Определение № 912 от 16.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. Пазарджик, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100986 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба вх. № 12955/09.12.2025 г. от А. С. Т., ЕГН **********, от гр. П., ул. „В. Л.“ № **, ет. **, ап. ***, чрез адв. М. от АК – П., срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****** от 15.10.2025 г., на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9–11 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за кредит с ответното дружество, по който е получила сума в размер на 7 511.32 лева, а следва да върне 25 485.08 лева, при ГПР 37.73 % и годишна лихва от 44.97 %.

Излага подробни съображения за нищожността на договора на няколко основания.

Настоящият състав приема следното:

В постоянната практика на ВКС, намерила израз в Определение № 829 от 3.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 618/2024 г., I т. о., Определение № 134 от 22.01.2024 г. по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., Определение № 50164 от 4.09.2023 г. по т. д. № 1815/2022 г., II т. о., Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г., I т. о., се приема, че по иск за съществуване на договор, какъвто е искът за обвяване нищожността на процесния договор за кредит, размерът на цената на иска съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е стойността на договора – размерът на отпуснатия кредит.

В тази връзка следва да се съобрази, че в практиката на СЕС относно категорията на договорните клаузи, попадащи в понятието "основен предмет на договора" по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, са дадени разяснения, че тези клаузи трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират.

От друга страна, клаузите, които имат акцесорен характер по отношение на 1 клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на понятието "основен предмет на договора" по смисъла на тази разпоредба (решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C-186/16, EU: C:

2017: 703, т. 35 и 36).

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, д оговорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С Определение № 1367 от 5.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 763/2025 г., I т. о., е прието, че искът по делото, разглеждан от окръжния съд, е за съществуването на Договор за потребителски кредит № 1219004/05.12.2022 г., сключен между З. Г. Н. и "Фератум България" ЕООД, и цената му е стойността на договора (чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК). Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора (обща сума, дължима от потребителя). Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид (договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК – консесуален или реален). Това е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът "Фератум България" ЕООД е предоставил на ищцата З. Г. Н. – потребител и която тя се е задължила да върне при условията на договора – 4 000 лева.

Относимо е паричното изражение на правото, съответно на насрещното задължение, които индивидуализират договора към момента на неговото сключване.

В своята константна практика /напр. решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о. и др./ ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която съвпада със стойността на договора. …..Предмет на договора за кредит е сума от 5000.

00 лева. Същата е била предоставена на ищцата за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят сумата от 5000 лева, не 2 влизат в понятието "стойност на договора" и съответно – цена на иска .

Този извод не може да бъде променен от установеното с чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото тези разпоредби са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на годишния процент на разходите по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не са в състояние да дерогират императивните процесуалноправни правила – така Определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о.

Стойността на договора в случая е размерът на кредита по процесния договор за потребителски кредит и това е сумата 5000 лв. – в този смисъл Определение № 50164/4.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1815/2022 г., II т. о.

Цената на иска при нищожност на договор за кредит се определя в размер на главницата, в случая 14979.38 лв. – в този смисъл Определение № 1466 от 03.06.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1383/2025 г., ХІІІ с-в.

В конкретния случай, твърденията на ищцата в исковата молба са за получен кредит в размер на 7 511.32 лева, поради което именно тази сума представлява стойността на договора, респ. цена на иска по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Други евентуални вземания на банката, извън посочената главница, като напр. възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, застрахователни премии, комисионни, такси и т. н. не формират стойността на договора, тъй като същите са обусловени от допълнителни юридически факти (като период през който кредиторът е лишен от предоставените заемни средства; период на забава; друго неизпълнение на договорно задължение и т. н.), които излизат извън обхвата, определящ самата същност на договора за кредит като заемно правоотношение.

Предвид така определената цена на иска, производството следва да се разгледа от РС – Пазарджик, на когото делото следва да се изпрати, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. д. № 986/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Пазарджик, на основание чл.

118, ал. 2 вр. чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Пловдивския апелативен съд.

3

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. Пазарджик, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100986 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба вх. № 12955/09.12.2025 г. от А. С. Т., ЕГН **********, от гр. П., ул. „В. Л.“ № **, ет. **, ап. ***, чрез адв. М. от АК – П., срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****** от 15.10.2025 г., на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9–11 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за кредит с ответното дружество, по който е получила сума в размер на 7 511.32 лева, а следва да върне 25 485.08 лева, при ГПР 37.73 % и годишна лихва от 44.97 %.

Излага подробни съображения за нищожността на договора на няколко основания.

Настоящият състав приема следното:

В постоянната практика на ВКС, намерила израз в Определение № 829 от 3.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 618/2024 г., I т. о., Определение № 134 от 22.01.2024 г. по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., Определение № 50164 от 4.09.2023 г. по т. д. № 1815/2022 г., II т. о., Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г., I т. о., се приема, че по иск за съществуване на договор, какъвто е искът за обвяване нищожността на процесния договор за кредит, размерът на цената на иска съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е стойността на договора – размерът на отпуснатия кредит.

В тази връзка следва да се съобрази, че в практиката на СЕС относно категорията на договорните клаузи, попадащи в понятието "основен предмет на договора" по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, са дадени разяснения, че тези клаузи трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират.

От друга страна, клаузите, които имат акцесорен характер по отношение на 1 клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на понятието "основен предмет на договора" по смисъла на тази разпоредба (решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C-186/16, EU: C:

2017: 703, т. 35 и 36).

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, д оговорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С Определение № 1367 от 5.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 763/2025 г., I т. о., е прието, че искът по делото, разглеждан от окръжния съд, е за съществуването на Договор за потребителски кредит № 1219004/05.12.2022 г., сключен между З. Г. Н. и "Фератум България" ЕООД, и цената му е стойността на договора (чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК). Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора (обща сума, дължима от потребителя). Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид (договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК – консесуален или реален). Това е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът "Фератум България" ЕООД е предоставил на ищцата З. Г. Н. – потребител и която тя се е задължила да върне при условията на договора – 4 000 лева.

Относимо е паричното изражение на правото, съответно на насрещното задължение, които индивидуализират договора към момента на неговото сключване.

В своята константна практика /напр. решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о. и др./ ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която съвпада със стойността на договора. …..Предмет на договора за кредит е сума от 5000.

00 лева. Същата е била предоставена на ищцата за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят сумата от 5000 лева, не 2 влизат в понятието "стойност на договора" и съответно – цена на иска .

Този извод не може да бъде променен от установеното с чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото тези разпоредби са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на годишния процент на разходите по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не са в състояние да дерогират императивните процесуалноправни правила – така Определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о.