Определение № 1076 от 31.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1076 гр. Благоевград, 31.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500882 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба с вх. № 6624/23.08.2023 г. от „**“ ЕАД, с ЕИК ,,,,,,, със седалище и адрес на управление: /адрес/, чрез адв. Х. А. М. срещу Разпореждане № 1217/15.08.2023 г. по ч.гр.д. № 811/2023 г. по описа на РС – гр. Разлог в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. Ю., ЕГН **********, с адрес в /адрес/ за сумата от 871, 05 лева, представляваща неустойка, начислена съобразно чл.

54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната.

В жалбата се развиват подробни аргументи за неправилност на първоинстанционния акт в оспорената му част. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за издаване на заповед за изпълнение и досежно процесната парична сума. Екземпляр от частната жалба не е изпращана на длъжника съобразно разпоредбата на норма на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна, по следните съображения:

Окръжният съд споделя мотивите, изложени от първата инстанция, и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 от ГПК, препраща към тях.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед 1 за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство /чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК/. Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото в частност приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че длъжникът в заповедното производство е потребител в правоотношенията си с жалбоподателя в настоящото производство. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически посилната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори за мобилни услуги, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено, че когато се стигне до прекратяването им по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В 2 случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението /неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски/ вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП, при което атакуваното разпореждане на Районен съд - Разлог правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за коментираните неустойки.

При този извод на въззивния съд, неоснователна се явява и частната жалба в частта, с която се иска разпореждане и за издаване заповед за изпълнение срещу Г. И. Ю., ЕГН ********** и за разноски по делото за разликата над уважения размер за държавна такса и адвокатски хонорар до пълните претендирани размери пред районния съд в производството по чл.

410 ГПК.

Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по 3 тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното и на основание чл. 278 вр. чл. 279 ГПК, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „**“ ЕАД, с ЕИК ,,,,,,, със седалище и адрес на управление: /адрес/, чрез адв. Х. А. М., срещу Разпореждане № 1217/15.08.2023 г. , постановено по ч.гр.д. № 811/2023 г. по описа на РС – гр. Разлог в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. Ю., ЕГН **********, с адрес в /адрес/ за сумата от 871, 05 лева, представляваща неустойка, начислена съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, като неоснователна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4