Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 09.01.2023, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1104/2021
Вид
Решение № 16
Подписан
09.01.2023
В сила
14.02.2023
Състав
Петър Славов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 и ал.3 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.2, ал.1 и ал.3 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. гр.Несебър, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20212150101104 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.286 от Търговския закон, във връзка с чл.258 и сл. и чл.79 от ЗЗД, и по чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „Л.П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя Т. Р. А., твърди в исковата молба, че по силата на договор за покупко-продажба от 17.12.2013г. ответниците А. К. С., роден на **********г., Р. А. С., роден на **********г., Н. Г. С., родена на **********г., и И. А. С., родена на **********г., всички граждани на Руската Федерация и с адрес на пребиваване в Република България: град ***, са придобили собствеността върху два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***. На същата дата – 17.12.2013г., е сключен договор за поддръжка и управление на апартаментен комплекс „Л.Д.“ град Несебър, изграден в Поземлен имот с идентификатор ***, в който се намират двата имота на ответниците, по силата на който договор ответниците, от една страна, са възложили, а ищецът „Л.П.“ ООД, от друга страна като мениджър, е приел и се е задължил срещу заплащане да поддържа и провежда организационното, техническото и административното управление на апартаментния комплекс. Уговорените годишни такси, които ответниците са се задължили да заплащат, са общо в размер на 921 евро с включен ДДС, съответно 551 евро за единия и 370 евро за другия апартамент, платими до 30-и юни на съответната година, за която се дължат.

Ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора след 2016г. В чл.18 от договора е уговорено в случай на забава с повече от един месец, дължимата такса за следващата година да се дължи в троен размер. Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата в размер на 12 609,24 лева, включваща таксата за 2019г. в 1 размер на 921 евро (1 801,32 лева), както и такса в троен размер, в който тя следва да се плати за 2020г. и 2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска.

С допълнителна молба, подадена в изпълнение указанията на съда, ищецът излага твърдения, че на 04.02.2019г., двама от ищците – Р. А. С. и И. А. С., са дарили собствените си идеални части от двата недвижими имота на другите двама ответници – А. К. С. и Н. Г.

С., по който начин тези имоти се притежават в съсобственост само от последните двама ответници и прави оттегляне на исковете по отношение на Р. А. С. и И. А. С.. Уточнява петитума на исковата молба, като ищецът моли отвениците А. К. С. и Н. Г. С. да бъдат осъдени да му заплатят сумата в общ размер на 12 609,24 лева, като всеки от двамата заплати половината от нея, а именно сумата в размер на 6 304,62 лева, от които 900,66 лева за 2019г., 2 701,98 лева за 2020г. и 2 701,98 лева за 2021г.

С влязло в законна сила на 23.09.2021г. Определение № 453 от 08.09.2021г., постановено по делото, съдът е допуснал оттегляне на предявените от „Л.П.“ ООД, ЕИК ***, искове за осъждането на Р. А. С. и И. А. С., да му заплатят сумата в размер на 12 609,24 лева, представляваща такси поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г., всяка от които в троен размер за притежаваните от ответниците недвижими имоти – Самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, и е прекратил производството по делото в частта му срещу тези двама ответници.

В отговора на исковата молба, подаден от името на ответниците А. К. С. и Н. Г. С., се твърди, че чл.18 от процесния договор за управление и поддръжка е нищожна клауза на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД в частта, с която е предвидено, че в случай на забава с повече от един месец за плащането на дължимата такса за поддръжка и управление, собственикът дължи таксата за следващата година в троен размер, както и че същата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗПт. Ответниците считат, че имат качеството на потребители по смисъла на § 3, т.1 от ДР на ЗЗПт и твърдят, че клаузите на процесния договор не са индивидуално уговорени. Твърди се, че „***“ ООД не е изпълнявал договорните си задължения, поради което ответниците са се възползвали от възможността, предвидена в т.5 от Общите условия в договора, за прекратяване действието му по взаимно съгласие, като за целта изпратили на 07.03.2017г. покана с предложение за прекратяване на договора на това основание, към която са приложили проект на споразумение, която покана е била връчена на ищеца на 15.03.2017г. Тъй като ищецът е бездействал, ответниците са развалили договора за поддръжка и управление като с нотариална покана от 22.03.2017г., връчена на ищеца на 07.04.2017г. при условията на чл.47 от ГПК, са дали срок за изпълнение на ищеца, след изтичането на който договорът е бил развален, поради което същият не е действал и не обвързва ответниците през въведения от ищеца период, съответно ответниците не са имали задължения да заплащат парични суми. Освен това ищецът не е извършвал дейности по управление и поддръжка в комплекса и през въведения от него период, като не са били извършвани никое от действията, изброени в договора като негови (на ищеца) задължения, а в началото на месец март 2021г. ищецът е изпратил електронно 2 съобщение до ответниците, а и до другите етажни собственици, по който начин ги е уведомил, че занапред няма да се осъществява поддръжката в комплекса. Молят за отхвърляне на иска, а в полза на ответниците да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.

С постановено по делото Определение № 559 от 12.05.2022г., съдът на основание чл.213 от ГПК е съединил за общо разглеждане гр.д.№ 1104/2021г. и гр.д.№ 1105/2021г., двете по описа на Несебърския районен съд, като производството по двете дела ще продължи под номера на по-рано образуваното – настоящото гр.д.№ 1104/2021г. на РСНесебър.

