Решение № 993 от 02.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Варна , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100500881 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по депозирана въззивна жалба ЗУКИ БГ“ ООД, ЕИК 205659840 срещу решение № 261725/17.12.2020 год постановено по гр.д.п 1689/2020 год по описа на ВРС, с което се

„ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения осъдителен иск от „ЗУКИ БГ“ ООД, ЕИК 205659840, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя С.Д., срещу частен съдебен изпълнител Д. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***-55, ет. 5, офис 507, за

ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в общ размер от 16 675,04 лв., настъпили в резултат на проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в бездействието на частния съдебен изпълнител да заличи наложената по и.д. № 20197110400245 възбрана, вписана под акт № 166, т. 2, дв.вх.рег.№ 5213 от 11.03.2019 г. на имот собствен на ищеца имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, ***А, вх.

В, ет. 4, ап. 78, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, което обезщетение включва сумите от:

9 000 лв. претърпяна загуба, изразяваща се в заплатено от ищеца на трето лице по спора (А.И.Х.) обезщетение за разваляне на предварителен договор от 14.01.2020 г., предвид неизпълнението на ищеца да прехвърли недвижимия имот, предмет на предварителния договор, без вещни тежести;

2 675,04 лв пропусната полза, изразяваща се в неполучена печалба от продажбата на недвижимия имот, поради разваляне на предварителен договор от 14.01.2020 г;

1

5 000 лв. претърпяна загуба, изразяваща се в невъзможността да се разпорежда свободно със собствеността върху процесния имот, предвид наложената възбрана и злоупотребата с право от страна на ЧСИ.

ОСЪЖДА „ЗУКИ БГ“ ООД, ЕИК 205659840, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя С.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Д. – ВАК, съдебен адрес: гр. Варна, ***, сумата от 1 030 лв. , представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.

Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се уважи предявения иск.

Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по иск от „ЗУКИ БГ“ ООД, гр. Варна, с която срещу Д.

З. П. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът „ЗУКИ БГ“ ООД твърди, че с влязло в сила на 16.08.2019 г. Постановление за възлагане на недвижим имот , вписано в СВп-Варна на 27.08.2019 г. под акт № 71, том LXII, дв.вх.рег. № 22156, дело 2505/2019 г. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се гр. Варна, ***А, вх. В, ет. 4, ап.

78, ведно с прилежащата му изба № 78 и идеални части от ПИ с идентификатор ***. С Протокол от 23.05.2019 г. е обявен за купувач по изп.д. № 20188080400296 на изнесения на публична продан недвижим имот, принадлежал на длъжника „ИЛИКО РН 75 КОМЕРСИАЛ“ ЕООД., като е заплатил сумата от 82 508 лв., послужила за удовлетворяване на вземането на ипотекарния кредитор „О.

Б. Б.“ АД. С Протокол за въвод от 03.10.2019 г. е придобил фактическата власт върху имота. Твърди, че не е поел на основание чл. 175, ал. 2 ЗЗД обезпеченото задължение по изп.д. №20188080400296, произтичащо от учредените в полза на „ОББ“ АД договорни ипотеки, поради което същите са заличени на 21.01.2020 г. С молби от 14.01.2020 г. до ЧСИ З.Д. и ЧСИ С.Я. е поискал заличаването на възбраните, наложени по изп.д. № 20188080400296 и изп.д. № 20157190400924, като на 15.01.2020 г. същите са заличени от съдебните изпълнители. С молба от 14.01.2020 г. е поискал от ЧСИ Д.П. заличаването на възбрана № 5213 от 11.03.2019 г. по изп.д. № 20197110400245, която е оставена без 2 движение до възобновяване на изпълнителното производство, което е спряно въз основа на Определение № 467 от 17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 4042/2015 г. на ВРС, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. Твърди, че с този акт на съда е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № 20197110400245 по отношение на длъжницата Г.Д.И., като на 30.07.2019 г. е предявен установителен иск от „ОББ“ АД срещу нея. С молба от 22.01.2020 г. до ЧСИ Д.П. Я. повторно е поискал заличаване на възбраната от 11.03.2019 г., като е посочил, че няма да може да реализира планирана на 28.01.2020 г. сделка по продажба на недвижимия имот, за която е сключил предварителен договор, и е представил удостоверения, че са заличени всички договорни ипотеки. В отговор на молбата съдебният изпълнител е заличил друга възбрана по същото изпълнително дело. В констативен протокол от 29.01.2020 г. на нотариус П.С., е установено от помощник-нотариус, че страните по предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот са се явили пред нотариуса и след като е извършена справка, че възбраната върху имота не е заличена, купувачът по сделката А.И.Х. се е отказал да купи имота. В тази връзка купувачът е отправил изявление за разваляне на предварителния договор и искане за връщане на платения задатък в двоен размер. Предвид тези факти ищецът твърди, че към момента на разваляне на предварителния договор и към момента на подаване на исковата молба възбраната от 11.03.2019 г., наложена от ЧСИ Д.П.

