Решение № 77 от 11.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20203110111086 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявени от К. С. Р. срещу АС-В и ВАС осъдителни искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, както следва: 1) за осъждане на ответника АС-В да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние и в неприятни емоционални изживявания, психологични и неврологични заболявания, в резултат на които се задълбочило състоянието на съществуващите преди това ендокринологични заболявания, диагностицирани хронични заболявания – артериална хипертония, както и психоемоционални негативни преживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, които са вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм. д. № 4347/2013 г. и адм. д. № 868/2016 г. по описа на АС-В в разумен срок и 2) за осъждане на ответника ВАС да заплати на ищеца сумата 5001 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние и в неприятни емоционални изживявания, психологични и неврологични заболявания, в резултат на които се задълбочило състоянието на съществуващите преди това ендокринологични заболявания, диагностицирани хронични заболявания – артериална хипертония, както и психоемоционални негативни преживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, които са вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм. д. № 3754/2015 г. и адм. д. № 11072/2017 г. по описа на ВАС в разумен срок.

Твъди се в исковата молба, че на 16.12.2013 г. ищецът подал искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пред АС-В срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на суми, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му негативни преживявания. Посочва, че производството по адм. д. № 4347/2013 г. по описа на АдС – Варна е образувано още на 17.12.2013 г., но едва два месеца по-късно председателят 1 на състава с разпореждане от 11.02.2014 г. насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.03.2014 г. Поддържа, че в проведеното първо съдебно заседание били разпитани своевременно поисканите от него свидетели. Поради непредставянето на писмени доказателства от страна на ответника производството било отложено с четиридесет дни. За събиране на допълнителни доказателства чрез изготвянето на ССчЕ делото било отсрочено за 06.06.2014 г. Твърди, че несвоевременно съдът не е заменил вещото лице по допусната експертиза, което е довело до отлагането на делото с още няколко месеца – за 12.09.2014г. Това станало повод за безпокойство от негова страна, още повече че причина за завеждане на исковата молба била нарушения на чл. 3 ЗИНЗС относно третирането му по нечовешки и унизителен начин от страна на държавновластнически орган по повод служебните му функции. Счита, че съдът не е съобразявал поведението си с експедитивността, необходима за разглеждане на производството, съгласно указанията на ЕСПЧ и константната практика на ВКС. Посочва, че първоинстанционният съд се произнесъл със съдебен акт извън законоустановения срок – едва на 18.12.2014 г., което отново счел като неуважение и преднамерено отношение спрямо него. Положението на неизвестност било мъчително за него. Губел доверие в правозащитния орган. Твърди, че в настоящия случай се касаело за производство от изключителна значимост, поради което следвало да се ползва с приоритет при разглеждането му. Несъобразявайки поведението си с това, административният съд му причинил значителни негативни изживявания, изразяващи се в тревожност, стрес, униние и безнадеждност. Изпаднал в отчаяние. Станал обект на подигравки и присмех от страна на останалите лишени от свобода. Наричали го „жалбаджия“. Системно имало подмятания дали наистина си въобразява, че съдът ще се занимава с един затворник. Бил упрекван, че търси защита на правата си по съдебен ред и очаква справедлив съдебен процес в разумен срок.

Излага, че в законоустановения срок подал касационна жалба срещу постановеното решение. Твърди, че същата била администрирана в срок, надхвърлящ разумния, а именно 2 месеца и 13 дни. Посочва, че производството пред първата инстанция продължило 1 година и 3 месеца, което е следствие единствено от поведението на съда и ответната страна. Поддържа, че пред касационната инстанция първото съдебно заседание било проведено на 15.02.2016 г., като от постъпването на касационната жалба в деловодството на ВКС /27.03.2015 г./ до насрочване на производството бил изминал неоправдано дълъг период от почти година. Бил притеснен от дългото чакане, изпитвал тревожност от неизвестното, чувство на малоценност, безнадеждност.

Чувствал се игнориран и незначителен. Излага, че първоинстанционното решение било обезсилено по реда на касационния контрол и върнато за разглеждане от друг състав на АС-В. Твърди, че вторият ответник в процеса – ГД „ИН“ не бил конституиран своевременно, а едва в насроченото открито съдебно заседание на 22.06.2016г. - три месеца след връщане на делото на първата инстанция. Второто съдебно заседание било насрочено четири месеца по-късно – за 05.10.2016 г. Същото било отложено за събиране на доказателства за 30.11.2016 г. Посочва, че на следващото съдебно заседание изпълнил своевременно попълването на доказателствения материал по делото и били разпитани поисканите от него свидетели. Ответната страна обаче не представила изисканите писмени доказателства, поради което делото било отложено за 15.02.2017 г. Поради заболяване на съдията делото било отсрочено за 29.03.2017 г. На 27.03.2017 г. било разпределено на друг състав и било пренасрочено за 17.05.2017 г.

