Решение № 188 от 03.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Монтана, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102648 по описа за 2025 година

Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1- во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищцата Д. А. К., ЕГН ********** с адрес: **** е предявила срещу ответното дружество ,,****‘‘АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****** установителен иск с петитум:

-Да бъде обявен за нищожен сключеният между страните Договор за паричен заем № 9072-00218592/18.03.2025 г.,на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл.

22 от ЗПК, поради нарушение на императивни законови разпоредби;

Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.

Към исковата молба се прилагат относими по делото писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо него са настъпили законните последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК. Впоследствие взема писмено становище, в което оспорва иска в цялост, за което излага съображения.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно 1 разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо искане. Разгледан по същество:искът е и основателен.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице Е. по назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 9072-00218592/18.03.2025 г. със следните параметри:

-Размер на кредита: 500лв.;

- Размер на погасителна вноска: 93,44лв.;

- Годишен процент на разходите/ГПР/: 48,90%;

- Брой вноски:6;

- Фиксиран годишен лихвен процент: 40,47 %;

-срок на кредита: 6 м. ;

-Обща стойност на плащанията: 560,64 лв.

Съгласно заключението на вещото лице Е. по назначената от съда ССЧЕ, което съдът кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано дадено:

Към Заема е подписан Договор за допълнителни услуги- Пакет ,,Комфорт‘‘, с който дължимата сума по кредита се увеличавала с 311,82лв., като този разход не е включен в посочения по кредита ГПР № 48,90%.

Реалният размер на ГПР по Заема, с включения ,,Пакет Комфорт ‚‘ е 679,82%.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 2 задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.

Видно е, че посоченият размер на ГПР от 48,90% не е реалният размер на ГПР, тъй като неправомерно в него не е включено вземането към ищцата по допълнителният договор за Пакет ,,Комфорт‘‘. Посоченото вземане безспорно е разход по кредита, което неправомерно не е включено в размера на ГПР по кредита, при което реалното ГПР съществено надвишава допустимия размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК/679,82%/, което води до недействителност на цялото кредитно правоотношение . Също така срещу вземането за ,,допълнителна услуга‘‘ заемополучателят не получава никаква реална услуга- единствената цел, с която е договорено допълнителното вземане по заема е същият да бъде неправомерно допълнително оскъпен, или начисляване на т.нар. ,,скрита лихва‘‘ за сметка на длъжника. На следващо място, по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването за ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е нарушение на императивните разпоредби на:чл.19, ал.4 от ЗПК; чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.

10, ал.1 от ЗПК- основание за прогласяване на кредита за недействителен от съда.

Водим от горните мотиви, съдът намира, че установителният иск, като основателен и доказан, следва да се уважи от съда.

При този изход на делото: на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ищцата има право да й се заплатят в цялост сторените от нея деловодни разноски- 25,56 евро за внесена държавна такса и 120 евро- депозит за вещо лице. На осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. пълномощникът на ищцата има право да й бъде платено адв. възнаграждение съгласно минимума по Наредбата за минимални адв. възнаграждения, съгласно цената на иска- 204,52 евро.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между: Д. А.

К., ЕГН ********** с адрес: **** и ,,****‘‘АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ******

Договор за паричен заем № 907200218592/18.03.2025 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК е недействителен, поради нарушение на императивни законови разпоредби.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,****‘‘АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****** ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. К., ЕГН ********** с адрес: **** сумата от общо 145,56 евро- деловодни разноски за внесена държавна такса и депозит за вещо лице.

3

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.

,,****‘‘АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. от САК сумата от 204,52 евроадвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4