Решение № 20 от 28.03.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. ХАСКОВО, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20215600900073 по описа за 2021 година

Производството е по реда на XXXII-ра от ГПК – производство по търговски спорове.

Търговско дело № 73/2021 г., по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба вх. № 766/12.05.2021 г., подадена по куриер на 11.05.2021 г. от „Р.А.“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Д. № 5, етаж 3, ап. 6, със съдебен адрес: гр. С., ул. К.Б. I № 98 А, против „Г.Х.“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Д., ул. П.Б. № 5, вход Б, ап. 8, с която искова молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Р.А.” ЕООД, твърди в исковата си молба, че на 01.09.2020 г. заедно със свързано лице към тогавашния момент ЕТ „Е.-Ц.М.“, ЕИК 020316867 (чийто правоприемник поради смърт е ЕТ „Е.-В.М.“, ЕИК 206370971), сключили неформален договор с ответното дружество, по силата на който постигнали съгласие ответникът да им достави общо 525 тона азотен тор (Карбамид) или по 262.5 тона за всеки от тях (ищцовото дружество и ЕТ „Е.Ц.М.“). Договорената цена за тон била от 455 лв. без ДДС или 546 лв. на тон с ДДС. Ищецът изрично подчертава, че предмет на настоящия спор по предявената искова молба е само съществувалото между него и ответника облигационно отношение, докато едноличният търговец (вече под ново фирмено наименование ЕТ „Е.-В.М.“) щяла да търси самостоятелно правата си по съдебен ред. В тази насока ищецът посочва, че ответникът не изпълнил задълженията да достави договореното количество азотен тор от 262.5 тона, а ищецът, от своя страна, заплатил изцяло и авансово цялата продажна цена.

Сключената между страните сделка са установявала с издадена от ответното дружество фактура № 1236/13.01.2021 г. със стока, предмета на доставката, Карбамид; общо 1 уговорено количество 262.5 тона; единична цена на тон от 455 лв. без ДДС или обща стойност 119 437.50 лв без ДДС, съответно 143 325 лв. с ДДС. При издаването на тази фактура условията били карбамидът да се достави при заплащане на цялата цена за цялото договорено количество. Ищцовото дружество направило две плащания по посочената във фактурата банкова сметка на ответното дружество с две отделни платежни нареждания – частично плащане от 30 000 лв., извършено в деня на издаване на фактурата (13.01.2021 г.), и остатъка от 113 325 лв., платена на 21.01.2021 г.

След извършване на тези плащания управителят на ответното дружество Г.Л. отказала да направи доставката на договореното количество карбамид, като впоследствие отказвала и комуникация по телефона. Според ищеца основната причина за това поведение било свързано с желанието за реализиране на заявените количества азотен тор на по-висока цена поради повишаване цените на пазара.

Във връзка с изпълнение на договора ищецът подчертава, че времето на доставянето на азотния тор било от съществено значение с оглед на неговото естество, тъй като подхранването с него съобразно с правилата на добрата земеделска практика следвало да бъде приключено до края на февруари през съответната година, или непосредствено в началото на месец март, ако има изразен зимен характер, какъвто не бил месец март през 2021 г. Използването на този вид азотен тор следвало да се осъществи при зимни условия върху замръзнала почва, тъй като при взаимодействия с почвата карбамидът се превръщал в амониев карбонат, който алкализирал средата и създавал условия за загуби чрез излитане на амоняк. Именно затова азотния тор не бил подходящ за повърхностно торене през топлите сезони (пролетно и есенно торене). Въпреки тези времеви рамки ищецът изчакал добросъвестно доставката на заявеното количество карбамид и в началото на месец март, като се опитвал да води преговори с ответника. Поради нежелание от страна на ответника да изпълни задължението си за доставка на 10.03.2021 г. ищецът заедно с ЕТ „Е.-В.М.“ били принудени да развалят договора от 01.09.2020 г. с общо уведомление за разваляне, изпратено чрез куриерски услуги Европът. Развалянето на договора било направено за цялото недоставено количество, като за ищеца то се явявало и цялото предплатено количество от 262.5 тона, тъй като ищецът не е получил никаква доставка. Това означавало, че доставката на азотния тор по това време на годината вече било безпредметно и безполезно, поради което договорът се развалил на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, без да се дава допълнителен срок за изпълнение на ответника. Уведомлението за разваляне на договора от 01.09.2020 г. за доставка на азотния тор било получено лично от управителя на ответното дружество Г.Й.Л. на 19.03.2021 г. в 14:00 часа, видно от обратна разписка № 3107182132 на куриерска фирма Европът, в която изрично било посочено, че се касае за разваляне на договор от 01.09.2020 г. Връчването на уведомлението формално отразявало вече прекратените отношения, за които управителят на ответното дружество бил уведомен преди това по време на проведените телефонни разговори.

С оглед развалянето на договора цялата платена от ищеца цена в размер на 143 325 лв. с ДДС за поръчаното, но недоставено количество азотен тор от 262.5 тона, подлежала на 2 връщане в пълен размер поради отпадане правните последици от договора с обратно действие в съответствие с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Тъй като от датата на получаване на уведомлението за разваляне на договора – 19.03.2021 г. до настоящия момент ответникът не изпълнил задължението си за връщане на продажната цена, той дължал също така и лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 20.03.2021 г. до 11.05.2021 г.

С оглед на така изложените твърдения в петитума на исковата молба се отправя искане съдът да постанови решение, с което ответникът „Г.Х.“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца „Р.А.“ ЕООД общата сума от 145 435,06 лв., включваща сумата от 143 325 лв. с ДДС, представляваща авансово платена цена по договор за доставка на 262.5 тона азотен тор Карбамид, който договор бил едностранно развален от ищеца с уведомление, получено от ответника на 19.03.2021 г., поради пълно неизпълнение на задълженията на последния, дължима на основание чл. 55, ал. 1, предл. III-то от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от подаване на исковата молба до деня на връщането й в пълен размер, както и сумата от 2 110,06 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2021 г. до 11.05.2021 г. на основание чл. 86 ЗЗД.