Производството по гр.д.№ 1105/2021г. на РС-Несебър е образувано по искова молба, подадена от „Л.П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя Т. Р. А., в която твърди, че по силата на договор за покупкопродажба от 17.12.2013г., ответниците А. К. С., роден на **********г., Р. А. С., роден на **********г., Н. Г. С., родена на **********г., и И. А. С., родена на **********г., всички граждани на Руската Федерация и с адрес на управление в Република България: град ***, са придобили собствеността върху два самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***. На същата дата – 17.12.2013г., е сключен договор за поддръжка и управление на апартаментен комплекс „Л.Д.“ град Несебър, изграден в Поземлен имот с идентификатор ***, в който се намират двата имота на ответниците, по силата на който договор ответниците, от една страна, са възложили, а ищецът „Л.П.“ ООД, от друга страна като мениджър, е приел и се е задължил срещу заплащане да поддържа и провежда организационното, техническото и административното управление на апартаментния комплекс. Уговорените годишни такси, които ответниците са се задължили да заплащат, са общо в размер на 921 евро с включен ДДС, съответно 551 евро за единия и 370 евро за другия апартамент, платими до 30-и юни на съответната година, за която се дължат. Ответниците не са изпълнявали задълженията по договора след 2016г. В чл.18 от договора е уговорено в случая на забава на плащането повече от седем дни след 30 юни на съответната година, ответниците дължат компенсация от 5% за всеки просрочен ден. За периода от 08.07.2019г. до 27.08.2021г. (782 дни), договорената и дължима компенсация върху неплатената такса за 2019г. с падеж 30.06.2019г. възлиза на сумата в размер на 36 011,10 евро, с левова равностойност 70 431,59 лева, включваща 21 544,10 евро, или 42 136,60 лева, за притежавания от ответниците апартамент 2 (Е2), и 14 467 евро, или 28 294,99 лева, за притежавания от ответниците апартамент 3 (Е3). Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят част от сумата, а именно 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

С допълнителна молба, подадена в изпълнение указанията на съда, ищецът излага твърдения, че на 04.02.2019г. двама от ищците – Р. А. С. и И. А. С., са дарили собствените си идеални части от двата недвижими имота на другите двама ответници – А. К. С. и Н. Г.

С., по който начин тези имоти се притежават в съсобственост само от последните двама ответници и прави оттегляне на исковете по отношение на Р. А. С. и И. А. С.. Уточнява петитума на исковата молба като ищецът моли ответниците А. К. Сейфуднов и Н. Г. С. да 3 бъдат осъдени да му заплатят всеки от тях сумата в размер на по 7 478,29 лева, представляваща компенсация върху неплатената такса за поддръжка за 2019г. за притежавания от тях Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (ап.2), и по 5 021,71 лева, представляваща компенсация върху неплатената такса за поддръжка за 2019г. за притежавания от тях Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (ап.3), предявени като частични претенции за 14 956,57 лева за апартамент 2 с кадастрален идентификатор ***, и 10 045,43 лева за апартамент 3 с кадастрален идентификатор *** – частични претенции от общия размер от 70 431,59 лева, дължими за периода от 08.07.2019г. до 27.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от предяване на иска.

С влязло в законна сила на 23.09.2021г. Определение № 451 от 08.09.2021г., постановено по делото, съдът е допуснал оттегляне на предявенте от „Л.П.“ ООД, ЕИК ***, искове за осъждането на Р. А. С. и И. А. С., да му заплатят сумата в размер на 25 000 лева, представляваща частична претенция от 70 431,59 лева – компенсация върху неплатената такса за поддръжка за 2019г. за притежаваните от тях недвижими имоти – Самостоятелни обекти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, находящи се в град Несебър, местност „Акротирия“, вход Е, етаж 1, дължима за периода от 08.07.2019г. до 27.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, и е прекратил производството по делото в частта му срещу тези двама ответници.

В отговора на исковата молба, подаден от името на ответниците А. К. С. и Н. Г. С., се твърди, че чл.18 от процесния договор за управление и поддръжка е нищожна клауза на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД в частта, с която е предвидено, че в случай на забава с повече от седем дни за плащането на дължимата такса за поддръжка, собственикът дължи компенсация в размер на 5% от таксата по договора за всеки просрочен ден, както и че същата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗПт. Ответниците считат, че имат качеството на потребители по смисъла на § 3, т.1 от ДР на ЗЗПт и твърдят, че клаузите на процесния договор не са индивидуално уговорени. Твърди се, че „Л.П.“ ООД не е изпълнявал договорните си задължения, поради което ответниците са се възползвали от възможността, предвидена в т.25 от Общите условия в договора, за прекратяване действието му по взаимно съгласие, като за целта изпратили на 07.03.2017г. покана с предложение за прекратяване на договора на това основание, към която са приложили проект за споразумение, която покана била връчена на ищеца на 15.03.2017г. Тъй като ищецът бездействал, ответниците са развалили договора за поддръжка и управление като с нотариална покана от 22.03.2017г., връчена на ищеца на 07.04.2017г. при условията на чл.47 от ГПК, са дали срок за изпълнение на ищеца, след изтичането на който договорът бил развален, поради което същият не действал и не обвързва ответниците през въведения от ищеца период, съответно ответниците не са имали задължения да заплащат парични суми.

Освен това ищецът не е извършвал дейности по управление и поддръжка в комплекса и през въведения от него период, като не са били извършвани никое от действията, изброени в договора като негови (на ищеца) задължения, а в началото на месец март 2021г. ищецът е 4 изпратил електронно съобщение до ответниците, а и до другите етажни собственици, по който начин ги е уведомил, че занапред няма да се осъществява поддръжката в комплекса.