Решение № 333 от 20.10.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 995/2025
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 20.10.2025
- В сила
- 20.10.2025
- Състав
- Алексей Боянов Трифонов, Андрей Ангелов, Димитрина Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6,т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал.2, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.15, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.2, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.3, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 49, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 333 гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Алексей Б. Трифонов
Членове:
Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов при участието на секретаря М. Ив. Крайнова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Андрей А. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600995 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 2 от 21.02.2025 г., постановена по НОХД № 386/2024г. по описа на Окръжен съд Видин (ОС Видин), съдът е признал за виновен подсъдимия П. М. В. за това, че на 08.12.2023г. в гр.Видин при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 4“ с рег. № ***, собственост на В. Н. Ц., на ул.
„Редута“ в района на кръстовището с ул. „Владикина“, в пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта 1,36%0, установено с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 73/13.12.2023г., със скорост на движение от 60 км.ч и е управлявал без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, поради изтекъл на 14.10.2021г. срок на валидност на СУМПС с № 281162824, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП:
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за категория В- в населено място-50 км/ч“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д. А. с ЕГН********** от гр.Видин, обл.Видин, настъпила на 03.01.2024г., явяващо се престъпление чл.343, ал.3, пр.1 и пр.7, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като при условията на чл.54, ал.1 от НК му е определил 1 наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) години, което на осн. чл. 58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 и е наложил на подсъдимия В. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и 4 ( четири) месеца при първоначален „общ“ режим на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК е зачел времето през което подс. В. е бил задържан по делото, което време е приспадал от срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл.343г от НК ОС Видин е наложил на подсъдимия В. наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 5 ( пет) години.
На последно място съставът на ОС Видин на осн. чл. 189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подс. В. направените в д.п. и в първоинстанционното производство разноски и се е произнесъл по веществените доказателства по делото.
От така постановената присъда е останал недоволен подс. В., който по предвидения процесуален ред и чрез упълномощения му защитник адв. Г. Г. въвежда оплаквания срещу неговата законосъобразност.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от защитника на подс.
В. – адв. Г. Г. се оспорва единствено дейността на първостепенния съд, свързана с определянето на следващото се на подсъдимия наказание, като се счита същото за завишено. В тази насока защитникът се позовава на съпричиняването на пътнотранспортното произшествие (ПТП) от страна на пострадалия велосипедист, на правилно извършената маневра от страна на подзащитния му за избягване на сблъсъка чрез завиване наляво, като счита, че наличието на алкохол и липса на свидетелство за правоуправление на МПС не са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. На следващо място защитникът изтъква, че обаждането на подзащитния му на ЦСМП и извършването на всичко зависещо от него за запазване живота на пострадалия, освен смекчаващо отговорността му обстоятелство (както е приел първостепенния съд) следва да бъде прието като изключително, тъй като при липса на обвинение за наличие на алкохол и неправоспособност, доверителят му би имал обвинение по чл. 343а от НК със следващото се административно наказание. Защитникът не оспорва другите установени от ОС Видин смекчаващи обстоятелства. В заключение адв. Г. счита, че наказанието „лишаване от свобода“ на подзащитния му следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1 от НК, в размер от около 3 години , като изпълнението на същото бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК в какъвто смисъл прави искане за изменение на първоинстанционната присъда.
По делото е постъпило писмено „становище“, имащо характер на възражение по смисъла на чл. 322 от НПК от частния обвинител П. А., в което се изтъкват съображения за тежестта на нарушението, извършено от подсъдимия, подценяване на обществената опасност на поведението на дееца, липсата на съпричиняване от пострадалия и 2
„обезличаването“ на жертвата, които го мотивират да приеме, че наложеното на подсъдимия наказание е крайно недостатъчно и не изпълнява целите на закона , като прави искане САС да наложи „по –строго“ наказание, което да отговаря на високата обществена опасност на дееца и тежестта на последиците от деянието му.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция а д в . Г. Г. поддържа депозираните от него въззивна жалба и допълнение към нея. В хода на съдебните прения преповтаря аргументите си, развити в писмен вид, като доразвива доводите си, включвайки и несъгласието си с извода на първостепенния съд за липса на неправоспособност на подзащитния му като водач на МПС. За това обстоятелство защитникът счита, че непродължаването на срока на свидетелството за правоуправление на МПС не води до неправоспособност и прави аналогия с изтичане валидността на лична карта и наличието на българско гражданство. На следващо място отправя упрек към изготвените от първоинстанционния съд мотиви, в които не е посочена причинно – следствената връзка между употребения от доверителя му алкохол и настъпилото ПТП; оспорва и установената от ОС Видин превишена скорост на движение на МПС, управлявано от подзащитния му, намирайки, че се основава на експертно заключение, което по естеството си не представлява авто-техническа експертиза, касае приблизително определяне на скорост и липсва точно изчисление от експерта. На последно място се спира върху действията на пострадалия колоездач, които определя като съпричинителски по своето естество. Отправя искане към въззивния съд да приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с мотивите към първоинстанционната присъда и да я отмени и върне делото за ново разглеждане; в условията на алтернативост – да измени първоинстанционната присъда и да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК , като намали наложеното наказание „лишаване от свобода“ в рамките на 3 (три) години и да приложи института, визиран в чл. 66 от НК.
