Решение № 247 от 18.06.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Горна О. , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101932 по описа за 2020 година

Делба във фазата по допускането.

Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.79 от ЗС.

Съделителите К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д.(всички чрез адв.Е. Г.Н. от АК-Ст.Загора) твърдят, че с ответника Т.Т. са съсобственици на имот находящ се в гр.Г.О. ул.“****“№.., представляващ дворно място от 532.00кв.м. находящо се в кв.Гара Г.О., заедно с апартамент№1 на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две спални, столова, дневна, черна кухня, баня, клозет и коридор с обща квадратура 109.04 в.м. с придаващите се изба№1 и 1/2ид.част от склад№2 с обща квадратура 9.66кв.м. при 49.41% идеално участие и гараж, построен в това дворно място, които имоти са подробно описани в нот.акт№88 за покупко-продажба на недвижим имот том I нот.дело№145/1958г. на ГОРС и нот.акт№90 за собственост на недвижим имот - апартамент построен върху съсобствено дворно място томХ нот.дело№****. на ГОРС. Имотите били ни наследствени от техния дядо Д.Т.И.(починал на 22.01.1088г.) и от техния съпруг и баща С. Д. Т.(починал на 19.01.2017г.) Водили безуспешни разговори с Т.Т. за подялба на имотите. Предявен е иск за делба по чл.341 и сл. от ГПК на недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.“****“№.., представляващ поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-181539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, при граници и съседи: имот с идентификатор№***, идентификатор№***, идентификатор№***, идентификатор№***, идентификатор№***, представляващ дворно място от 532.00кв.м. находящо се в кв.Гара Г.О., заедно с апартамент№1 на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две спални, столова, дневна, черна кухня, баня, клозет и коридор с обща квадратура 109.04кв.м. с придаващите се изба№1 и 1/2ид.част от склад№2 с обща квадратура от 9.66кв.м. при 49.41% идеално участие и гараж, 1 построен в това дворно място, по предходен план от 1990г. – имот с планоснимачен№1052 парцел III - 320 в квартал 3, който имот е с данъчна оценка 19345.30лв., при квоти за всеки от съделителите: за Т. Д. Т. – 1/2ид.част; за К. СТ. Т. – 1/6ид.част; за АН. СТ. Й. – 1/6ид.част; за СВ.

СТ. Д. – 1/6ид.част.

Съделителят Т. Д. Т.(чрез адв.Ст.М. от ВТАК) излага твърдения, че ищците претендират делба на недвижим имот, като наследници на Д.Т.И.(починал на 22.01.1988г.) - 32години,10 месеца и 24 дни към деня на входиране на исковата молба в ГОРС с вх.№10982/16.12.2020г. и съпругата му А.С. Т.(починала на 13.04.2008г.) - 12години 8месеца и Здни към входиране на исковата молба в ГОРС. Tвърди се, че с нотариален акт№88 за покупко-продажба - томI нот.дело№****. на ГОРС наследодателят Д. Т. Д. по нормативна уредба лично е собственик на дворно място от 532.00кв.м. Предвид последващи обстоятелства - претендиралата квадратура не кореспондира на визираните 266кв.м. в данъчно удостоверение№1151/08.05.2020г. на Община гр.Г.О., като апартамент№1 и придаващите се към него, построен върху цитираното място по презумция следва също да е собственост на Д.Т.И.. Нямало доказателства за третирането му като семейна имуществена общност(построен е преди влизането в сила на СК). Счита, че твърденията за проявен интерес, разговори, не кореспондирали на обективната истина. Ищците и прекият им наследодател никога не са живели в недвижимия имот. Нямало данни за интерес от прекия наследодател на ищците, живял в с.Джулюница. Същият бил в лоши отношения с родителите си.

За наследодателите Д. Т. и А.С. се е грижил и издържал само Т. Д. Т.. Ответникът първоначално бил принуден да построи стаи за живеене, за да не плаща семейството му наем. Понататъшното изграждане на двуетажната жилищна сграда, в която се намира апартамент№1 станало със собствениците на втория етаж, с лични средства и труд. Наследодателите са помагали само с труд.

Ответникът винаги е живял там(според представените лични карти на ответника и съпругата му).

