Решение № 1285 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110202394 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалба на С. С. А., ЕГН **********, с адрес: * против Наказателно постановление № 26-0460-000012 от 09.02.2026 г., издадено от началник РУ 05 Златни пясъци при Областна дирекция на МВР – Варна, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 255,65 евро (равностойни на 500,01 лв.) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

С жалбата се релевират подробни доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и издаване на наказателното постановление при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа се, че липсват процесуалноправните предпоставки по чл. 574, ал. 10 и ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР 1 за прекратяване на регистрацията поради неуведомяване на собственика на автомобила. Моли се за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. В писмена защита постъпила по делото от упълномощен процесуален представител, адвокат Ц. Б. от АК-Варна се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се прави искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от упълномощен юрисконсулт, с които жалбата се оспорва като неоснователна и се моли обжалваният санкционен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение с искане за редуцирането му до законоустановения минимален размер.

Свидетелят И. З. Я. – актосъставител, редовно призован, се явява в съдебно заседание и дава показания относно обстоятелствата по констатиране на управлението на МПС със служебно прекратена регистрация.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и съобразно императивно вмененото му задължение за цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С. С. А. бил собственик на лек автомобил марка „*“, с регистрационен номер №*, за което от органите на МВР е издадено валидно Свидетелство за регистрация на МПС част I.

За процесния автомобил е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чийто срок на покритие е изтекъл, без застрахователният договор да е бил своевременно подновен от собственика. Поради непостъпване на данни за подновена застраховка, на 30.09.2026 г. регистрацията на моторното превозно средство е 2 била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП чрез автоматизирано отбелязване в информационната система на МВР след подаване на информация от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 11 от КЗ.

По административната преписка и доказателствата по делото не се установява Информационният център към Гаранционния фонд да е връчил на дружеството-собственик уведомление по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ с предоставяне на 14-дневен срок за представяне на доказателства за сключена застраховка преди сезирането на МВР. Липсват каквито и да било доказателства органите на МВР да са уведомили собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство по реда на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. На 27.12.2025 г. около 00:45 часа в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ в посока центъра, до спирка „Студентска“, жалбоподателят управлявал процесния автомобил, когато бил спрян за проверка от полицейски служители на 05 РУ към ОД на МВР – Варна. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР контролните органи установили, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация от 30.09.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Едва при извършването на проверката жалбоподателят узнал за прекратената регистрация на автомобила.

На място мл. автоконтрольор И. З. Я. съставил срещу водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4674367 от 27.12.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП., който бил предявен и връчен лично на водача на същата дата.

Във връзка с констатациите при проверката е била образувана пр. преписка № 1524/2026г. по описа на Районна прокуратура-Варна и извършена проверка с оглед на престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. С Постановление от 30.01.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна с което е постановен отказ да се образува наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради липса на доказателства за осъществен състав на престъпление от субективна страна, като материалите са изпратени на Началника на 05 РУ при ОД на МВР – Варна за сведение и преценка.

3

Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на 09.02.2026 г. началник на 05 РУ в ОД на МВР – Варна, е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0460000012, с което на С. А. са наложени процесните административни наказания глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства: АУАН серия GA № 4674367 от 27.12.2025 г.;

Наказателно постановление № 26-0460-000012 от 09.02.2026 г.;

Постановление от 30.01.2026 г. на Районна прокуратура – Варна за отказ да се образува наказателното производство; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на длъжностни лица; както и от показанията на свидетеля И. З. Я..

Съдът кредитира изцяло показанията на св. И. Я. като обективни, логични и кореспондиращи с приобщения доказателствен материал относно факта на извършената проверка, установяването на служебната дерегистрация в информационната система и съставянето на акта. Писмените доказателства са еднопосочни и установяват непротиворечиво правния статут на превозното средство и пълната липса на данни за уведомяване на собственика за прекратяването на регистрацията преди момента на проверката.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – депозирана е в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице с правен интерес (санкционираното физическо лице), срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред местно компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ орган – началник група 4 в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, надлежно оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Производството е образувано валидно в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН след постановен отказ от прокурор в ВРП да образува наказателно производство. Наказателното постановление съдържа формалните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението е описано с необходимите фактически признаци.

Независимо от спазването на формалните процесуални правила, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като вмененото деяние е субективно несъставомерно.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП предвижда кумулативно налагане на административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От обективна страна е установено, че на 27.12.2025 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване (бул. „Княз Борис I“ в гр. Варна), чиято регистрация към момента на управлението е била служебно прекратена на 30.09.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след автоматизирано подаване на информация от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ.

Обективното осъществяване на признаците от състава обаче не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Съгласно фундаменталния принцип, прогласен в чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е само това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения правен ред, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. Вината съставлява задължителен, конститутивен елемент от фактическия състав на всяко административно нарушение, като в административнонаказателния процес вината не се предполага и не може да почива на предположения (чл. 7 от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от НПК).

5

В конкретния случай по безспорен начин се установи, че жалбоподателят С. А. е собственик на управляваното моторно превозно средство. Върху превозното средство са били монтирани редовните регистрационни табели, издадени от органите на МВР, автомобилът е бил снабден с валидно Свидетелство за регистрация част I.

Решаващо за изхода на спора е тълкуването, дадено със задължителната съдебна практика – Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (постановено на основание чл. 124 и чл.

125 от ЗСВ, задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ). С тълкувателния акт е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

В мотивите на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. върховните магистрати изрично разясняват, че макар уведомяването на собственика да не е елемент от фактическия състав на самото служебно прекратяване на регистрацията (което се извършва в информационната система след уведомление от Гаранционния фонд), то има пряко и решаващо отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП. Служебната дерегистрация не настъпва автоматично по силата на закона в деня на изтичане на застраховката, а в резултат на сложна процедура по обмен на данни между Информационния център към Гаранционния фонд и органите на МВР. Нито собственикът, нито трето лицеводач обективно могат да знаят точната дата, на която административният орган е въвел служебното прекратяване в системата. Регистърът, в който се отразява служебната дерегистрация, представлява специализирана база данни на МВР и Гаранционния фонд със защитена информация и не представлява публичен, общодостъпен регистър, в който всеки водач да може да извърши справка преди потегляне.