстояща. В дясната лента имало колона от няколко автомобили, които се движели бавно и спирали периодично, за да се съобразят с пешеходната пътека пред тях, за евентуално преминаващи пешеходци. Независимо от ограничението на скоростта и непрекъснатата осова линия, обв. П. в нарушение на правилата, управлявал автомобила по лявата лента на платното за движение, като изпреварвал недопустимо колоната автомобили, с превишена скорост и в зоната на видимата му в обзора напред пешеходна пътека. В този момент по нея пресичали две деца – брат и сестра – А. С.

**годишен и постр. М. С. седемгодишна. Децата вървели по средата на пешеходната пътека, едно след друго, като А. бил отпред. На около 40 метра от пешеходната пътека, когато предвид спрелите в дясно автомобили за обвиняемия се открила видимост и към постр. С., с оглед и скоростта на Ш.та, 73,30 км/час, сблъсъкът се оказал неизбежен. Опасната зона за спиране – 50,90 при посочената скорост - 73,30 км/час, надвишавала разстоянието между автомобила и пострадалото дете, когато то било възприето от обвиняемия. Така очертаната пътна обстановка води до извода, че обв. П. не е имал техническа възможност да избегне удара, който дефакто е настъпил през времето за реакцията му да възприеме каквото и да е за предотвратяване на конфликта. Детето било блъснато с предната дясна част на автомобила в задната дясна част на тялото му. След удара, автомобилът изминал около 14 метра, без спирачни следи, покачил се на левия тротоар и се установил в покой след сблъсък в пътен знак. Пострадалата М. била отхвърлена напред и наляво, където паднала на платното за движение. Очевидец на станалото ПТП 4 била св. Н. А., която се намирала в близкото кафене. Веднага след произшествието към пострадалото дете се притекли на помощ свидетелите Д.

К. и И. Д.а, които се опърватали да помогнат, като приложили изкуствено дишане. Била извикана и кола на СМП, като пострадалата веднага била откарана в Ц. П., в клинична смърт, без пулс и дишане.“.

След изложеното наблюдаващият прокурор се е спрял на приложените спрямо подсъдимия мерки за процесуална принуда, на заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи химикотоксикологични /две/, без същите да са споменати изрично, съдебномедицинска експертиза на труп, комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, на веществените доказателства - 8 броя оптични дискове.

При внимателно запознаване с горния цитат от обвинителния акт е видно, че приетата от държавното обвинение фактическа установеност страда от редица непълноти.

Прието е, че подсъдимият П., след като навлязъл в с.Б., се движел по „ул. „П.“ – главен път **“. Не е посочено от коя част на селото е влязъл, в каква посока се е движел, като географски понятия или разположението на селото спрямо други две населени места - с.В. и с.З., област П..

Възпроизвеждането на заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза и извода на вещите лица, че „Направлението на лекия автомобил „Ш.“ преди момента на произшествието е било в посока с. З.“, не запълва горната непълнота.

Визираната експертиза не може да санира констатирания порок, тъй като съдържа противоречия относно посоката на движение на лекия автомобил. На л.11 и 25 от експертизата /т.2, л.13 и 27 от досъдебното производство/ при обсъждане на първия въпрос се сочи, че ул. „П.“ е с направление на североизток с.З. и на запад с.В.. Направлението на движение на автомобила е в посока запад към с.З.-гр. П.. На л.13 от експертизата /т.2, л.15 от досъдебното производство/ при анализиране на третия въпрос мястото на удара е посочено, че подсъдимият е управлявал МПС в посока от запад на изток. Според мащабните скици /т.2, л.31, 32 от досъдебното производство/ с.З. е в източна посока и се е движел в посока от запад на изток. Въпросните разминавания в изводите на експертите не са обсъдени, 5 нито в акта на Окръжна прокуратура гр. П., нито в мотивите към проверяваната присъда.

В обвинителния акт е прието, че на пешеходната пътека пресичали две деца, пострадалата М. С. и братчето й. Липсват факти в каква посока са се движели, като географско понятие и спрямо посоката на движение на подсъдимия П., как са били разположени на пътя лекият автомобил на последния и пострадалото дете, преди и в момента на удара, за да се сочи, че съприкосновението между тях е настъпило в предна дясна част на МПС и задна дясна част на тялото на детето.

В прокурорския акт се споменава за „дясната лента“, „лявата лента“, „левия тротоар“, „отхвърлена напред и наляво“ без да е ясно кой е ориентирът за тези посоки.

Наблюдаващият прокурор не е изложил виждането си къде точно, като място, е настъпил ударът. С цитиране на извода на заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза за място на удара не се запълва тази непълнота, тъй като вещите лица сочат определени разстояния по дължина и широчина от приети ориентири. Не може да се пренебрегне и това, че е налице повдигнато обвинение, цифрово, за квалифициращия признак деянието да е осъществено на пешеходна пътека. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва ясно заявена теза къде е настъпил ударът и, че това е станало на пешеходна пътека.

Това по-тежко наказуемо обстоятелство присъства в диспотизива на прокурорския акт цифром, но не и словесно. Подобен подход не отговаря на изискванията на чл.246, ал.3 от НПК за правната квалификация на вмененото деяние, която следва да съдържа всички признаци на престъпния състав, изписани цифром и словесно. Липсата на словесното им отразяване прави повдигнатото обвинение непълно и нарушава правото на защита на подсъдимия.

В заключителната част на прокурорския акт фигурира и нарушение на чл.119, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, който регламентира движението по магистрала. В обстоятелствената част няма изложени подобни факти. Налице е противоречие между различните части на обвинителния акт.