Решение № 119 от 03.06.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Добрич, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. М.а при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. М.а Административно наказателно дело № 20243230200570 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Г. Р. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „.....” № ..., депозирана чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 230255-000548, издадено на 05.01.2024 г. от Началник Второ РУ към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и изразеното чрез процесуалния му представител становище, в съдебно заседание, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е 1 обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствието на жалбоподателя, след което му е надлежно връчен, като съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на двама свидетели, които са посочени като очевидци на нарушението и присъствали при съставяне на акта.

НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен административно-наказващ орган.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

От фактическа страна се установи следното:

На 13.12.2023 г. св. Н. Б., св. Д. М. и св. Г. С. - полицейски служители във Второ РУ - Добрич, изпълнявали служебните си задължения, като обхождали обслужвания от тях район с патрулен автомобил, управляван от св.

Б.. Докато пътували по път II-71, преди кръстовището с общински път за с. М., в посока гр. С., забелязали движещ се срещу тях л. а. марка „....“, модел „...“, с peг. ..., з. цвят.

Свидетелите решили, че процесният автомобил се управлявал от жалбоподателя Р. Г. Р., когото познавали отпреди и знаели, че бил с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство. Тогава св. Б. сменил посоката на движение на служебния автомобил, завил в обратна посока и последвал л. а. марка „....“, модел „...“, с peг. ....с включен звуков и светлинен сигнал.

Л. а. марка „...“ с peг. ... обаче ускорил скоростта си на движение и на разклона за с. Миладиновци рязко завил вдясно в посока селото, след което полицейските служители го изпуснали от поглед.

Тъй като смятали, че водач на горния автомобил е Р. Р., полицейските служители извършили проверка по черни пътища, но автомобилът не бил установен.

След около час и половина посетили дома на Р. в с. К.и го намерили там.

Разговаряли с него, като той отрекъл да е управлявал автомобила. Този ден на Р. била връчена покана да се яви в районното управление за съставяне на АУАН.

При гореописаната фактическа обстановка на 14.12.2023 г. св. Б. образувал против Р. Г. Р. административно-наказателно производство, като съставил АУАН сер. GA, № ..., с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 103, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 13.12.2023 г. около 13.45 ч. път II-71, около 400 м. преди кръстовището с общински път за с. К. управлявал л. а. марка „...” с рег. ...., като след подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил, ускорява скоростта, не спира и се укрива.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган 2 издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние по чл. 103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Против Р. на 23.01.2024 г. на основание чл. 212, ал. 1 НПК било образувано и досъдебното производство № 353/2023 г. по описа на Второ РУ Добрич, пр. пр. № 292/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич за това, че на 13.12.2023 г., по път II-71, преди кръстовището с общински път за с. М., в посока гр. С., управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство - ЗППАМ № 220851-000488/20.12.2022 г., издадена от СПП при ОД МВР - Добрич, влязла в сила на 03.01.2023 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК.

Така образуваното производство против Р. обаче било прекратено с Постановление на Районна прокуратура Добрич от 17.12.2024 г., тъй като авторството на деянието не може да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като липсват годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив извод относно съпричастността на конкретно лице в извършване на деянието и по-конкретно дали Р. или друго лице е управлявало на 13.12.2023 г. л. а. марка „...“, модел „...“, с peг. ....

Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от приобщените по надлежния ред гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на полицейските служители – св. Б., св. М. и св.

С., лекият автомобил бил управляван от Р. Р.. На процесната дата обаче те не са го спрели за проверка и лицето е било установено след известно време в дома си.

В хода на съдебното производство по делото е допуснат до разпит в качеството на свидетел Р. В. Г., който посочил, че на процесната дата и час той е управлявал горепосочения лек автомобил.

Тази теза (че не е управлявал той) жалбоподателят е изложил още в дозираните пред полицията възражения, след което е доразвил в жалбата си, както и в показанията, дадени в хода на образуваното досъдебно производство.

Тези твърдения са били подкрепени при разследването по делото и от разпитаните лица М. Д. – раб. на Г., и С. А. – пр. на Р., който посочили, че на процесната дата л. а. марка „...“, модел „....“, с peг. ... е бил управляван от Р. Г.

При така направения анализ на доказателствата съдът намира, че от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин кое лице е управлявало л. а. марка „...“, модел „...“, с peг. ...

Макар полицейските служители да потвърждават изложените в АУАН обстоятелства, съдът вземайки предвид, че по делото са били събрани 3 доказателства и в ущърб на повдигнатото с АУАН обвинение, то не би могло да се приеме по безспорен и категоричен начин, че Р. е автор на вмененото му нарушение. И доколкото всяко съмнение следва да се тълкува в полза на наказаното лице, съдът приема за недоказано описаното административно нарушение.

Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.

Налагането на административно наказание, без да е доказано осъществяването състава на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административно-наказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН /.

Така при наличната доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее констатираното противоречие.

Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.

Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание на жалбопдоателя, без да е установил по безспорен начин извършеното нарушение.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед крайния изход на делото и направеното от пълномощника на въззивника своевременно искане за присъждане на разноски съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл.

143, ал. 1 от АПК.

По делото няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на административно-наказващия орган.

Поради това, следва на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, Второ РУ при ОД на МВР-Добрич да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя парична сума в размер на 600 лв., представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД № 570/2024 г. по описа на РС Добрич.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0255-000548, издадено на 05.01.2024 г. от Началник Второ РУ към ОД на МВР гр. Добрич, с което на Р.

Г. Р. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „....” № ..., за нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Второ РУ на ОД на МВР Добрич ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р.

ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „Захари С.” № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 1, сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5