Решение № 140 от 23.07.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Берковица, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П. като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20261610100221 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца Т. Г. В. иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника Об. В. да заплати сумата от 5000 ЕВРО – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес и притеснение, причинени от нападение от бездомно куче на 12.11.2025г. в град В., ул. Р. срещу дом **, района на хотел М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 12.11.2025г.

Ищецът Т. Г. В. твърди, че на 12.11.2025г. се прибирала към дома си в гр.

В., по улица Р. района на хотел М., срещу дом № **, по главната пешеходна алея на града, където неочаквано била нападната от бездомно, агресивно куче, което без никаква провокация от нейна страна започнало да я лае и хапе.

Вследствие на нападението ищцата била съборена на земята, където кучето й нанесло няколко разкъсни рани по краката и опитвало да я захапе по врата и главата. За инцидента бил подаден сигнал на телефон 112, тъй като раните кървяли обилно, и на място пристигнали екипи на полицията и от ФСМП-В..

Медицинският екип оказал първа помощ на пострадалата, която била в лошо състояние и шок вследствие на нападението. Нараняванията били сериозни и 1 се наложило ищцата да бъде закарана по спешност в ЦСМП към МБАЛ Д-р Стамен Илиев АД в гр. Монтана, където била извършена операция чрез отстраняване на инфектирана в следствие на ухапванията тъкан. Ищцата останала в болницата за периода от 12.11.2025г. до 18.11.2025г. При контролен преглед на 16.11.2025г. се установили усложнения и била направена нова операция за почистване на раната и отстраняване на гнойно натрупване.

Ищцата разказва, че през следващите 2 месеца й се наложило да посещава болницата многократно за контролни прегледи и поставяне на инжекции против бяс. След изписването започнал продължителен период на възстановяване, който включвал приемането на редица обезболяващи медикаменти, невъзможност за вървене и стоене прав, съпроводени с постоянни болки и страдания, както и посещение на рехабилитация.

Ищцата твърди, че вследствие на инцидента претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Посочва, че през следващите два месеца изпитвала силни болки в краката, отоци и пулсиране. В резултат на падането същата ударила и дясната половина на тялото си, като седмици след това не можела да вдига дясната си ръка, изпитвала болки в бедрата и в областта на ребрата. Болката не позволявала на пострадалата да лежи на дясната страна на тялото си, тъй като болките били много силни. В продължение на два месеца пострадалата не можела да върви, налагало се постоянно да лежи, като имало нужда от помощ при извършването на ежедневните си занимания като за това получавала помощ от сина си.

Ищцата се чувствала безпомощна и зависима от чужди грижи, изпитвала страх от това, че с оглед на възрастта й може да последват усложнения при зарастването на раните и приема на обезболяващи лекарства, които да доведат до обездвижване. Ищцата твърди, че към настоящия момент раните по краката й още не са зараснали напълно като тя продължава да търпи болки и следва редовно да посещава лекар, който да преглежда раните. Според ищцата преживяното се отразило негативно и на психологическото й състояние – до ден днешен тя се чувства непълноценна и напрегната, налага се да търси и приема ежедневна помощ, не може да спи добре и сънува кошмари. Ищцата твърди, че се страхува да излиза сама от дома си, за да не бъде нападната отново от бездомни кучета. От стрес тя започнала да вдига кръвно и изпитва панически вълни като мисълта за инцидента постоянно я тревожи. Наред с това след инцидента ищцата развила страхова невроза от кучета и се 2 притеснява да излезе от дома си, за да изхвърли боклука, тъй като инцидентът се е случил на нейната улица. Допълнителен стрес за ищцата създава и факта, че по данни на нейни приятели и съседи, същото куче все още не е прибрано от общинските служби и продължава да се разхожда необезпокоявано по главната улица на града, откъде пострадалата трябва да премине, ако иска да стигне до центъра на града.

Във връзка с подадения сигнал на телефон 112 е била образувана преписка вх. № 6378 от 2025г. по описа на РП - Монтана, ТО - Берковица, преписка УРИ № 370р-**/202*г., по описа на РУ-В., по която е отказано образуването на досъдебно производство, тъй като не е установено неполагане на грижи от страна на собственик на гръбначното животно, предвид обстоятелството, че кучето е бездомно.

Ищцата счита, че ответникът има задължение да реализира фактически улавянето и изолирането на безстопанствени кучета на нейна територия, да предприема мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за закрила на животните Според ищцата Община Вършец не е изпълнила нормативно установеното задължение, чрез своите служби и изпълнители на работата, да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което следва да отговаря по реда на чл. 49 от ЗЗД за причинените й неимуществени вреди вследствие на нападението.

Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Об. В. в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорва иска, тъй като не е изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът оспорва фактическата обстановка в исковата молба и твърди, че според очевидец на инцидента ищцата е влязла в двор, където живеело кучето и кученцата й, и била нападната от кучето.

