Решение № 15 от 17.01.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Плевен, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500789 по описа за 2022 година

Въззивно обжалване.

С решение №1510 / 18.10.2022г. постановено по гр.д.№2858/2022 г.

Плевенски районен съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР, с адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ***, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати на Г. Г. Г. от гр.Плевен, ЕГН 7**********, следните суми:

-сумата от 800,60 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019год. до 10.07. 2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,както и

-сумата от 179,63лв., представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд ,за периода от 01. 07. 2019год. до 24. 05. 2022 год.

ОСЪДИЛ на осн. чл. 38 от ЗА , ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ***, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати на адв. В. Н. Н. П. от АК гр. Плевен, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с адрес на управление гр. София, ул.

„***“ № ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 100, 00 лв.

1

Това решение е съобщено на Главна дирекция *** на 19.10.2022г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване ,който изтича на 02.11.2022г.

С решение от 18.10.2022г. ,постановено по реда на чл. 247 от ГПК плРС допуснал поправка на презимето на ищеца от „Т. „ на „Г. „.

На 31.10.2022 г. е подадена въззивна жалба от Главна дирекция ***- МВР , чрез пълномощника гл.юрк.С. Н. срещу решение №1510 / 18.10.2022г. постановено по гр.д.№2858/2022 г на РС-Плевен.

При проверката, на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Същата е и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна – Г. Г. ,чрез пълномощника му адв.В.

П. .Според този отговор въззивната жалба е неоснователна.

С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са направени искания за събиране на други доказателства.Такива искания не са направени и с писмения отговор на въззивната жалба.

Представени са допълнително от жалбоподателя счетоводни изчисления за претендираните от ищеца суми ,но без 50% увеличение на часовата ставка за извънреден труд,които са приети от съда в о.с.з. на 12.01.2023г.,и без възражения от противната страна по делото.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо,но неправилно решение ,което по тази причина следва да бъде отменено изцяло в осъдителните му части и вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния спор.

Преди всичко въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че според нея РС-Плевен е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на спора с който е бил сезиран ,така както тя е посочена от самия ищец в исковата молба ,вместо да я изведе самостоятелно от изложените в исковата молба обстоятелства ,което се е проявило в грешна правна квалификация на правния спор и на действително претендираното от ищеца вземане. В резултат на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като приел ,че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 179 ,ал.1 във вр. с чл. 187 от ЗМВР присъдил в полза на ищеца сумата 800,60 лв.неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд ,след превръщане на нощните часове към дневни за периода 25.05.2019г. до 10.07.2020г. ,ведно 2 със законната лихва върху тази сума ,считано от завеждане на делото25.05.2022г., до окончателното и изплащане.Присъдил също така и сумата 179,63лв. представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019г.до 24.05.2022г.

Като се съобразят ,обаче твърдените в исковата молба обстоятелства се налага извод, според Плевенски окръжен съд,че се касае всъщност не за претенция за заплащане на положен от ищеца извънреден труд , а за претенция за заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд след преобразуване на нощните часове положен труд в дневни ,което е нещо различно .

Всъщност в исковата молба само формално е посочено в петитума ,че се касае за „извънреден труд ,но никъде в исковата молба не се твърди ,че положеният от ищеца нощен труд ,дори след преобразуването му към дневни часове,се явява положен извън установеното за него работно време; т.е. не се обосновава в исковата молба ,че получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика излиза от рамките на установеното за него работно време , а само ,че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие преобразуването му към дневен .

За да се приеме ,обаче ,че предявената претенция е за заплащане на положен извънреден труд, според ПлОС би следвало да има изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава ,че твърдяната от ищеца разлика / в конкретния случай – 114,40 часа според исковата молба/ получена при преобразуване на нощния към дневен труд ,надхвърля установеното за ищеца сумарно изчислявано работно време, а такива твърдения в исковата молба няма. Поради това ,при липсата на изрични твърдения за полагане на труд от работника /служителя извън установеното за него работно време ,което е основна характеристика на „извънредния труд„ според легалното определение в чл. 143 от КТ,не може да се приеме ,че претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за извънреден труд ,независимо ,че самият ищец нарича този труд „извънреден „ ,но както беше посочено по-горе това представлява даване на неправилна правна квалификация на претендираното вземане от самия ищец,която в никакъв случай не обвързва съда,който е сезиран със спора.

