Решение № 88 от 23.04.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Шумен, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500124 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК вр. чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Н. Н. Р., чрез пълномощника – адвокат А. П. от ВАК срещу решение № 34/22.01.2024 г. по гр.д. № 2492/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което спрямо него била предприета мярка за защита от домашно насилие, извършено на 09.11.2023 г. срещу бившата му съпруга М. М. Р. и малолетното му дете Д. Н. Р.. Жалбоподателят намира решението за неправилно, неаргументирано и незаконосъобразно. Моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита от домашно насилие и ме присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, въззиваемата страна – М. М. Р., чрез пълномощник, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 2492/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на молба, депозирана от М. М. Р., действаща лично и като родител и законен представител на малолетното дете Д. Н. Р. срещу бившия й съпруг и баща на детето Н. Н. Р.. Същата твърди, че последният извършил домашно насилие спрямо двамата на 09.11.2023 г. в гр. Варна, като 1 описва подробно събитията от този ден. Молителката отправила искане да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие срещу ответника по молбата, като му бъдат наложени следните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6 от ЗЗДН: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; да му бъде забранено да приближава молителката и детето, жилището им, находящо се в гр. Шумен, ул. „.....“ № 56, ет. 13, ап. 102, работното място на молителката – МБАЛ гр. Шумен, местата за социални контакти и отдих, детска градина „......“, находяща се в гр. Шумен, ул. „.....“ и Център за ранно и детско развитие, находящ се в гр. Шумен, ул. „......“ № 1; ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, като последните две мерки бъдат наложени за срок от 18 месеца. Отправила искане на Р. да бъде наложена глоба в максимален размер, като същият бъде осъден да й заплати направените разноски по делото.

Въз основа на искане, съдържащо се в молбата, съдът издал заповед за незабавна защита от домашно насилие, по силата на определение № 2631/14.11.2023 г. Със същата, Н.

Н. Р. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. М. Р. и Д.

Н. Р.; било му забранено да приближава двамата, домът им, находящ се в гр. Шумен, ул.

„.....“ № 56, местоработата на молителката – МБАЛ гр. Шумен, детска градина „......“ в гр.

Шумен, ул. „.....“ и Центъра за ранно и детско развитие, находящ се в гр. Шумен, ул. „......“ № 1 на по-малко от 100 метра; било определено временно местоживеене на детето Д. при майката М. Р..

Ответникът по молбата депозирал отговор на същата, в която напълно отрекъл изложеното от молителката. Описва действителната, според него, фактическа обстановка на 09.11.2023 г., като счита, че всъщност е налице извършено спрямо него и детето домашно насилие от страна на М. Р. и нейния баща. В подкрепа на това твърдение представя доказателства за образувано производство по реда на ЗЗДН пред Районен съд – Варна.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.12.2023 г. ШРС, изменил определението, въз основа на което била издадена заповед за незабавна защита, като отменил определянето на временно местоживеене на детето Д., както и забраната на ответника да приближава Д. Р., детска градина „......“ в гр. Шумен и Център за ранно детско развитие в гр. Шумен.

Първоинстанционният съд постановил решение в публично съдебно заседание, проведено на 22.01.2024 г., като приел, че е налице извършен акт на домашно насилие от страна на Н. Р., като задължил последният да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. М. Р. и Д. Н. Р.. Изложил мотиви за недопустимост за налагане на глоба на извършителя, както и за нецелесъобразност за налагане на други мерки за защита от домашно насилие. С определение № 412/19.02.2024 г. по делото, постановено по реда на чл.

248 от ГПК, ШРС осъдил Н. Р. да заплати на М. Р. направените разноски по делото в размер на 700,00 лева.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

2

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: М. М. Р. и Н. Н. Р. са съпрузи, като по делото е представен незаверен препис от решение № 2329/26.06.2023 г. по гр.д. № 8713/2022 г. по описа на ВРС, с което бракът между тях е прекратен. Не са налице доказателства за влизане в сила на този съдебен акт, като двете страни заявяват, че понастоящем все още е налице спор относно родителските права по отношение на детето. Тоест, не може да се приеме с категоричност, че двамата са бивши съпрузи. От съвместното си съжителство М. и Н. Р. имат родено едно дете – Д., роден на 28.07.2020 година. Родителите са във фактическа раздяла от м. май 2022 г., като молителката и детето се установили в гр. Шумен. От всички приложени доказателства е видно, че отношенията между двамата родители са крайно изострени, като при всеки контакт помежду им възникват конфликти.

В представената декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, молителката описва, че на 09.11.2023 г. детето имало записан час за преглед при детски невролог в гр. Варна. Пред кабинета ответникът започнал на висок глас да отправя заплахи и обвинения спрямо М. Р.. В резултат на това, молителката повикала по телефона баща си, който пристигнал, взел детето и се насочили към паркирания си автомобил. Н. започнал да дърпа детето, като случващото се било снимано с телефон от негов приятел. Молителката и възходящият й успели да влязат в автомобила, като детето през цялото време плачело.