Твърди, че кучето и малките му са прибрани от служители на общината в БКС към сектор „Чистота“ на община В.. Посочва, че кучето не е проявявало агресия към служителите, нито по време на залавянето и превозването му, нито по време на престоя си в БКС. Ответникът оспорва истинността на 3 представените 2 броя епикризи, издадени от МБАЛ Д-р Стамен Илиев АД.

Твърди, че втората експертиза няма връзка с инцидента, тъй като съгласно същата на ищцата е извършена хирургична интервенция на ануса и перианалното пространство. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че същата е тежко психическо състояние, и твърди, че според събрани данни от жители на града ищцата присъствала многократно на социални празници и събития като дори водела хорото. Ответникът посочва, че кучето е било предизвикано от ищцата, което е довело до уплаха за животното и малките му и това е предизвикало инцидента. Моли съда да отхвърли иска евентуално намира претендираната сума за прекомерна. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните редовно призовани се явяват и поддържат твърденията си.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ал.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже осъществяване на описаното в исковата молба нападение от безстопанствено куче, в резултат на което са настъпили твърдените неимуществени вреди – болки и страдания; вредите да са непосредствена последица от бездействие на ответника чрез неговите служби и изпълнители на работата при осъществяване на неговите законови задължения, регламентирани в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност като в това число но не само задължението му да осигури фактически улавянето и изолирането на безстопанствени кучета на територията на общината, да предприема мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата.

Ищцата твърди, че на 12.11.2025г. се прибирала към дома си в гр. В., по улица Р., района на хотел М., срещу дом № **, по главната пешеходна алея на града, където неочаквано била нападната от бездомно, агресивно куче, което без никаква провокация от нейна страна започнало да я лае и хапе. Вследствие на нападението ищцата била съборена на земята, където кучето й нанесло няколко разкъсни рани по краката и опитвало да я захапе по врата и главата.

4

За инцидента бил подаден сигнал на телефон 112, тъй като раните кървяли обилно, и на място пристигнали екипи на полицията и от ФСМП-В..

Медицинският екип оказал първа помощ на пострадалата, която била в лошо състояние и шок вследствие на нападението.

Посоченият механизъм на нападението се потвърждава от показанията на свидетелите Х., очевидец на нападението, и свидетелката А..

Свидетелят Х. разказва, че докато седял на пейка с жена си и пиели кафе на главната улица в град В. чул страшен писък. Огледал се и видял ищцата паднала на земята на алеята, а кучето я дърпало и захапало за крака.

Свидетелят споделя, че имало много кръв като той и жената му започнали да помагат на ищцата. Свидетелят звъннал на телефон 112 и дошла линейка.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля очевидец, тъй като същите са логични и последователни, кореспондират със събраните писмени доказателства относно здравословното състояние на ищцата след нападението и с показанията на свидетелката А. и не са налице данни за възможна негова заинтересованост от изхода на делото.

Правнозначими факти относно нападението се съдържат и в показанията на свидетелката А., служител на длъжност „еколог“ в община В.. А.отишла на място след подаден сигнал за нахапан човек. Когато отишла на мястото на нападението видяла ищцата на земята, която пищяла и имала рана.

Твърденията на ответника в отговора на исковата молба за провокация към кучето от страна на ищцата не бяха доказани. В показанията на единствения свидетел очевидец на случката Х. не се съдържат такива данни.

Свидетелката А. посочва, че след инцидента се върнала на място, за да прибере кучето и то заедно с малките си кучета било в двора на заключена необитаема къща в близост до мястото на нападението. А. потърсила собственика на къщата, за да влезе в двора и да изведе кучето. Тези показания опровергават твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че ищцата била влязла в къща, за да играе с малките на кучето. Поради това възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.

Съдът намира за установено, че ищцата е нападната от безстопанствено куче, което е било на главната алея в град В.. Съгласно § 1, т. 6а ЗВМД "безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола 5 или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. По аргумент от чл. 70, ал. 1 ЗВМД (отм.) вр. § 3, т. 1 ЗВМД безстопанствени животни са тези, които са родени като такива, загубени са или са изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Данни и твърдения, че кучето е имало стопанин, липсват по делото. Свидетелят Х. разказа, че е видял същото куче да минава два-три пъти нагоре-надолу по улицата преди нападението. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Е., която също е виждала кучето няколко пъти. От показанията на свидетелката А. се установи, че кучето не е било кастрирано като действия по залавяне на кучето са предприети след инцидента с ищцата.

За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника следва да се установи, че нападението е поради противоправно бездействие на общината чрез нейните служби и изпълнители на работата да осигури спокойно придвижване на хора по улиците на града. В Закона за защита на животните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност са регламентирани редица задължения за общината да осигури фактически улавянето и изолирането на безстопанствени кучета на територията на общината, да предприема мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата.

Разпечатката съдържа 35 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8081a7a-8307-461c-a650-b46b3885d8f1