Поддържа, че за събиране на доказателства, изходящи от Началника на затвора, делото било отлагано 5 пъти, като същият не бил санкциониран за бавенето на процеса. Това обстоятелство го накарало да се чувства унизително, накърнено било човешкото му достойнство. Излага, че при повторното разглеждане на производството били проведени шест открити съдебни заседания, като на практика се събирали доказателства, които вече били събрани при първоначалното производство. Твърди, че бил притеснен от факта на забавянето на процеса, както и от поведението на ответниците. Това довело до раздразнителност, напрежение, смущение в съня, 2 световъртеж, обостряне на хроничните му ендокринологични и кардиологични заболявания. Изострили се отношенията в семейството му, като дори сестра му му отправяла упреци във връзка с очакванията му за развитието на производството в пократък срок. Затворил се в себе си и ограничил комуникацията си с останалите лишени от свобода. Поддържа, че неразглеждането на предявения от него иск в разумен срок по смисъла на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС /общата продължителност на процеса била повече от 5 години и 2 месеца/ му нанесло морални вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции, стрес, унижение, потъпкване на човешкото достойнство, потиснатост, нервно напрежение, както и притеснение за влошаване на общото му здравословно състояние вследствие от вредното влияние на неблагоприятните условия, в които бил заставен да търпи наказанието си. Твърди, че в законоустановения срок подал искане за обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, като процедурата приключила с изпращане на споразумение от страна на министерство на правосъдието за сумата 1000 лв., с което той не е съгласен, доколкото счита определеният размер за несправедлив. С уточняваща молба от 09.02.2021 г. ищецът е пояснил, че притесненията, безпокойството и унинието, в които изпаднал са с начална дата 06.06.2014 г., като негативните му преживявания са породени от отлагането на производството с три месеца за изготвяне на ССчЕ, тъй като делото било отсрочено за 12.09.2014 г. Ищецът възприел този период за твърде дълъг с оглед казуса, с който бил сезиран съдът. При наличието на постъпила молба от вещото лице да бъде заменено с друго поради голямата му натовареност, бездействието на съда да замени същото в закрито съдебно заседание, което сторил в открито съдебно заседание, станало повод за безпокойството му, още повече, че причина за завеждане на делото били нарушения на забраната на чл. 3 ЗИНЗС относно третирането му по нечовещки и унизителен начин от страна на държавновластнически орган по повод служебните му функции.

Влошаването на здравето на ищеца се изразявало в проява на психологични, неврологични заболявания – фрустрация, тревожност, депресивни състояния, обостряне на диагностижираното му ендокринологично заболяване – дифузна гуша, прогресия на хроничното му заболяване алтериална хипертония, както и психоемоционални негативни преживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност и пр. В съдебно заседание, проведно на 18.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца уточнява, че крайната дата до която ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди е датата на постановяване на съдебното решение – 26.02.2019 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника АС-В.

Поддържа становище за частична недопустимост на иска, доколкото възразява, че общата 5-годишна давност за предявяването му за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от забавено правосъдие, конкретно по адм. д. № 4347/2013 г. по описа на АдС – Варна, е изтекла. По същество оспорва исковата претенция като неоснователна.

Счита, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия пред АС-В спор не е налице прекомерна продължителност на делото и в този смисъл не са налице предпоставките на чл. 2б ЗОДОВ за реализиране на отговорността за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Не оспорва обстоятелството, че адм. д. № 4347/2013 г. е образувано на 17.12.2013 г., като първото действие по него – разпореждането за насрочване е от 11.02.2014 г. Твърди, че това е единственото забавено процесуално действие от съдията докладчик при разглеждане на това производство, доколкото същото е насрочено в срок не от два, а от три месеца от образуването му – за 14.03.2014 г. Посочва, че с разпореждането от 11.02.2014 г. съдията-докладчик се е произнесъл по всички доказателствени искания на ищеца, тоест организирано е своевременно и адекватно събиране на доказателства в съдебното заседание.

Поддържа, че именно поведението на ищеца – искане за събиране на нови писмени доказателства от ответника и гласни такива, е причина за отлагането на делото за друга дата. Второто открито съдебно заседание е насрочено за следващия месец – на 3

25.04.2014 г. В него е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Следващото открито съдебно заседание е насрочено за 06.06.2014 г. Оспорва твърдението в исковата молба, че съдът не се е произнесъл в закрито съдебно заседания по молбата на вещото лице за замяната му. Излага, че такова разпореждане е постановено своевременно – на 26.05.2014 г., като обаче и второто вещо лице е депозирало идентична молба на 02.06.2014 г. Ето защо новото вещо лице е определено в проведеното няколко дни покъсно открито съдебно заседание, доколкото ищецът К.Р. е заявил, че желае да се ползва от допусната експертиза. Следващото съдебно заседание е отложено за 12.09.2014 г., при съобразяване от страна на съда, че производството по чл. 1 ЗОДОВ не е сред определените от законодателя незабавни производства, както и при отчитане на съдебната ваканция. В това съдебно заседание делото е обявено за решаване.

Постановено е решение на 18.12.2014 г., с обем 13 страници и с шест диспозитива.

Счита, че произнасянето в рамките на тримесечния срок е обусловено от фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се третира като несвоевременност, неангажираност или забавено правосъдие. Поддържа, че подадената от ищеца касационна жалба е администрирана своевременно. Посочва, че твърденията на ищеца за претърпени вреди в резултат на забавено правосъдие по адм. д. № 4347/2013 г. са недоказани. Оспорва изложеното, че воденото от него дело е с висока степен на обществена значимост, с висок приоритет и от голям обществен интерес.