Правото на собственост по реда и при условията на чл.79 от ЗС се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10години, а от откриване на наследството са минали повече от 13 години, от последната наследодателка(А.С. Т.), в който период на ответника не му е оспорвано наследството. Нямало данни и прекият наследодател на ищците да е предявявал някакви претенции. ВКС приемал, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, този от собствениците, който упражнява фактическата власт върху идеалните части на останалите, следва да извърша едностранни действия, с които превръща държанието във владение, с което обективира намерението си да владее техните части. Твърди, че фактическият състав на давността бил осъществен от Т. Д. Т. - непрекъснато е владял и се е грижил за имота повече от 13 години след смъртта на наследодателката А.С. Т. и 32 години от смъртта на наследодателя Д.Т.И..Поради, което същият е станал собственик по наследство и давност. По т.2 от Тълкувателно решение№4/2012г. на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на давността по чл.79 от ЗС, а само процесуално средство за защита. Придобивното основание, определено от закон е юридически факт или фактически състав(съвкупност от юридически факти), чиито правни последици са придобиване на субективното вещно правоправно действие по фактическия състав, настъпва само ако са осъществени всички юридически факти в него. Моли да бъде отхвърлен предявения иска за делба. Претендира направените по делото разноски.

Т. Д. Т. предявява и иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.79 от ЗС, за приемане за установено, че Т. Д. Т. е собственик по наследство и давност на описания недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.“****“№.., представляващ дворно място от 532.00кв.м. находящо се 2 в кв.Гара Г.О.,заедно с апартамент№1 на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две спални, столова, дневна, черна кухня, баня, клозет и коридор с обща квадратура 109.04кв.м. с придаващите се изба№1 и 1/2ид.част от склад№2 с обща квадратура от 9.66кв.м. при 49.41% идеално участие и гараж, построен в това дворно място, по предходен план от 1990г. – имот с планоснимачен№1052 парцел III - 320 в квартал 3.

Съделителите К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д.(чрез адв.ЕЛК. Г. Н. от АК-Ст.Загора) оспорва предявения иск. Недвижимият имот бил наследствен и в тази връзка Т. Д. Т. не можел да се позовава на изтекла придобивна давност, имайки предвид факта, че прякият наследодател С. Т. не бил преставал да владее имота като свой собствен(посещавал и поддържал имота, заплащал данъци), а след смъртта на наследодателя ищците-съделители също заплащали дължимите за имота данъци. Молят съда да отхвърли предявения иск по чл.343 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С нотариален акт№88 за покупко-продажба т.I нот.дело№****. на ГОРС Д. Т. Д. e закупил недвижим имот - дворно място от 532.00кв.м., находящо се в кв.гара Г.О., при граници: улица, Ставри Димитров, Бояна А.Илийчева, Николай Нотев, съставляващо парцел III-320 в кв.3 по плана на гара Г.О..

Според удостоверение за наследници от 26.05.2020г., след смъртта си(22.01.1988г.) Д.Т.И. е оставил наследници: А.С. И.(съпруга – починала на 13.04.2008г.); Т. Д. Т.(син); С. Д. Т.(син – починал на 19.01.2017г.). Видно от удостоверение за наследници от 01.02.2020г., след смъртта си(19.01.2017г.) С. Д. Т.(акт№000072/20.01.2017г.) оставил наследници: К. СТ. Т.(съпруга), АН.

СТ. Й.(дъщеря) и СВ. СТ. Д.(син).

Според приложената скица№15-570037-01.07.2020г. на поземлен имот с идентификатор№***, съгласно одобрените КККР на гр.Г.О. със Заповед№РД-181539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК е с адрес: гр.Г.О. ул.“****“№.. с площ 537.00кв.м.(по предходен план с пл.№1052, квартал 3 парцел III), със съседи: поземлен имот с идентификатор№***, поземлен имот с идентификатор№***, поземлен имот с идентификатор№***, поземлен имот с идентификатор№***, имот с идентификатор№***. Kaто собственик е вписан Д.Т.И.(нотариален акт№88 за покупкопродажба т.I нот.дело№****. на ГОРС). Отразено е, че върху имота попадат сгради: сграда с идентификатор№***(застроена площ 104.00кв.м., бр. етажи 2, предназначение: жилищна сграда); сграда с идентификатор№***(застроена площ 39.00кв.м., бр. етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор№***(застроена площ 21.00кв.м, бр. етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване); сграда с идентификатор№***(застроена площ 13.00кв.м, бр. етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване). Съгласно приложена схема№15570073-01.07.2020г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор№***, съгласно одобрените КККР на гр.Г.О. със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.“****“№.. ет.I ап.1, oбектът с площ 109.04 кв.м в жилищната сграда е с прилежащи части: изба№1 и изба№2- общо 24.02кв.м., склад№1 и 1/2 от склад№2 - общо 9.66кв.м. и 49.41% ид.части от общите части на сградата. Kaто собственици са вписани Д.Т.И. и А.С. И..

