Определение № 9837 от 06.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9837 гр. София, 06.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512620 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Максо България“ АД срещу разпореждане № 164864/24.10.2025 г. на Софийски районен съд, 87-ми състав, постановено по ч. гр. дело № 49477/2025 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя срещу Д.С.М., за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК – договор за лизинг № 1792 от 08.08.2022 г., сключен в гр. Плевен, подписан с нотариална заверка на подписите с рег. № 5822 от 08.08.2022 г. на нотариус С.И., вписан в НК под рег. № 516, с район на действие РС-Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че развалянето на договора за лизинг има само декларативно действие и не представлява основание да се отхвърли искането за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. Сочи се, че представените със заявлението погасителен план и общи условия към договора за лизинг не е необходимо да са с нотариална заверка на подписите при издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като те имат единствено конкретизираща и допълваща функция.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е срещу разпореждане от категорията на обжалваемите – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, подадена е от легитимирано лице, в установения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок, 1 поради което е процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по заявление от 21.10.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Максо България“ АД срещу Д.С.М., с което се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – договор за лизинг от 08.08.2022 г. на автомобил, подписан с нотариална заверка на подписите, рег. № 5822/08.08.2022 г. на нотариус С.И., рег. № 516, район на действие – РС – Плевен. Със заявлението се иска длъжникът да бъде осъден да плати на кредитора следните суми по представения към заявлението договор за лизинг - 1 082.76 лв. - главница, ведно със законна лихва от 21.10.2025 г. до окончателното изплащане, 3 677.08 лв. - договорна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 22.02.2024 г., 1 172.99 лв. – мораторна лихва за периода от 11.08.2023 г. до 21.10.2025 г. и 2 182.87 лв. – сбор от допълнителни разходи по договора, заплатени от лизингодателя, дължими на основание т. 8.6. и сл. от Общите условия, приложими към договора, ведно със законна лихва върху тази сума от 21.10.2025 г. до окончателното плащане Допълнителните разходи са описани като такива за възстановяване на владението на актива по договора, пътна помощ, данък МПС, неустойка при разваляне на договора, годишна застраховка гражданска отговорност. В заявлението е изложено, че заявителят – лизингодател е развалил договора от 08.08.2022 г., поради неизпълнение на лизингополучателя, във връзка с което разваляне се претендират и посочените в заявление суми.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане районният съд приема, че в случая не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, позовавайки се на т. 4а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Излага, че е недопустимо издаването на заповед за изпълнение за вземане, основано на упражнено право на разваляне на договор. По отношение на сумите за допълнителни такси във връзка с договора излага, че понеже са обективирани в погасителен план и общи условия, които не са с нотариална заверка на подписите, за тях също не следва да се издава заповед по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира така постановеният от районния съд акт за правилен.

Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК изпълнителен лист се издава след като 2

Съдът провери дали представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение и принадлежащо на заявителя вземане срещу лицето, срещу което се иска издаването на изпълнителния лист.

В случая, настоящата съдебна инстанция споделя извода на районния съд, че тези предпоставки не са налице.

По отношение на сумите,за които се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, основани на упражнено право за разваляне на договора, са налице задължителни за съдилищата указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В т. 4а от мотивите на тълкувателното решение се приема, че разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК допуска с официален или изходящ от длъжника частен документ да се доказва само изискуемостта на установени с документи по чл. 417 ГПК вземания, за които се отнася самият документ.

Недопустимо е по този ред да се доказват елементи от фактическия състав, от който възниква претендираното вземане, какъвто е именно случаят, при който по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК се доказва фактът на разваляне на договора.

Изключение от това правило е специалната хипотеза на чл. 417, т. 5 ГПК, което изключение не е приложимо за процесното заявление. Заявените от кредитора суми не следват пряко от съдържанието на представения договор, а са обусловени от последващо настъпило обстоятелство – развалянето му, което не се установява с документа по чл. 417 ГПК.

Наистина, съгласно цитираната в частната жалба практика, ако договорът за финансов лизинг е с нотариална заверка на подписите, той е включен в обхвата на т. 3 на чл. 417 ГПК, като ако в него се съдържа изрично препращане по отношение на размера и падежа на лизинговите вноски към погасителен план, съставляващ неразделна част от него и подписан от двете страни, то това приложение е елемент на самия договор. В случая, в представения към заявлението погасителен план не са обективирани претендираните от кредитора вземания като основание и размер, съответно от представения от кредитора документ по чл. 417, т. 3 от ГПК не се установява, нито размера на заявените като главници и лихви суми, нито тяхната изискуемост. Претендираните от кредитора суми за допълнителни разходи и такси, свързани с възстановяване на владението на актива по договора - пътна помощ, данък МПС, неустойка при разваляне на договора, годишна застраховка, са обоснована с клаузи от приложимите към договора общи 3 условия. От съдържанието на представените към заявлението общи условия не се установява съществуването на подлежащо на изпълнение и принадлежащо на заявителя вземане срещу лицето, срещу което се иска издаването на изпълнителния лист, в посочения в заявлението размер за допълнителни разходи, съответно липсва представен документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, в които да са посочени определени или определяеми по размер претендираните от кредитора като допълнителни разходи вземания.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, съответно подадената срещу него частна жалба – оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 164864/24.10.2025 г. на Софийски районен съд, 87-ми състав, постановено по ч. гр. дело № 49477/2025 г., с което е отхвърлено заявлението на „Максо България“ АД срещу Д.С.М., за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК – договор за лизинг № 1792 от 08.08.2022 г., сключен в гр. Плевен, подписан с нотариална заверка на подписите с рег. № 5822 от 08.08.2022 г. на нотариус С.И., вписан в НК под рег. № 516, с район на действие РС-Плевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4