Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 202 от 20.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2472/2022
Вид
Решение № 202
Подписан
20.02.2023
В сила
20.02.2023
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Величка Запрянова Запрянова, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пловдив, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря П. Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300502472 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против решение № 184/20.06.2022 г., постановено по г. д. № 147/2022 г. по описа на РС А., с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. Д. С. да бъде издаден паспорт на детето Г. Н. С., както и разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Г. С. да напуска пределите на Република България, за неограничен брой пътувания и неограничен период до страни – членки на Европейския съюз и Т., придружена от майка си – П. Г. А., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице.

По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и противоречие на обжалваното решение с материалния закон и събраните по делото доказателства, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска неговата отмяна. Поддържа се атакуваният съдебен акт да е постановен в противоречие с т. 1 от тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, доколкото заявеното в исковата молба и показанията на ищцовия свидетел демонстрират намерението на майката да промени местоживеенето на детето в Г., където се е установила да живее с новото си семейство и съответно то да вижда баща си само през ваканциите. Сочи се, че същото е потвърдено и от социалното проучване, въз основа на което, е приет социален доклад. Изложени са 1 оплаквания, че не е в интерес на детето да бъде издадено исканото заместващо съгласие, а последното е дори опасно, доколкото би довело до промяна на местоживеенето на детето в чужда държава, но не по установения законов ред и след обстойно проучване на условията, които предоставя новото място и съответно преуреждане на режима на лични отношения с родителя, при когото детето не живее. Сочи се, че майката не е доказала да има възможности да полага адекватни грижи за детето в Г., да предостави нужното образование, удобство и издръжка. Изложени са оплаквания и относно това, че не са събрани никакви доказателства какво налага извеждането на детето в Република Т., въпреки че съдът е постановил неограничено във времето тази възможност, като последното е дори повече от поисканото от ищцата. Изложени са съображения, че детето говори само български език и учи в българско училище, а съпругът на майката, който се е установил да живее със семейството си в Г., е турски гражданин и не владее български език. Поддържа се поради това пребиваването на Г. в Г., в семейството на новия съпруг на майката, да е много по различно от обичайната за нея семейна среда и че да живее с хора, чийто език не разбира, ще я стресира и притесни. Сочи се, че Г. ще бъде откъсната от най – близките си хора и това ще доведе до отчуждаването на детето от баща му и сестра му, каквато тенденция се наблюдавала в последната една година, като това е в разрез с принципа за защита на най – добрия интерес на детето. Цитира се съдебна практика. Претендират се разноски.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Г. А.. В съдебно заседание жалбата се оспорва.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от П. Г. А. против Н. Д.

С. иск с правна квалификация чл. 127а от СК да бъде постановено решение, заместващо съгласието на бащата, за това на малолетното дете Г. Н. С., ЕГН ********** да бъде издаден международен паспорт за срок от 5 (пет) години и същото да напуска пределите на страната и да посещава неограничено страните от Европейския съюз, включително Република Г., и Република Т. с продължителност на престоя до 10 дни. Посочените причини са, че вторият съпруг на ищцата работи постоянно в Република Г., където през по – голямата част от годината ищцата също живее, заедно с роденото на *** г. от брака им дете С. А.. Въпреки, че в жилището, където майката живее в Г., в гр. ***, има условия и за Г. и детето има желание да отиде при нея да живее и да учи там, бащата категорично отказвал да даде съгласие за издаване на международен паспорт на Г. и съгласие тя да напуска страната. Искането детето да посещава Т. се обосновава с това, то да отиде на гости на роднините на втория съпруг на майката, който е турски гражданин, както и за почивка на море.

2

В срока за отговор исковете са оспорени от Н. Д. С., като неоснователни по съображение, че искането не е в интерес на детето, доколкото ищцата няма условия да се грижи за Г. в Г., тъй като няма доходи, няма подходящи битови условия. Поддържа се, че въпреки заявеното искане за даване на заместващо разрешение за пътуване на детето в чужбина, се цели промяна на местоживеенето на детето.

За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че в интерес на детето е молбата да бъде уважена изцяло, доколкото така ищцата ще може да осъществява родителските си права и задължения спрямо детето, а то ще има възможност да осъществява пълноценно контакт със своята майка, по – малкото си братче, както и с настоящия съпруг на майката, включително пътувайки до други държави, детето ще може да обогати своите впечатления и емоции.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Във връзка с констатирани от въззивната инстанция нередовности на исковата молба, за които съдът е длъжен да следи по всяко време, и дадени указания с протоколно определение от 17.10.2022 г. в проведено открито съдебно заседание, с молба вх.№ 27765/24.10.2022 г. от П.

