Решение № 143 от 27.02.2020, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 1406/2019
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 27.02.2020
- В сила
- 29.05.2020
- Състав
- ХРИСТИНА ПЕТКОВА ЮРУКОВА
Други актове по делото
- Определение № 26 от 08.01.2020 · ХРИСТИНА ПЕТКОВА ЮРУКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р
Е Ш Е Н И Е
№
143/27.2.2020г. гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1406 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба на М.В.С., чрез валидно упълномощен процесуален представител – адвокат Р.А., против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявано от своя директор. Искането е да бъде осъдена ОДМВР Пазарджик да заплати 316 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за осъществено процесуално представителство по АНД № 85/2019г. по описа на Районен съд Велинград, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 18-0367-002084/30.11.2018г. на началник на РУ Велинград, ведно с лихва за забава (16 лева) от влизане в сила на решението до датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.12.2019г. и законна лихва върху сумата от подаване исковата молба до нейното окончателно изплащане. В исковата молба се представят съображения с оглед на нейната основателност.
Ответната страна – Областна дирекция на министрество на вътрешните работи Пазарджик, не ангажира становище по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение, че е осъществен фактическият състав по чл. 1 от ЗОДОВ по съображенията, изложени в исковата молба.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: НП № 18-0367-002084/30.11.2018г на началник РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на ищеца М.В.С. е наложена глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, е отменено с влязло в сила Решение № 54 от 10.05.2019 година на Районен съд - Велинград, постановено по АНД № 85 по описа за 2019година /делото е приложено към настоящото/. В производството по АНД № 85/2019 година на Районен съд - Велинград ищецът, в качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие на лист 5 от АНД № 85/2019 на РС – Велинград се установява, че е договорено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, като в договора е записано платена сума от 300 лева, в брой.
Предявеният иск е с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът е предявен пред компетентен съд и се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл.
205 от АПК/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В процесния случай е безспорно доказано, че НП
№ 18-0367-002084/30.11.2018г. на началник на РУ Велинград, е отменено като незаконосъобразен с влязло в сила Решение № 54 от 10.05.2019 година на Районен съд - Велинград, постановено по АНД № 85 по описа за 2019 година.
Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В процесния случай от представения по АНД № 85/2019 на
Районен съд Велинград договор за правна защита и съдействие, е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 300 лева. Предвид факта, че в договора за правна защита и съдействие е посочен начинът на изплащане на възнаграждението – в брой, съдът приема, че същото е изплатено. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против него наказателно постановление М.С. е упълномощил адвокат А., като е договорил с него заплащане на възнаграждение в размер на 300 лева. В договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, т.е. ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите правилата на НПК(в приложимата редакция) не е предвиждал възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Направените в тези производства разноски за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, които са претендирани от ищеца в размер на 300 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по АНД № 85/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
Ищецът прави искане и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от влизане в сила на решението 31.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва до датата на завеждане на исковата молба на ответника до окончателното й изплащане. Това искане се явява основателно и следва също да бъде уважено.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление НП № 18-0367-002084/30.11.2018г. на началник на РУ Велинград, ведно със законната лихва в размер на 16 лева, както и законна лихва върху присъдената като обезщетение сума, считано от 09.12.2019 г./датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които: 10 лева за внесена от ищеца държавна такса и 300 лева за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.11.2019 г. (л. 13 от делото).
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик, представлявана от своя директор да заплати на М.В.С., с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски по АНД № 85/2019 г. на Районен съд Велинград, във връзка с обжалване на НП № 18-0367-002084/30.11.2018г. на началник на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, ведно със законната лихва от 16 лева за забава, и законна лихва върху присъдената като обезщетение сума, считано от 09.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик, представлявана от своя директор да заплати на М.В.С., с ЕГН ********** направените по настоящото дело разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/