Ответникът по молбата телефонирал на телефонен номер 112, като застанал пред колата, а в даден момент се хвърлил на капака й. Същият не се отместил, а повикал полиция, като всички посетили участък и дали сведения за случилото се. По делото е представен незаверен препис от решение № 2667/17.07.2023 г. по гр.д. № 6982/2023 г. по описа на ВРС, по силата на което М.Ф.М. /баща на молителката/ бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. Р., като му било забранено да го приближава, да приближава жилището му, местоработата му на разстояние, по-малко от 150 метра. Съдът констатира от СМУ № 1421/2023 г, изд. от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, че на 09.11.2023 г. Н. Р. получил следните травматични увреждания: ожулвания в областта на шията и дясната ключица, подкожен травматичен хематом в областта на дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето, неоапсно за живота. Видно от приложения незаверен препис от определение № 13604/14.11.2023 г. и изздадената въз основа на него заповед за незабавна защита по гр.д. № 14681/2023 г. по описа на ВРС е, че М.Р. и М.Ф.М. били задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Н. Р. и детето Д. Р., въз основа на депозирана от Н. Р. молба с твърдения за извършено домашно насилие на 09.11.2023 г.

В показанията си свидетелят М. М. /баща на молителката/ излага, че на обсъжданата дата транспортирал дъщеря си и внука си от гр. Шумен до гр. Варна, тъй като детето имало записано час за преглед при невролог. При пристигането им, тримата излезли от автомобила и били посрещнати от ответника. Последният влязъл в сградата заедно с молителката и детето, като след излизането оттам М. Р. му съобщила, че ги пращат за изследвания в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. Свидетелят превозил родствениците си до болничното заведение, 3 пред което те били посрещнати от Н. Р., а М., след като ги оставил, отишъл да паркира автомобила на паркинг в близост. След около 15 минути М. му телефонирала и му казала, че Н. започнал да я обижда и го помолила да отиде да вземе детето, тъй като тя имала забрана да вдига тежки товари. М. М. отишъл пред входа на болницата и посрещнал дъщеря си, която, предавайки му детето, му съобщила, че тук не правят исканите изследвания и трябва да отидат до друго болнично заведение. В това време, ответникът започнал да дърпа детето от ръцете му и да му вика „…дайте ми детето…“. Все пак, тримата успели да се придвижат до паркирания автомобил и да влязат в него, като през цялото време били следвани от Н. Р..

Последният застанал пред автомобила и по този начин пречил на свидетеля да тръгне от мястото, като в даден момент дори се хвърлил върху предния капак на колата. През цялото времетраене на случващото се, там се намирал приятел на ответника, който снимал с телефона си. Малко след това на мястото пристигнали полицаи, повикани от Н. Р.. Същите отвели всички в полицейски участък, където в продължение на часове били разпитвани, а през това време болният Д. се намирал в автомобила, а за да го придружи по спешност била повикана сестрата на М.. След като приключили разпитите, М. откарал дъщеря си и внука си до гр. Шумен.

По делото като свидетел е разпитан Е.И., който описва, че бил заедно с приятеля си Н. Р. на 09.11.2023 г. по време на случилото се, като бил помолен да го придружи, за да заснеме случващото се. По този начин ответникът процедирал при всички срещи с молителката. Първоначално посетили лекарски неврологичен кабинет, като свидетелят не слязъл от автомобила. Молителката пристигнала заедно с баща си, който носил на ръце детето и го предал на Н. Р.. След това двамата се придвижили до болничното заведение, където изчакали пристигането на автомобила на М. М.. Н. взел детето в ръцете си и заедно с М. влезли в болницата, последвани от свидетеля. В даден момент, молителката започнала да се държи агресивно спрямо ответника, изтръгнала детето от ръцете му и говорейки на висок глас се качила на втория етаж. След като пристигнали пред кабинета, М. Р. телефонирала на баща си и го повикала. Тъй като спрямо последния била издадена заповед за незабавна защита и не следвало да приближава Н. Р., последният веднага телефонирал на телефонен номер 112, за да съобщи за това. Всички слезли на първия етаж и докато ответникът разговарял с охранители, молителката, заедно с детето излязла навън. Там пристигнал М.

М., който взел детето от ръцете на майката и избутал Н. Р., а след това тръгнал агресивно към свидетеля. Опитал се да го удари, като в резултат телефона паднал на земята, като в това време ответникът се опитвал да вземе детето, а М. Р. го удряла по гърба. Все пак молителката и баща й стигнали до автомобила си и буквално хвърлили детето на задната седалка. През всичкото това време, Н. Р. разговарял по телефона с оператор. Н. застанал пред автомобила, управляван от М., за да им попречи да тръгнат, но водачът привел колата в движение и блъснал ответника, в резултат на което последният паднал върху предния капак.

Н. Р. продължил да стои пред автомобила и малко след това на мястото пристигнали полицейски служители.

В хода на първоинстанционното производство е извършен оглед на представените 4 по делото веществени доказателства – компактдискове, съдържащи видеозаписи от 09.11.2023 г., представени от РУ – Варна, ответникът по молбата и УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна: