Решение № 273 от 13.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Перфект“ ООД/н./, ЕИК 103232453, гр. Варна, ул. „Явор“ 26, с управител Славчо Василев Славов срещу решение 260002/20.02.25г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. 1468/15г., с което е признато за установено, че дружеството ДЪЛЖИ на „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./, ЕИК 831184677, гр. София, ул. "Дебър" № 17, следните суми на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 и чл.637, ал.3, т.2 от ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД: (1) по заповед за незабавно изпълнение № 4124/06.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7907/2015 г. по описа на Районен съд – гр.

Варна: - 1 766 227,09 щ.д., представляваща главница по Договор за банков кредит от 30.06.2010 г.; 58 016,15 щ.д., представляваща просрочени лихви върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до 25.03.2015 г.; - 9 662,55 щ.д. (девет хиляди шестстотин шестдесет и два щатски долара, петдесет и пет цента), представляваща текущи лихви върху редовна главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; (2) по заповед за незабавно изпълнение № 7156/01.09.2017г. по ч.гр. дело №12767/2017г. по описа на Районен съд – гр. Варна: - 10 657,29 щ.д. (десет хиляди шестстотин петдесет и седем щатски долара, двадесет и девет цента), представляващи просрочени лихви върху редовна главница за периода от 22.04.2015 г. до 25.05.2015 г., дължими съгласно т. 10 от Договор за банков 1 кредит от 30.06.2010 г.; - 45 409,57 щ.д. (четиридесет и пет хиляди четиристотин и девет щатски долара, петдесет и седем цента), представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.04.2015 г. до 27.07.2015 г., дължими съгласно т.12 от Договора за банков кредит от 30.06.2010 г.; - 13 350,15 щ.д. (тринадесет хиляди триста и петдесет щатски долара, петнадесет цента), представляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017 г., дължима съгласно т.13 от Договора за банков кредит от 30.06.2010 г. и дружеството е осъдено да заплати на банката сумата 1 800лв, представляваща сторени пред Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски и сумата 300лв, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. 12767/2017 г. по описа на PC – Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при противоречие с приложимите норми от материално-правен характер и необосновано. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че възражението му за служебно усвояване на сумата от 615 810,55лв е неоснователно, тъй като от обясненията на в.лице в о.с.з. се приема, че тази сума е усвоена от кредитна линия и прехвърлена по разплащателната сметка на „Перфект“ ООД, след което банката я е усвоила служебно с цел погашение на банков кредит на трето за спора лице „Проджект къмпани дивелопмънт“ АД, също кредитополучател на „КТБ“ АД.

Отношенията между „Перфект“ ООД и третото лице „Проджект къмпани дивелопмънт“ АД са чужди за „КТБ“ АД и банката няма правомощие да изпълнява поети задължения между тях. По отношение на отправеното възражение за извънсъдебно прихващане с вземания, придобити по силата на договори за цесия от 27.10.14г. неправилно първоинстанционният съд е споделил мотивите на влязло в сила решение № 1463/10.07.2018г. по т.д. № 4978/15г. по описа на СГС по воден между страните спор с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН, като е приел, че е налице невъзможност за идентифициране на обхванатите от изявлението на прихващане пасивни вземания /главница, лихви и др./, което е пречка изявленията да породят придаденото им погасително действие. Цитираното решение поражда СПН единствено в диспозитива, с който е отхвърлена претенцията на ищеца за обявяване недействителността на извършените прихващания, като мотивите не са формирали СПН. Неправилно е и становището на съда за невъзможност да бъде идентифицирано пасивното вземане. Евентуалната липса на конкретика в случая се замества от приложимата норма на гражданското право. Възразява и срещу извода на съда, че с оглед постигнатите договорки в чл.13 от процесните договори за цесия /модалитет/ и на осн.чл.25 ал.2 ЗЗД същите са прекратени с обратно действие. На прекратителния ефект може да се позове страна по договора, а не трето за договора лице. Освен това възражение за автоматично прекратяване на процесните цесионни договори не е било навеждано в процеса от ищеца. С оглед на горното счита за установено и доказано в процеса, че ответникът „Перфект“ ООД частично е погасило 2 задълженията си по процесния договор за банков кредит по силата на договори за цесия и изявления за прихващане, адресирани до и приети от „КТБ“ АД. Общият размер на погасените средства по процесния договор за банков кредит по силата на останалите възражения за прихващане е 1 777 395лв. Намира, че поради забава по отношение на дължимото кредиторово съдействие всякакви лихви и разноски по кредита не следва да бъдат в тежест на длъжника след датата 29.12.14г. /последното извършено погашение по кредита/ или след датата 02.07.15г. / датата, на която е подадено заявлението по чл.417 ГПК и процесният кредит е бил обявен за предсрочно изискуем/. На последно място уговорката в чл.13 от процесния договор предвижда неустойка в размер на 10 % върху неплатените лихви. Тази неустойка прикрива уговорката за лихви върху лихви, поради което представлява заобикаляне на закона. Моли обжалваното решение за бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Безспорно установено от фактическа страна е, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за банков кредит от 30.06.2010 година, по силата на който банката предоставила на ответника 1 400 000 щатски долара при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в посочения договор, в т.ч. годишна лихва в размер на 10%. Уговорено е кредитополучателят да ползва и да погасява главницата в договорени срокове и размери на снижаеми остатъци (лимити) по главницата. Договорът бил изменян и допълван с 13 броя анекси. Крайният срок за погасяване на главницата по договора настъпил на 23.05.2015 г. съгласно уговореното в пар.

2 от Анекс № 13 от 24.02.2014 г. Кредитополучателят погасявал задълженията си до 29.12.14г., на която дата осъществил последното частично плащане. От посочената дата банката започнала да начислява просрочени лихви върху редовна главница. В последствие със заявления от 02.07.15г. и 30.08.17г. инициирала и две заповедни производства, в рамките на които заповедният съд издал заповед за незабавно изпълнение № 4124/06.07.2015 г. и изпълнителен лист № 6925/23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7907/2015 г. на РС – Варна за дължимите от ответника суми по Договор за банков кредит от 30.06.2010 година, към дата 22.04.2015 година и съответно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съгласно които ответникът е осъден да заплати на „КТБ" АД (н.) следните суми: 10 657,29 щ.д. - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 22.04.2015 г. до 25.05.2015 г.; 45 409,57 щ.д. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.04.2015 3 г. до 27.07.2015 г.; 13 350,15 щ.д. – неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13 350,15 щатски долара, представляваща неустойка, от дата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

От заключението на ССчЕ се установява, че последно усвоената сума по договора за кредит е извършена с анекс от 24.02.2014 година, като главницата към датата на анекса е 1 770 025, 93 щ. долара. Няма спор, че е погасена сума в размер на 3798,84 щ.долара и е останал дължим остатък за главница 1766227, 09 щ. долара, съответстващ на размера на исковата претенция.

Неплатените договорни лихви за периода 29.12.2014 до 25.03.2015 г. са 58 016,15 щ.д., а непогасените текущи лихви върху редовна главница за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г. се изчисляват в размер на 13 246.70 щ.д., при искова претенция от 9 662,55 щ.д. Размерът на просрочените лихви върху редовна главница по договора за банков кредит от 30.06.2010 г. за периода от 22.04.2015г. до 25.05.2015 г. е 10 657,29 щ.д. (т.9). Размерът на просрочените лихви върху просрочената главница за периода от 27.04.2015 г. до 27.07.2015 г. е 45 409,57 щ.д. (т. 10). Размерът на дължимата неустойка върху просрочените лихви за периода от 22.04.2015 г. до 29.08.2017 г. е 13 699,18 щ.д., при искова претенция от 13 350,15 щ.д.

Така изчислените от експертизата задължения на ответника са равни на или в по-голям размер от присъдените суми съгласно издадените заповеди за незабавно изпълнение.

Предвид гореустановеното съдът намира исковата претенция за основателна, доказана и по размер, поради което същата следва да бъде уважена в цялост. С оглед на това съдът дължи произнасяне и по поддържаните във въззивната жалба възражения за прихващане.

Поради установена връзка на преюдициалност, производството по настоящото дело е било спирано до постановяване на влязло в сила решение по т. д. № 4978/2015 г. по описа на СГС , пред който са разгледани искове за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.), освен за частта, която „ПЕРФЕКТ" ООД би получило при разпределение на осребреното имущество на „КТБ" АД (н.), на четири на брой изявления за прихващане три от дата 22.12.2014 година и едно от дата 09.03.2015 година. Тези изявления за прихващане са посочени като погасителни основания на вземанията на ищеца и по настоящия спор.

Възражението за погасяване на част от задължението, посредством служебно усвояване на сумата от 615 810,55лв от сметката на ответника е 4 неоснователно. Въззивникът не спори, че тази сума е усвоена от отпусната му кредитна линия и прехвърлена по разплащателната му сметка, но възразява срещу последвалото действие на банката по служебното й усвояване за погасяване на кредита на третото за спора лице „Проджект къмпани дивелопмънт“ АД.

Видно обаче от експертизата, на 28.10.2010 г. от доларовата разплащателна сметка на ответното дружество срещу сумата 436 900 долари са закупени 615 810,55 лева при курс купува за долар 1.4095 в размер на 13 246,70 щ.долара. По искане на ответника сумата е усвоена по кредитната линия на дружеството. Действително сумата е преведена на трето лице „Проджект Къмпани Дивелопмънт“ АД, но като основание на превода е посочен договор за заем. От разясненията дадени от вещото лице, става ясно, че процесната сума е усвоена от кредитната линия на ответника и е прехвърлена по негова разплащателна сметка. Така дружеството е получило тази сума като кредитополучател, след което самото то се е разпоредило с нея в полза на трето лице за процесните отношения. Въз основа на този превод банката автоматично е усвоила сумата за погасяване дълга на „Проджект Къмпани Дивелопмънт“ АД, въз основа на сключения с него Договор за банков кредит. Следователно не се установява твърдяното от въззивника едностранно теглене на сума от клиентската сметка на ответника от страна на банката.