Прокурорът от САП счита, че депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба от подс. В. е неоснователна, като също не намира основание за приложението на чл. 55 от НК с оглед данните за личността на дееца и конкретните обстоятелства на престъплението.
Общият повереник на частните обвинители Е. А., Т. А. и П. А. – адв. К. А. И. оспорва жалбата на подсъдимия, като счита, че липсват основания за приложение на чл. 55 от НК, доколкото не са налични нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Частният обвинител П. А. поддържа доводите си, развити в писменото възражение срещу въззивната жалба и прави искане за уважаването му.
Частният обвинител Т. А. поддържа доводите, изтъкнати от адв. К. А. И., без да излага собствени такива.
3
Частният обвинител Е. А., редовно призована не се явява пред въззивната инстанция и не взема отношение по съществото на спора.
Подсъдимият В. в хода на съдебните прения поддържа доводите на защитника си без да излага собствени такива, като в предоставената му последна дума прави искане за намаляване на наложеното му наказание.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
На първо място следва да бъде обсъден доводът на защитника адв. Г., че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с непосочването в мотивите към първоинстанционната присъда на причинно – следствената връзка между употребения от подзащитния му алкохол и настъпилото ПТП, доколкото, в принципен план, основателността на това възражение предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото.
Същият не се явява основателен, тъй като претенцията на защитника към съдържанието на съдебния акт не е съответна на естеството на обвинението, за което подзащитният му е предаден на съд. Както бе посочено по – горе в изложението, подс. В. е обвинен за 2 квалифициращи признака на чл.343, ал.3 от НК – че е извършил деянието в пияно състояние и е управлявал без да има необходимата правоспособност, като е нарушил правилото за движение, посочено в чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Според конструкцията на обвинението (стр.2 и стр.5 от обвинителния акт) подс. В. е допуснал нарушение ( по смисъла на чл. 342, ал.1 от НК) именно на правилото за движение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, движейки се със скорост от 60 км./ч. при нормативно разрешена такава от 50 км./ч. и именно това нарушение е посочено да е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, а оттам – и със смъртта на велосипедиста Г. А.. Нито в акта на обвинението е посочено, а и в състава на престъплението не е предвидено, необходимост за каузалност между квалифициращия признак „пияно състояние“ и настъпилият обществено опасен резултат ( смъртта на пострадалия), т.е. фактът на „пияно състояние“ на водача завишава обществената опасност на деянието, но не рефлектира върху изпълнителното деяние на състава на чл. 342, ал.1 от НК, изискващ нарушение на правилата за движение ( чл. 21, ал.1 от ЗДвП в случая), намиращи се в причинно – следствена връзка с причинената смърт. В този смисъл правилно Видинския ОС в мотивите си не е отчел и въобще коментирал връзка (причинност) между употребения от дееца алкохол и настъпилото ПТП, тъй като такава не се изисква от състава на престъплението, което е предмет на съдебно разглеждане. Ето защо и подобна претенция от защитата към мотивите на съда се явява лишена от съдържание и основание. Твърдяното нарушение на процесуални правила не е налично, което налага разглеждането на делото по същество ( разглеждане на правилността и обосноваността на първоинстанционната присъда).
На второ място, преди да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, САС следва да очертае пределите на дължимия от него контрол с оглед 4 възражението, изходящо от частния обвинител П. А., с което се иска от САС да наложи „по –строго“ наказание на подсъдимия. Иницииращият въззивната проверка процесуален документ е изходящата от защитника на подс. В. жалба срещу присъдата на Видинския ОС, поради което и в настоящото производство действа принципът за забрана влошаване положението на обжалващия (reformatio in pejus), т.е. САС не разполага с възможност да утежни положението на подс. В., като му наложи по-тежко наказание от определеното от Видинския ОС.
Производството пред ОС Видин е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т.2 от НПК подсъдимият В. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват основания за корекция на този извод на ОС Видин. Безпротиворечиви и еднопосочни в своята информационна насоченост са събраните в хода на д.п. както гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Д. А., Б. Е. Б., А. Ц. А., Е.
Разпечатката съдържа 37 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e800dd4f-27ff-4c03-be83-67576ad47834