Решение № 464 от 09.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100106397 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за вреди по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с правно основание чл.

432 (1) от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Д.Ч. А. твърди, че на 11.10.2019 г., около 11:00 часа, на път, свързващ с. С. и гр. Дупница е настъпил инцидент между л.а. “Мерцедес” с рег. № *******, управляван от К.Г. и пешеходеца Ч. А.. Пешеходецът предприел пресичане на пътното платно в посока от ляво надясно съобразно посоката на движение на автомобила. Пешеходецът преминал безпрепятствено лявата пътна лента, достигнал до осевата линия и предприел пресичане на втората лента. Когато се намирал на разстояние от около 0,5-1 м. от десния край на тротоара бил блъснат от лекия автомобил. Пострадалият бил откаран по спешност в МБАЛ “Св. Ив. Рилски 2003” ООД в гр. Дупница, но поради получените тежки травматични увреждания починал на 13.10.2019 г. Ищецът сочи, че е син на починалия пешеходец. Двамата били в изключително близки отношения, бащата отгледал и образовал ищеца, помагал му в трудни моменти, както и при отглеждането на децата му.

Ищецът изпитал силен стрес и дълбоко емоционално разстройство. Твърди се гражданската отговорност на водача на лекия автомобил да е била 1 застрахована от ответното дружество. На 30.10.2019 г. ищецът предявил извънсъдебна претенция, но въпреки представянето на изисканите документи не му било изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По изложените съображения Д.А. претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на на смъртта на М. С. в размер на 120 000 лв. - частичен от 150 000 лв., ведно със законната лихва считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск.

Посочва, че причините за настъпване на инцидента са неизяснени, както и че К.Г. няма вина за настъпилото произшествие. Оспорва отношенията на близост и духовна връзка между починалия пешеходец и ищеца. Прави възражение за съпричиняване като сочи, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на необозначено място, при липса на пешеходна пътека и без да съобрази приближаващия автомобил като по този начин сам се е поставил в опасност и е създал предпоставки за настъпване на вредите, като определя 80% принос на пострадалия към настъпване на вредоносните последици. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно по размер.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. К., поддържа предявения иск, представя писмени бележки. Ответникът, чрез юрк. К. оспорва иска.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Ч. С. А. е починал на 13.10.2019 г. Негови наследници по закон са З.

Х.ва А.а (съпруга), Д. Ч. А (син) и Х. Ч.ов А. (син).

С присъда № 260008/14.05.2021 г. по НОХД 108/2021 г. на ОС гр.

Кюстендил К.Г. е признат за виновен в това, че на 11.10.2019 г. на път ІІІ6204 в участъка между с. С. и гр. Дупница в участъка между с. С. и гр.

Дупница, област Кюстендил, км 2+525, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес", модел „250 Д" с ***, в посока гр.

Дупница, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал) и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП (като водач на пътно превозно средство не е намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението - пресичане на пътното платно 2 от пешеходеца Ч. С. А. от гр. Дупница и по непредпазливост е причинил смъртта (настъпила на 13.10.2019 год. в МБАЛ „Св. Иван Рилски-2003" - гр.

Дупница) на Ч. А., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква „б" във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 01.06.2021 г.

В мотивите към присъдата съдът е приел като фактическа обстановка: на 11.10.2019 год., преди обяд, К.Г. се намирал на път 111-6204 между с. С. и гр. Дупница., в района на автомивка „Слави", известна още като „Карибо", управлявайки собствения си лек автомобил марка „Мерцедес", модел „250 Д".

Около 11:00 ч. шофираното от Г. МПС се движело по двупосочното пътно платно (без налична разделителна осева линия) в своята (дясна) лента в посока гр. Дупница с разрешената извън населено място скорост от около 80 км/ч. Движението на леката кола се осъществявало през светлата част от денонощието, при отлична видимост, в прав участък на асфалтирания път, намиращ се в добро състояние. В това време, отляво надясно за водача, извън зоната на действие на пешеходна пътека, доколкото такава нямало в този участък , при км 2+525, започнал да пресича пътното платно 85-годишният Ч.

А. със скорост на движение около 5 км/ч. За обвиняемия не съществували сериозни обективни пречки да възприеме и асимилира недвусмислено демонстрираното намерение за пресичане на шосето от страна на отстоящия на над 100 метра пешеходец, както и реалното му навлизане на пътя, въпреки съществуващия неособено интензивен трафик на МПС в насрещната лента за движение. Независимо от появата на пътното платно на възрастния човек, първоначално Г. нито намалил скоростта, нито предприел спиране на управлявания автомобил. А. продължил движението си напречно, достигайки близо до средата на пътя, когато разстоянието между него и колата било скъсено на шестдесетина метра. Едва в този момент обвиняемият реагирал с ефективно спиране, извиване на волана надясно и подаване на звуков сигнал с клаксона. Спирачната система на автомобила задействала с максимална ефективност. Въпреки предприетите действия от К.Г. последвал удар между челната дясна част на автомобила и задновъншната част на десния долен крайник (подбедрица и бедро) на пострадалия, който се намирал вече почти на един метър от края на пътното платно. Скоростта на колата в този момент била около 35 км/ч. Вследствие на удара пешеходецът бил изтласкан напред и 3 надясно спрямо посоката на движение на автомобила, като се озовал в крайпътната затревена площ, получавайки множество травматични увреждания. Обвиняемият веднага позвънил на тел. 112 и съобщил за случая.