Г. А., е уточнено, че целта на пребиваването на детето Г. С. в Г. е обучение през учебната 2023/2024 г. и следващите, през времето от 30.08. до 24.10.; от 29.10. до 22.12.; от 07.01. до 04.04. и от 22.04. до 25.07. В условията на евентуалност, в случай, че се счетат за засегнати правата на бащата да осъществява режима си на лични отношения, искането е детето да посещава страните от Европейския съюз, включително Република Г., във времето на учебните ваканции в България, а именно 01.08.-15.09.; 23.12. – 07.01., като целта на пребиваването на детето Г. е гостуване при майката, нейния съпруг и братчето на Г.. По отношение искането детето да посещава Република Т. с продължителност на престоя – до 10 дни, то времето, за което се иска разрешение е в периода на лятната ваканция 01.08.-15.09. с цел почивка. По този начин са отстранени нередовностите на сезирането и поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването (чл. 129, ал. 5 от ГПК).

Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми и в изпълнение на задължението на съда да следи за интереса на родените от брака деца, когато въззивният съд е длъжен да отстрани констатираните нарушения без да има изрично направено оплакване в тази насока, съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По делото е безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в брак, прекратен с решение № 80/01.03.2018 г. по г.д.№ 98/2018 г. на РС А., с което упражняването на родителските права върху родените от брака две малолетни деца Д. Н. С., ЕГН ********** и Г. Н. С. ЕГН ********** е предоставено на майката. С 3 решение № 260329/17.09.2019 г. по г.д.№ 723/2020 г. на РС А., е допуснато изменение на така определените мерки за детето Д. Н. С., като упражняването на родителските права относно нея е предоставено на бащата Н. Д. С.. Ищцата П. Г. А. има сключен последващ граждански брак и родено от него на *** г. дете С. А.. Не е спорно също, а се потвърждава и от писмените и гласни доказателства по делото, това, че в периода 2020 г. – 2022 г. майката пътува постоянно и редува непродължителни престои от по няколко месеца в България, където се намират родените от първия брак две деца, и Г., където се намира настоящият съпруг. От своя страна детето Г. С. живее в дома на родителите на майката в село Ч., където при отсъствието на майката от България, за нея грижи полагат роднините по майчина линия – майката и бащата, както и сестрата на ищцата. От приетите в първоинстанционното и въззивно производство социални доклади съответно от 13.05.2022 г. и 13.10.2022 г. се установява, че за Г. са създадени подходящи жилищни условия и среда, детето има личен лекар, ученичка е в пети клас през учебната 2022 г. – 2023 г. в ОУ „***“, гр. А.. Няма допуснати отсъствия по неуважителни причини, със среден успех е и с трудна мотивация за самоподготовка по учебния материал. Детето поддържа редовни контакти със своя баща, както и със сестра си Д., има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, с по – голямата си сестра, както и с по – малкия си брат.

Изслушана по реда на чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето, Г. споделя, че иска да отиде в Г., иска да живее там, да учи език, има желание да пътува на почивка в чужбина.

Спорът пред настоящата инстанция е по правото, по въпроса в интерес на детето ли е и до каква степен, да бъде дадено заместващо съгласието на бащата разрешение то да пътува в чужбина, съответно да му бъдат издадени необходимите за това документи, с оглед очертаните с поправената искова молба и уточнени в съдебно заседание параметри, респективно в тази връзка и разрешение за издаване на международен паспорт на детето.

Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, при разногласия между родителите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, споровете се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето. Подробни разяснения в тази насока са дадени с тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Посочено е, че производството в този случай е по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност, а интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява за всеки отделен случай, въз основа на задълбочен анализ на конкретно установените факти. Преценката следва да е комплексна и всестранна, с цел в максимална степен да се защитят интересите на детето, като съдът не е обвързан от предявените от молителя брой пътувания, период от време и посочени държави. Разрешението следва да се даде само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. На свой ред понятието "най-добрият интерес на детето" е многопластово по своето съдържание, като при всички 4 случаи включва изискването да бъде гарантирано пълното ефективно ползване на всички признати от Конвенцията права на детето, както и неговото холистично развитие, обхващащо физическото, умственото, духовното, моралното, психологическото и социалното му развитие. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето, то включва преценка относно редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на физическите и психо-емоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, както и възможностите на родителите да се грижат за него, а така също и последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна.