Решение № 44 от 20.03.2025, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 506/2024
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 20.03.2025
- Състав
- Петранка Панайотова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.63, ал.6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- § 9, ал.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.80-82 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.80-82 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.80-82 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Ямбол, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200506 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 9202-21/19.04.2024г., издадено от Главния секретар на Агенцията по вписванията, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 вр. чл.63, ал.6 вр. § 9, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките срещу изпирането на пари, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.63, ал.6 вр. § 9, ал.2 от ПЗР на същия закон.
С жалбата се претендира за отмяна на НП, като се счита, че конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от законния представител на жалбоподателя, който пледира за отмяна на оспорения акт. В допълнение към доводите в жалбата излага, че е санкциониран за нарушение, извършено преди 4-5 години и имуществената санкция е непосилна и несъобразена с обстоятелствата, че дружеството не осъществява дейност, както и със здравословното му състояние.
1
АНО, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.
Страните не претендират присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката С. Т. – гл. специалист в служба по регистрация – гр. Ямбол към Агенцията по вписванията, получила по електронен път предварително съставен АУАН № 92-02-21, в който било отразено, че *** е извършило нарушение по чл.63, ал.6 от ЗМИП вр. § 9, ал.2 от ПЗР на същия закон, тъй като след извършена справка по електронната партида се установило, че в срок до 31.05.2029г. в информационната система на търговския регистър не е заявен за вписване действителен собственик на дружеството.
В последователност св. Т. попълнила имената си за актосъставител в съставения АУАН, за свидетели-очевидци вписала имената на двама други служители в службата по регистрация – Ямбол, разпечатала го и на 21.03.2024г. го връчила на законния представител на дружеството.
На 19.04.2024г. въз основа на този акт и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу жалбоподателя е издадено оспореното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелката Т., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, и затова се кредитират изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
АНП е започнало и се е развило при груби нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила. Видно от показанията на св. Т., АУАН не е изготвен от лицето, посочено в него за актосъставител, не е съставен в присъствието на лицата, посочени в него като свидетели-очевидци, и освен това, последните не са очевидци на нарушението. Установено е, че актът е постъпил по вътрешна деловодна програма в службата по вписванията в гр.
2
Ямбол, след като е бил съставен предварително, като св. Т. не е установила или извършила проверка на отразените в него фактически констатации, а единствено попълнила имената си за актосъставител, имената на двама други служители за свидетели-очевидци, след което връчила акта на законния представител на жалбоподателя. Т.е., на практика е осъществила действия по връчване на акта. По този начин са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради което НП подлежи на отмяна само на това основание.
На следващо място, са нарушени и разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които императивно изискват в АУАН и в НП да се посочи ясно датата на извършване на нарушението, а не същата да се извлича по тълкувателен път. Отразеното, че вписването е следвало да се извърши до 31.05.2019г. не е датата на извършване на нарушението. Липсата на този реквизит също представлява основание за отмяна на НП, тъй като създава неяснота по отношение времевите параметри на твърдяното деяние и вмененото нарушение и освен това, препятства извършването на проверка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
И на последно място, НП подлежи на отмяна, поради изтекла давност за преследване на административното нарушение.
Съгласно т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВАС на РБ – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, институтът на давността, регламентиран в чл.80-82 от НК, е приложим и в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, тъй като по отношение обстоятелствата, изключващи преследването и изтърпяване на наказанието, сред които и давността, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към регламентацията в НК. В случая, деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 01.06.2019г. Абсолютната давност за преследване на нарушението, установена в разпоредбите на чл.81, ал.3 от НК вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, е четири години и шест месеца. Т.е., на 01.12.2023г., с изтичането на този срок, възможността за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е погасена. Поради това, с оглед липсата на основание за ангажиране на отговорността, атакуваното НП следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, 3 съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 92-02-21/19.04.2024г., издадено от Главния секретар на Агенцията по вписванията, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 вр. чл.63, ал.6 вр. § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, на ***, със седалище и адрес на управление***, представлявано от В. С. В. – изпълнителен директор, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл.63, ал.6 вр. § 9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП.
Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4