На мястото на произшествието бързо дошъл екип на СНМП. Въпреки положените изключително интензивни медицински грижи (реанимационни мероприятия в пълен обем), на 13.10.2019 г., сутринта, Ч. А. починал. При аутопсията била установена множествена травма: фрактури на ръба на тялото на 3-ти поясен прешлен и на странични израстъци на гръдни и поясен прешлен на гръбначния стълб, многофрагментна фрактура на таза, фрактури на четири леви ребра и на малкия пищял /фибула/ на дясна подбедрица с масивни кръвонасядания в меките тъкани около тях и голям ретроперитонеален хематом, малки кръвонасядания по черва и чреводържател и кръвоизливи във връзковия апарат на вътрешни органи; масивни кръвонасядания с размачкване на подкожна мастна тъкан и образуване на „деколмани" по десен долен крайник и седалище; разкъсноконтузии рани, кръвонасядания и охлузвания по кожата на главата, тялото и крайниците; масивна мастна емболия в белия дроб; остра кръвозагуба; мозъчен и белодробен оток; тъмна течна кръв. Установена била генерализирана атеросклероза - леко изразена, лека дребноогнищна миокардиосклероза, стари готеврални сраствания двустранно, лека чернодробна стеатоза, малки кисти на двата бъбрека - хронични болестни изменения, без отношение за настъпването на смъртта или поведението на пострадалия преди нея. Наказателният съд приема, че непосредствената причина за смъртта на пешеходеца е масивната мастна емболия в белия дроб, довела до остри нарушения на дихателната и сърдечната дейност с последващото им спиране. Мастната емболия в случая се дължи на получените от пострадалия травматични увреждания - смачкванията на подкожна мастна тъкан и фрактурите на кости, при което освободените мастни капки от смачканата мастна тъкан и костния мозък навлезли постепенно във венозната система и се натрупали в съдовете на белия дроб, с преустановяване на газообменната му функция. За настъпването на смъртта най-вероятно е допринесла и сравнително голямата кръвозагуба от кръвоизливите /кръвонасяданията/ в меките тъкани в областите на уврежданията. Прието е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените от пострадалия при инцидента травматични увреждания и 4 последващата му смърт. От правна страна е прието, че подсъдимият е нарушил общото правило за движение по чл.20, ал.1 от НК, поради неточна преценка на пътната обстановка, доколкото не е съобразил поведението си като водач с възникналата на пътя опасност от появата на непреваморно пресичащ пешеходец, в резултат на което е закъснял с реакцията за спиране на автомобила с цел предотвратяване на удара на пешеходеца.

В приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза е формиран извод, че пешеходецът е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е бил изчакал преминаването на лекия автомобил и чак след това е продължил пресичането на пътното платно.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Ш.. Свидетелят сочи, че на страната, срещуположна на мястото на удара, има спирка на междуградски транспорт. Когато е станал ударът спрелият автобус вече е бил потеглил.

Свидетелят помни, че коментирали, че старият човек минал зад автобуса, заслепило го слънцето и по тази причина не видял лекия автомобил. Мястото на инцидента е на около 50-100 метра от населено място. Не знае дали пешеходецът е бил с бастун. Свидетелят Г.Ш. помни, че пиел кафе в автомивката. В района на инцидента имало автомивка, сервиз, голяма птицеферма и стопанство. Чули се спирачки. Свидетелят излязъл с приятелите и видели човек в съзнание на бордюра на тревистата ивица.

Свидетелят не е видял откъде е дошъл пешеходецът, впоследствие разбрал, че идвал от спирката на автобуса и че пресичал зад автобуса. Помни, че пешеходецът казал, че го заслепило слънцето и затова не видял автомобила.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Д.А. дъщеря на ищеца и внучка на Ч. А.. Свидетелката сочи, че баща й и дядо й били в близки отношения. До 18 години ищецът живеел в дома на своя баща, впоследствие учил в гр. Велико Търново за военен, като следвал стъпките на баща си. Впоследствие ищецът създал свое семейство, оженил се и имал дете.

Виждали се веднъж на 3-4 дни в дома на ищеца или в дома на дядо й и баба й.

Помагали си взаимно. След инцидента ищецът таял надежда, че баща му ще оцелее. Разплакал се, когато баща му починал. На погребението се чувствал зле, останал последен на гроба, за да се прости с баща си. До ден днешен 5 продължава да страда, разстройва се при споменаване на името на баща му.

При пътуване в кола ищецът пуска любимите песни на баща си. Ищецът продължава да ходи често на гроба на баща си.

На 30.10.2019 г. ищецът предявил пред ответното дружество претенция по реда на чл. 380 КЗ. С уведомително писмо от 14.11.2019 г. застрахователят не оспорва наличието на правоотношение по застраховка гражданска отговорност за автомобил с рег. № *******, изисква допълнителни документи.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******. В това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8083e2b-6108-438c-a99a-52d756c92f59