Я. все още не е заличена, в противоречие на чл. 175, ал. 1 ЗЗД. След като имотът е купен на публична продан, ипотеките и възбраните върху имота следва да се считат погасени по силата на закона и възбраната е следвало да бъде заличена от съдебния изпълнител. Като не е изпълнила това свое задължение, ответницата му е причинила имуществени вреди. Част от вредите се изразяват в това, че е следвало да върне дадения задатък по сключения между него и трето лице купувач предварителен договор и да дължи обезщетение в размер на 9 000 лв., доколкото задължение на продавача по сделката е било да бъдат заличени всички ипотеки и възбрани върху имота. На 23.01.2020 г. е изплатил задатъка в размер на 9 000 лв.

Заплащането на това обезщетение за неизпълнение на задължението му да прехвърли имота без вещни тежести е в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на ответницата да заличи възбраната. Предвид развалянето на сделката за него е налице пропусната полза в размер на 2 675,04 лв., която сума се явява чистият положителен финансов резултат, представляващ разликата между уговорената продажна цена от 90 000 лв., цената на придобиване на имота от 82 508 лв. и извършените разходи по публичната продан. Незаличаването на възбраната от ответницата е злоупотреба с право, която води до състояние на икономическа несигурност на дружеството, защото не може да се разпорежда свободно със собствеността си, поради което претендира и вреди в размер на 5 000 лв. Сочи, че ако дружеството реши да се разпореди с имота докато е възбранен, неговата цена ще е много по-ниска от пазарната такава за освободен от тежести имот. Моли от съда за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в общ размер от 16 675,04 лв. и за присъждане на разноски по делото.

Ответницата Д. З. П. в отговор на исковата молба, оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното уврежданеищецът не е претърпял сочените в исковата молба вреди и не са налице извършени незаконосъобразни действия/бездействия на съдебния изпълнител, както и че липсва причинна връзка между тях и твърдените вреди.. Излага, че правните последици по чл. 175, ал. 1, изр. I ЗЗД се отнасят единствено за погасяване на ипотеките и вещните права върху недвижимия имот, учредени след първата ипотека, като погасяването на тези права настъпва по силата на закона с влизане в сила на постановлението за възлагане/ чл. 496, ал. 2 ГПК/.

Възбраните не са приравнени до ипотеките и вещните права и същите не се погасяват по право. Сочи, че ищецът е поискал заличаване на възбрана по изпълнително дело, по което не е страна. Неговите аргументи се отнасят за наложените възбрани по изп.д. № 20188080400296 по описа на ЧСИ З.Д., но не и по отношение на взискателя с вписана възбрана по друго изпълнително производство, който не е удовлетворен от публичната продан и за него е оправдано възбраната да бъде запазена. Твърди, че доколкото ищецът купувач по публичната продан се явява трето лице по изп.д. № 20197110400245 по описа на ЧСИ Д.П., то съдебният изпълнител няма правомощията по чл. 175 ЗЗД служебно или по негово искане да поиска от съдията по вписванията да издаде определение за заличаване на възбраните, а това следва да стане само след изричната воля на взискателя. Сочи, че действително е заличил една от възбраните по изп.д. № 20197110400245, но това е станало по инициатива на самия съдебен изпълнител, който поради грешка е наложил възбраната върху имот, който не е бил собствен на длъжника. По отношение на вредите, които ищецът е претърпял от развалянето на предварителния договор твърди, че същите са само в резултат 3 на неговото собствено недобросъвестно поведение. Твърди, че от доказателствата се установява, че към датата на сключване на предварителния договор възбраната не е била заличена и на 15.01.2020 г. е бил уведомен от ЧСИ, че производството е спряно, като в срок до 29.01.2020 г. е било невъзможно да бъде заличена възбраната дори и при положително произнасяне от страна на ЧСИ и съдията по вписванията, предвид технологичното време необходимо за извършването на действията. Ищецът е обжалвал действията на ЧСИ, поради което му е било известно, че при висящо съдебно производство няма как възбраната да е заличена и сделката да бъде сключена на 29.01.2020 г., като е следвало да иска от купувача продължаване на срока за сключване на окончателен договор. Сочи, че от представения констативен протокол се прави извод, че сделката е развалена по взаимно съгласие и ищецът не е положил грижата на добрия търговец сам да се погрижи за интересите си. Твърди, че запазването на възбраната не води до вреди за купувача, доколкото той може да упражнява всичко свои правомощия като собственик, без да е ограничаван от действието на възбраната.

Излага, че ищецът не е имал намерение да продава имота, защото не е извършил никакви действия да запази облигационната връзка, и предварителният договор е сключен само за целите на процеса. Оспорва претендирания размер на вредите, като релевира и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради бездействие от страна на ищеца да положите необходимите усилия и грижа да сключи окончателен договор.

Третото лице помагач Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва исковата молба и моли за оставяне на предявените искове без уважение.