Решение № 133 от 07.03.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1817/2021
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 26.03.2022
- Състав
- СВЕТЛАНА КЪНЧЕВА ЧОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Разград, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20213330101817 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, против Г.И.И., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 4327,38лв. главница и 746,38лв. договорна лихва за периода 13.02.2017г., 20.07.2020г., законната лихва. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че на 13.02.2017г. между Обединена българска банка АД като кредитор и ответника като кредитополучател, е подписан договор за потребителски кредит в размер на 5000лв., за потребителски нужди, а кредитополучателят се задължава да възстанови получените в кредит суми на 72 месечни анюитетни вноски в размер на 103,47лв., включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска дължима на 05.03.2017г., а последната на 05.02.2023г., към датата на сключване на договора лихвения процент е в размер на 11,953% годишно, ГПР-15,57%. При забава в плащането на главницата по кредита банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия, съгласно договорения за редовната главница лихвен процент. При друго неизпълнение на клаузите по договора от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, има право да начислява неустойка. След преустановяване на плащанията по договора за кредит е останало непогасено задължение в размер на 5073,76лв., включващо 4327,38лв. главница, 746,38лв. договорна лихва. На 05.12.2019г. сключен Анекс №3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 31.01.2018г. между ОББ АД и ищеца, по силата на който задължението на ответника произтичащо от договора било изкупено. На 30.06.2020г. на адреса на длъжника изпратено писмо съобщение за извършената цесия, както и известие, с което му се предоставя 15дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение, както при 1 неизпълнение за неговата изцяло и незабавно дължимост. Писмото лично е получено от длъжника на 03.07.2020г. Срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1316/2021г. длъжникът подал възражение.
Ответникът депозира възражение. Сочи, че не посочено кога е била последната месечна вноска по договора с ОББ и кога е прехвърлен договора на ищеца. Както, че застраховката по договора била спряна след тримесечно плащане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 13.02.2017гг. между Обединена българска банка АД като кредитор и ответника като кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение в размер на 5000лв., като ответникъткредитополучател се задължава да възстанови получените в кредит суми – 72 месечни анюитетни вноски в размер на 103,47лв. всяка, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска дължима на 05.03.2017г., а последната на 05.02.2023г. Към датата на сключване на договора за кредит РЛП на ОББ е в размер на 0,353 процента, към датата на сключване лихвения процент е в размер на 11,953% годишно, ГПР е 15,57%. Общата дължима сума е в размер на 7340,85лв., която не включва дължимите застрахователни премии в случаите, когато кредитополучателят е сключил застраховка «живот» съгласно раздел VI от договора. На 31.01.2018г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания между ОББ АД като цедент и ищецът-цесионер, са продадени вземания към длъжници на първия. Като задължението на ответника е прехвърлено от ОББ АД на ищеца с Анекс №3 от 05.12.2019г. към договора за цесия. На 30.06.2020г. на ответника изпратено уведомително писмо за прехвърляне на вземането на ищеца, както и за предоставяне на 15-дневен срок за погасяване на всички задължения, което е връчено на 03.07.2020г., видно от известие за доставяне. Ищецът подал заявление пред РРС по чл.410 от ГПК, в производството по което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1316/2021г. на РРС, срещу която е постъпило възражение.
Депозирана молба вх.№836 от 302022г. от ответника, към която е приложено споразумение от 20.01.2022г. сключено с ищеца за разсрочване на парично задължение. В с.з. ответникът заявява, че признава задължението, като сочи, че не е изплатила сумата, поради което се споразумели с ищеца за разсрочването и. Споразумението било подписано от нейния съпруг, тъй като и той имал заем и ги обединили.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между ОББ АД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение в размер на 5000лв., като ответникът-кредитополучател се задължава да възстанови получените в кредит суми – 72 месечни анюитетни вноски в размер на 103,47лв. всяка, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска 2 дължима на 05.03.2017г., а последната на 05.02.2023г. Договорът между тях не е оспорен от ответника, поради което съдът намира за установено наличието на валидно облигационно отношение между ОББ АДД и ответника по процесния договор за кредит. Вземането на банката по отношение на ответника е прехвърлено на ищеца с Анекс №3 от 05.12.2019г. към договора за цесия, за което е изпратено уведомително писмо, връчено лично на ответника на 03.07.2020г. поради което съдът намира, че ответната страна е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането. Съгласно практиката на ВКС предишния кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като него пълномощник. Видо от Приложение към Анекс №3 от 05.12.2019г. към договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г. сключен между ОББ АД и ищеца общия размер на задължението на ответника е 5123,76лв., включващо главница в размер на 4327,38лв. и 746,38лв. договорна лихва. Ответникът в с.з. признава наличието на задължението, както, че е сключено по отношение на същото споразумение с ищеца за разсрочването му. По делото няма доказателства за извършено плащане от страна на ответника, поради което съдът намира претенциите за главница, както и договорна лихва за доказани.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в размер на 121,62лв. заплатена държавна такса.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 101,48лв. за разноските по ч.гр.д. №1316/2021г. на РРС.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.И., ЕГН**********, адрес ***********************, че дължи на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, седалище гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 сумата 4327,38лв./четири хиляди триста двадесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ главница, ведно със законната лихва считано от 22.06.2021г. до окончателното и плащане, сумата 746,38лв./седемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода 13.02.2017г. - 20.07.2020г.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН**********, адрес *********************** ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, седалище гр.София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“ №4-6 сумата 121,62лв. /сто двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 101,48 лв./сто и един лева и четиридесет и осем стотинки/ за разноски по ч.гр.д.
№1316/2021г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4