Решение № 246 от 15.11.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Шумен, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д. при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20223600500382 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260070/5.07.2022г. по гр.д.№3735/2019г. по описа на ШРС , съдът е осъдил Областна дирекция на МВР-Шумен с адрес гр.Ш... да заплати на Д. С. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.К... сумата от 990.10лв. представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от в размер на 154 часа за периода от 1.11.2016г. до 30.11.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска 11.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата и на осн.чл.86 от ЗЗД сумата от 204.53лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2017г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -11.12.2019г., както и сумата от 400лв. разноски , осъдил е Областна дирекция на МВР-Шумен да заплати и сумата от 300лв. представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице и 5лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е обжалвано от Областна дирекция на МВР-Шумен, действаща ,чрез пълномощника си главен юрисконсулт И.С.И. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявените искове и да се присъдят и разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Д. С. Д., действащ ,чрез пълномощника си адв.З. Б. от АК-Бургас е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без 1 уважение и потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Д. С. Д. е предявил срещу ответника Областна дирекция на МВР - Шумен в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение осъдителни искове за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 954лв. изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, на 990.10лв. за извънреден труд в размер на 154 часа, положен през периода от 1.11.2016г. до 30.11.2019г., ведно с искане за законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателно плащане, както и иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в размер на 50лв. за периода от 1.01.2017г. до 11.12.2019г. изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на 204.53лв.

През процесния период ищецът е полагал труд при ответника на длъжността „ Командир на отделение по пътен контрол в група Охранителна полиция “ в РУ на МВР Нови пазар , което е структурно подчинено на ОД на МВР Шумен . Във връзка с изпълнение трудовите си задължения, той е работел при ответника на 12 часови смени, като е полагал и нощен труд , а работното му време,съобразно нормативните изисквания, се изчислявало сумирано на тримесечен период. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно счетоводна експертиза пред ШРС се установява, че за целия процесен период от 1.11.2016г. до 30.11.2019г. от ищеца е положен нощен труд в размер на 1077 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизат на 1231 часа. В резултат на направеното преизчисляване размера на разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв е в размер на 154 часа и за целия процесен период стойността е в размер на 990.10лв., който не е платен. Размерът на мораторната лихва върху предендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд от момента, когато сумите са станали изискуеми до датата на образуване на делото, е в размер на 204.53лв.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.176 ЗМВР вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни 2 възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл. 187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.

187,ал. 3, изр. 4 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.

/чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ/. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя - специална закрила /чл. 140, чл.

140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм - чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /в т.см. и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.

Съобразно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 3

10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г.

В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 - че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон - ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме , противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., IV г. о., ГК/. Приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лв. за всеки отработен час през нощта. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/.

Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа - това е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от тях съдът приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните 4 часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/.

Т. е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.