3

Според данъчно удостоверение№1151/08.05.2020г. на Община гр.Г.О., по партидата на АН.

СТ. Й. е вписан имот, находящ се в гр.Г.О. ул.“****“№.. планоснимачен№1052 от 1990г. в кв.3 УПИ парцел III, съгласно плана от 1990г., като са записани: жилище ет.2 с площ 109кв.м мазе – 34.00кв.м, таван – 34кв.м – 1/6ид.част; гараж ет.1 с площ 12.00кв.м – 1/6ид.част; земя – 266.00кв.м – 1/6ид.част. Като собственици на описания имот били вписани: Т. Д. Т., К. СТ. Т., СВ. СТ. Д. и АН. СТ. Й..

По делото и от двете страни са ангажирани свидетелски показания. Св.М.И.С.(братовчед на АН. СТ. Й.) твърди, че живее в гр.Г.О. и познавал С. Т., който починал през 2017г. Познава и Т.Т.

(брат на С. Т.). Имали наследствен имот в гр.Г.О. ул.“****“№.. - двуетажна къща, със сутерен, с гараж и дворно място. Твърди, че С. Т. ходел при майка си, когато била жива(свидетелят го виждал да чисти тревата в двора). Известно било на свидетеля, че К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ.

Д. нямали достъп до имота, в т.ч. и след смъртта на С. Т. не посещавали имота, като Т.Т. им бил ограничил достъпа. Св.С. М.А.(първи братовчед на Т.Т.) описва имота(построен през 1974г.), като къща, със сутеренни стаи, гараж и ограда. Твърди, че имотът се заключвал отвън(с три врати), заради набези на циганите. Преди смъртта(през 2008г.) на А.С. И.(майка на Т.Т. и С. Т.), С. Д.Т. идвал в имота. Според свидетеля отношенията между двамата братя Т.Т. и С. Т. са били нормални(когато били живи родителите им, Т.Т. живеел в сутерена, а напоследък живеел в с.П.).

А.С. И. била заявявала, че имотът щял да бъде за Т.(Т.Т.). Свидетелят нямал информация съделителите К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д. да са искали ключ за достъп в имота. Св.М.Г.А. познавала А.С. И.(майка на Т.Т. и С. Т.), която живеела в имота сама, като впоследствие за нея се грижил Т.Т.. Имотът се състоял от приземен етаж, разделен на две части. „Имотът бил ограден с излят бетон, отгоре с мрежа, две гаражни врати и се държал заключен, в т.ч. и входната врата на двора“. Почти не била виждала С. Т., като предполага, че бил идвал на гости при майка си А. И..

След като С. Т. починал през 2017г. не била виждала К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д. да идват в имота. Св.Т.Н.П.(братовчед на Т.Т. и С. Т.) твърди, че А.С. И. починала преди С. Т.. Била под грижите на Т.Т.. Къщата в имота била строена след 1970г., като Т.Т. живеел и работел там.

Твърди, че К. СТ. Т. и С. Т. са идвали само на гости да видят А.С. И.. В тази връзка показанията, макар да са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните факти, които в повечето случаи не са били обект на личните им възприятия, а се явяват лично съждение, но въпреки известната тенденциозност у тях, съдът констатира относимост на същите към предмета на делото. Поначало няма пречка подлежащите на доказване в процеса главни факти да се установят и с косвени доказателства, но последните следва да са такива, че да не оставят никакво съмнение за друг извод.

Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e80837ce-13d8-45ab-abab-35354892f8f8