Решение № 2030 от 12.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5176 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 545519 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 14870/2018 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.В.Р. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за установяване дължимостта на следните вземания: сумата 343, 54 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.; 21, 70 лв. - такси за дялово разпределение за същия период, лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия в размер на 49, 51 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 09.05.2017 г. и 4, 62 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху сумите за главници, считано от 25.05.2017 г. до окончателното плащане. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 33179/2017 г. на СРС, 153 състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата не дължи претендираните суми, начислени от страна на топропреносното дружество за процесния период на нейния наследодател. По силата на наследственото правоприемство собствеността на процесния имот и съответно задълженията за потребена, но незаплатена топлинна енергия на същия, са преминали към неговите законни наследници, в това качество и към ответницата. Позовава се на § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката съгласно, която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Счита, че от представените по делото документи се установява, че ответницата е титуляр на правото на собственост на имота през процесния период. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че при подаване на възражението си по чл.414 ГПК, същата е посочила, че не дължи изпълнение на претендираните вземания. Счита, че след като ответницата не е направила изрично изявление, че не е наследник на починалото лице, е клиент на топлинна енергия. Този извод следва както от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници, така и молба от Държавна спестовна каса от 1992 г.

В чл.153 ЗЕ са посочени собственика и титуляра на вещно право на ползване. Лицето, което фактически ползва имота на основание облигационно отношение притежава правното качество държател на имота, а не ползвател по смисъла на ЗС. За възникване на същото е необходимо да бъде спазена определената от закона форма, а именно: нотариален акт. Счита, че понятието „титуляр на партида” няма никакво правно значение, а само вътрешно - счетоводно значение за дейността на дружеството. ЗЕ дава легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия“, според която е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респективно дали същото е консумирало топлинна енергия в имота лично. Правомощията, които формират състава на едно субективно право, са типизираните възможности, които субективното право дава на своя носител и в този смисъл § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (§ 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ) предвижда именно за тези възможности, а не за реалното им упражняване. Отделно от това заявява, че разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от топлопреносното дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите в съответствие с разпоредбите на наредба за топлоснабдяването. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от най -старото. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, като му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата И.В.Р., както и от трето лице-помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот – апартамент 106, находящ се в гр. София, общ. В., ж. к. „**********, вх. Д, като му дължи сумата от общо 419, 37 лв., от която: 343, 54 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и такива отразени в обща фактура № **********/31.07.2014 г. и изравнявания, отразени в документи с № **********/30.09.2014 г., № **********/30.09.2014 г.;

49, 51 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014г. – 09.05.2017 г., както и сумата от 26, 32 лв., от която: 21, 70 – стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и 4, 62 лв. – законна лихва за забава върху нея за периода 15.09.2014 г. - 09.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2017 г. до окончателното изплащане. Във връзка с подадено на 25.05.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 33179/2017 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

На 25.05.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.В.Р. и И.В.Р. за сумата от 730, 48 лв. – главница, както и 108,27 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 09.05.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и топлинна енергия по изравнителна сметка за същия период отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г. и изравнявания, отразени в документи с № **********/30.09.2014 г., № **********/30.09.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. В., ж. к. „**********, вх. ******, аб. № 154846. Дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия 687, 08 лв. – главница и 99, 02 лв. – лихва, а за дялово разпределение 43, 40 лв. – главница и 9, 25 лв.

– лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че сумите се претендират в условията на разделност – Н.В.Р. – 1/2 и И.В.Р. – 1/2.

С разпореждане от 02.11.2017 г. по ч. гр. д. № 33179/2017 г. на СРС, ГО, 153 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил Н.В.Р. и И.В.Р. да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 730, 48 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 25.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 108, 27 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 09.05.2017г. и 75 лв. - разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт. Сумите се разпределят разделно, както следва: Найден Р. – 1/2, а И.Р. – 1/2.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника И.В.Р., с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С молба Държавна спестовна каса – „Жилищно кредитиране“ е поискала от Нотариус вписването на законна ипотека за обезпечаването на отпуснат заем за жилищно строителство на В.Н.Р. за имот находящ се в гр.София, ж. к. „********* От приложеното по делото удостоверение за наследници № 344/25.08.1997 г. издадено от район „В.“, гр.

София е видно, че И.В. Р. и Н.В.Р. са наследници на Ц.Г.Р., починала на 01.08.1997 г. с последен адрес: гр. София, ж. к. „********* С молба – декларация от 07.02.2000 г. И.Р. е поискала от „Т.С.“ ЕАД откриване на партида на имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „********вх. Д, ап.**.

Съгласно писмо от 25.01.2012 г. на

Столична община, район „В.“, ж.к. „Надежда - 5“ е идентичен с ж. к. „В. 1“, а ж. к. „********“ е идентичен с ж. к. „В. 1“.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „В. 1“, бл. ********от 20.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. От него се установява, че в избора за топлинен счетоводител на процесната сграда въпреки, че присъства името на В.Н.Р. за абонатен № 154846, същия е отказал да го подпише.

На 10.09.2002 г. е сключен договор №

3512 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „В. 1“, бл.********по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор №

УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. Х.Б.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че в процесната сграда – етажна собственост, в апартамент 106, с абонатен № 154846, е имал 3 радиатора, които не са с монтирани разпределители на топлинна енергия поради отказ на абоната В.Н.Р.. Констатирано е, че в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. до процесния имот е доставяна топлинна енергия, но не е осигурен достъп за извършване на услугата дялово разпределение, поради което разхода е разпределен помесечно. Общо дължимата сума за прогнозно начислена топлинна енергия през този период по фактури според вещото лице възлизала на ******лв., без да са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Относно претендираната от ищеца за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м. 04.2016 г., както и изравнение съгласно обща фактура № **********/31.07.2014 г. за периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г., вещото лице приема, че възлиза на 687, 09 лв.