Ответникът „Г.Х.“ ЕООД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба, в който сочи недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Последният твърдял, че предмет на иска бил неформален договор между различни търговци, като нямало пряка връзка между „Р.А.“ ЕООД и ЕТ „Е.-Ц.М.“. Ето защо твърдението на ищеца, че договорът с „Г.Х.“ ЕООД бил сключен съвместно с ЕТ „Е.-Ц.М.“ поставяло под въпрос всъщност кое лице било страна по този търговски договор. И доколкото активната материалноправна легитимация определяла и процесуалната легитимация, която е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, последната липсвала в настоящия случай и обуславяла недопустимост на иска.

По основателността на иска се посочва, че същият е неоснователен, респ. недоказан с оглед представените доказателства. Процесната фактура № 1236/13.01.2021. била издадена в съответствие с всички изисквания на Закона за счетоводството, който предвиждал две хипотези на издаване на фактура – при извършване на доставката и при получаване на авансово плащане, както било предвидено в чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството и в чл. 113, ал. 4 ЗДДС. Оттук се извежда, че всъщност процесната фактура касаела не авансово плащане, а плащане по извършена доставка – в нареждането от дата 13.01.2021 г. ищецът сам посочил „ф-ра №1236/13.01.2021 г. частично“, а към нареждането от 21.01.2021 г. е вписано „ф-ра № 1236/13.01.2021 г.“. В нито един представен документ не фигурирало основание „аванс по доставка“. Това означавало, че доставка е налице и искът се явявал неоснователен.

На следващо място, ответникът свързва твърденията си за неяснота относно активната материална и процесуална легитимация с възражение, че след като не е ясно качеството на страните, то между двете дружества нямало сключен договор и поради това не било ясно на какво правно основание се претендира развалянето му.

3

На следващо място, неоснователността на иска проличавала и от наличието на противоречия в твърденията на самия ищец, който първо обосновал, че е налице недобросъвестно поведение на управителя, нежелание от страна на ответника да изпълни задълженията си по доставката, с предположение, че това се дължало на желанието му да се възползва от по-високата цена на азотния тор, за да реализира количеството на трети лица, а след това се посочвало, че имало телефонна комуникация с управителката Г.Л., която в нито един момент не била отказвала комуникация с представители на ищеца.

Ответникът отправя искане до съда исковата претенция да бъде оставена без разглеждане като недопустима, или алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана до посочения размер на главницата, ведно с претендираната законна лихва В указания от съда срок по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът оспорва доводите на ответника, изложени в писмения отговор.

В срока по чл. 373 ГПК е представен допълнителен отговор от ответника. Ищецът изпадал в противоречие като твърдял, че процесната фактура следвала да се възприеме като доказателства за сключен договор за продажба, а от друга страна с нея не можело да се удостовери извършването на доставката. Посочването на ищеца, че авансовото плащане било обичайна търговска практика не можело да се приеме като доказателства за извършено плащане. Първичните счетоводни документи се издавали не при обичайни практики, а при възникване на конкретни факти относно извършени доставки или при получаване на авансово плащане, каквото трябвало обаче първо да бъде договорено между страните.

Отново се повтарят доводите, че фактурата всъщност доказвала извършването на доставка, а не авансово плащане, което обосновавало неоснователността на иска. Относно искането на ищеца за допускане до разпит на свидетели, същото било недопустимо, тъй като за търговските сделки доказателствата се основавали на писмени счетоводни документи и дружествени книжа.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат свои представители.

Явяват се упълномощените от тях адвокати.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно установено въз основа на ангажираните по делото доказателства е, че страните по делото са били обвързани от неформален договор за търговска продажба. По силата на този договор ответникът „Г.Х.“ ЕООД, в качеството му на продавач, се е задължил да достави 262,5 тона азотен тор Карбамид, при цена от 455 лв. за тон, без ДДС, а ищецът „Р.А.“ ЕООД, в качеството му на купувач, се задължил да плати продажната цена от 143 325 лв., с ДДС.

Страните по делото не спорят, че ответникът „Г.Х.“ ЕООД издал процесната фактура № 0000001236 от 13.01.2021 г. и че ищецът „Р.А.“ ЕООД платил по сметка на ответника – на 13.01.2021 г. сумата в размер на 30 000 лв. и на 21.01.2021 г. сумата в размер 4 на 113 325 лв., или общо сумата от 143 325 лв.

Видно от доказателствата по делото, на 10.03.2021 г. ищецът изпратил до ответника уведомление за разваляне на договор, което ответникът получил на 19.03.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III-то от ЗЗД. Законодателят е предвидил възможност за защита при разместване на имуществени блага в отклонение от принципа на справедливост, поради което е въведено задължението за неоснователно обогатило се лице да върне имуществото, влязло в неговия патримониум. По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да установи, че е престирал на ответната страна, а ответникът – валидно основание, въз основа на което е получил престацията. Въз основа на представените по делото доказателства ищецът се домогва да докаже наличие на валидно възникнала неформална облигационна връзка с ответната по делото страна и обуславя обективно съединените си главна и акцесорна претенции на едностранно развален от страна на ищеца договор, без срок за изпълнение, тъй като последното станало безполезно. Предвид изложеното, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на факта на плащане, както и надлежно упражненото потестативно право на разваляне на договора, представляващо санкция за неизправната по договора страна. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора – извършената доставка на процесните количества азотен тор.