Разпореждане № 1521 от 28.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1521 гр. Разград, 28.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Частно гражданско дело № 20263330100802 по описа за 2026 година

Производство по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Депозирано е заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от “Йеттел България” ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв. В. П. Г. срещу С. М. И., **********, настоящ адрес: ********** за следните суми: главница 27.02 EUR, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №007067031, за които са издадени фактури 7365867382/05.05.2024 г., 7367126835/05.06.2024 г., 7368383410/05.07.2024 г. за периода от 05.04.2024 г. до 04.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2026 г. до окончателното плащане на задължението; главница 27.05 EUR представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 30.09.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359897761690, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане;, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2026 г. до окончателното плащане на задължението; 316.92 EUR неустойка, в т.ч.:

59.18 EUR за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.09.2023 г. за мобилен номер TV_21026837 представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 257.74 EUR за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.09.2023 г. за мобилен номер 359897761690, от които 148.84 EUR представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 108.9 EUR представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A14 128GB Green, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 30.09.2023 г. Претендира се и адвокатско възнаграждение от 245.42 евро с ДДС и държавна такса в размер на 10.86 евро.

При разглеждане основателността на заявлението, съдът намира следното:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. В случая длъжникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП. Според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не 1 отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като конкретно съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, такава е, ако задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП предвижда изключение, а именно клаузите не са неравноправни дори да са в установените в т.1-20 на чл. 143, ал.2 ЗПК хипотези, ако са уговорени индивидуално.

В случая, на съда е служебно известно, че договорите, по които е страна заявителят, са бланкетни - ръкописният подпис за сключването им се полага върху дигитално устройство (екран), с което се преобразува в електронен формат, т.е. клиентът няма възможност да изрази волята си и съгласието си по отношение на клаузата за неустойката, поради което може да се приеме, че не е налице индивидуално уговорена клауза. При такава липса на индивидуално договаряне, от съдържанието на договорите за мобилни услуги, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашенията, съдът установява следното:

Всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, част от разликата между стандартната цена на устройство /в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от потребителя при предоставянето му преференциална цена /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора и конкретно посочена според вида и модела на устройството цена при невърнато или върнато в негоден вид техническо оборудване. В случая при едно и също неизпълнение потребителят се задължава да заплаща отделни суми като неустойка, като общата сума за неустойка очевидно е непропорционална и несъответстваща на размера на незаплатената сума за мобилни услуги и на неизпълнение на задължението си да заплаща месечните си такси в срок. От друга страна, уговорка за неустойка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Наред с това формулираната по този начин неустойка е очевидно неясна, не е конкретна, тъй като не е посочен конкретен размер на неустойката и за потребителя не става ясно какъв точно размер неустойка ще дължи, съответно кой е стандартния размер на месечната такса и пазарните цени на крайните устройства, от които се формира неустойката. Поради това е налице нарушение и на чл. 147 ал. 1 от Закона за защита на потребителите съгласно който клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.

С оглед изложените аргументи, съдът счита, че сумите, претендирани на основание клаузите за неустойка, уговорени в представените договори, не следва да бъдат присъждани в полза на заявителя.

Разноските следва да се присъдят, съобразно уважената част от заявлението, като са в размер на 35,77 евро за адвокатско възнаграждение и 2

1,58 евро за държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на “Йеттел България” ЕАД с ЕИК 130460283, действащо чрез действащо адв. В.

П. Г. срещу С. М. И., **********, настоящ адрес: ********** за следните суми: главница 27.02 EUR, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №007067031, за които са издадени фактури 7365867382/05.05.2024 г., 7367126835/05.06.2024 г., 7368383410/05.07.2024 г. за периода от 05.04.2024 г. до 04.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2026 г. до окончателното плащане на задължението; главница 27.05 EUR представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 30.09.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер 359897761690, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане;, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2026 г. до окончателното плащане на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в полза на “Йеттел България” ЕАД с ЕИК 130460283 срещу С.

М. И., **********, настоящ адрес: ********** за заплащане на 316.92 EUR неустойка, в т.ч.: 59.18 EUR за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.09.2023 г. за мобилен номер TV_21026837 представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 257.74 EUR за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.09.2023 г. за мобилен номер 359897761690, от които 148.84 EUR представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 108.9 EUR представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A14 128GB Green, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 30.09.2023 г.

ПРИСЪЖДА разноски на “Йеттел България” ЕАД с ЕИК 130460283, съобразно уважената част на заявлението в размер на 35,77 евро за адвокатско възнаграждение и 1,58 евро за държавна такса., като отхвърля искането в останалата му част до пълния предявен размер.

УКАЗВА на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, в частта, в която заявлението е отхвърлено след влизане в сила на настоящото определение.

В отхвърлителната си част настоящото разпореждане може да се обжалва от заявителя пред Окръжен съд Разград с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3