Приетата от РС-Плевен погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане ,обаче , в крайна сметка не е довела до разглеждане на непредявен иск ,респ. до недопустимост на постановеното от РС-Плевен решение ,тъй като в действителност първоинстанционният съд е изследвал именно обстоятелствата от изложената в исковата молба фактическа обстановка ,свързани с твърденията за положен от ищеца нощен труд , който не е надлежно заплатен от работодателя след преобразуването му към дневен .Именно за тези релевантни за спора обстоятелства са и събираните от РС доказателства .

В такъв случай ,когато е дадена от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на спора ,но всъщност е разгледан действително предявеният иск ,решението на РС-Плевен не е недопустимо , а е 3 неправилно и като такова следва да бъде отменено от въззивната инстанция ,която следва да постанови друго решение по съществото на същия ,но вече правилно квалифициран правен спор.В т.см. е съдебната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК / вж.напр. Решение № 71 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К.Ю. по чл.

290 ГПК в което се приема ,че “когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. Когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество“.

В заключение на изложеното по –горе ,Плевенски окръжен съд приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за периода 25.05.2019г. до 10.07.2020г. общо в размер на 800 часа,които при преобразуването им в дневен труд и при прилагане на коефициент 1,143 , формират разлика от 114,40 часа,което възнаграждение според ищеца е в размер на 914,40 лв. /впоследствие тази претенция е намалена на 800,60 лв. лв., а за лихвата пък е предявена в размер на 179,63лв. /.

В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения ,които се изплащат на държавните служители ,като в чл.

178,ал. 1 т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд , а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа ,което характеризира този труд като „нощен труд „според легалното определение за това в чл. 140 ,ал. 2 от КТ.

Както се вижда от посочените по –горе норми на чл. 178,ал.1 т. 3 и на чл.

179, ал.1 от ЗМВР, всъщност се касае за два различни вида допълнителни възнаграждения ,които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани.

Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно ,като уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ , който се намира в раздел І –редовно работно време ,докато уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд .Съществената отлика на тези два вида труд е ,че докато нощния труд ,макар да се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието / от 22,00 до 6,00ч./,то по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време ,докато извънредния труд ,независимо от това дали е положен през деня или през нощта ,се явява положен извън установеното за служителя работно време.Вярно е ,че нощният труд може да се прояви и като извънреден труд,но това качество той не придобива априори само защото е положен в периода от 22,00 ч. до 6.00ч. ,нито пък то се придобива априори в резултат на преобразуването му в дневен труд при прилагане на коефициента 1,143. Във всеки отделен случай за да бъде окачествен като 4 извънреден труд ,въпросния нощен труд трябва да се явява положен извън установеното за конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя според ПлОС и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време ,почивките и отпуските . В чл. 9б ,ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл.

142 , ал.2 от КТ / а в конкретния случай е предвидено именно сумирано изчисляване на работното време /,да се определя норма за продължителност на работното време за периода ,като нормата се определя в часове ,като броят на работните дни по календар ,включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време ,установена за работното място ,при подневно отчитане на работното време.В чл. 9г от същата Наредба пък е предвидено ,че отработените часове от работника или служителя,които в края на периода ,за който е установено сумирано изчисляване на работното време ,са повече от часовете ,определени съгласно чл. 9б,се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.

Същественият извод,който се налага при съвместното разглеждане на тези две норми от Наредба за работното време ,почивките и отпуските е,че за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното време , е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б от Наредбата конкретна норма за продължителност на работното време ,определена за периода ,с общия брой на отработените часове от работника или служителя за същия период / в т.ч. дневни и нощни , след преобразуването им / и само в случай ,че общият брой на тези отработени часове надвиши нормата за продължителност на работното време ,тогава може да се направи извод ,че е налице положен извънреден труд.