Решение № 539 от 07.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000500622 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 03.01.2024г по т.д. № 200/2022г СОС , ІV първоинстанционен търговски състав е осъдил Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на Р. Р. Ш. сумата от 50 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 09.10.2021г, на осн. чл.511, ал.3 вр. ал.1, т.1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000лв до 120 000лв. Със същото решение съдът е отхвърлил изцяло иска на Ш. Р. Ю., предявен против Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на същото основание, претърпени от същото ПТП, в размер на 50 000лв, частично претендирани от 100 000лв. Съдът е приел, че липсва съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия Ш.. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СОС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за 1 заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Р. Ш. за сумата от 50 000лв и в отхвърлителните си части за сумата над 100 000лв до 120 000лв , претендирани от Р.

Ш. и за сумата над 40 000лв до 50 000лв, частично претендирани от 100 000лв от ищеца Ш. Ю..

Решението на СОС е обжалвано с обща въззивна жалба от двамата ищци, представлявани от адв. М., с оплакване за незаконосъобразност.

Въззивникът Р. Ш. поддържа, че решението е постановено при нарушение на чл.52 от ЗЗД и определеното му обезщетение е занижено.

Въззивникът Ш. Ю. обжалва решението като неправилно. Подържа, че по делото са събрани доказателства, от които да се направи извод, че е пострадал при процесното ПТП. Въззивниците поддържат, че по делото са събрани доказателства и за претърпените от тях увреждания вследствие ПТП, въз основа на които исковете следва да бъдат изцяло уважени. Поддържат, че съдът следва да съобрази всички относими обстоятелства към обема на претърпените вреди и размера на дължимото се обезщетение. Молят решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове уважени за сумата от още 50 000лв за ищеца Р. Ш. и за сумата от 40 000лв за ищеца Ш. Ю.. Претендират законната лихва върху главниците.

Въззиваемата страна Сдружение НББАЗ , представлявано от адв. Ц. депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Възразява, че правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява Ш. Ю. да е пострадал от процесното ПТП, че решението на СОС в тази част е обосновано и правилно.

Възразява още, че присъденото на Р. Ш. обезщетение е справедливо. Моли решението да бъде изцяло потвърдено. Претендира разноските, направени по делото.

В о.с.з. въззивниците –ищци се представляват от адв. М., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна Сдружение НББАЗ не се представлява.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР 2

№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба на ищците.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против СНББАЗ, които вреди се твърди да са претърпени от ищците следствие на ПТП, настъпило на територията на страната от водача на МПС с чуждестранна регистрация, ползващ застраховка ГОА с чуждестранен застраховател - иск с правно основание чл.

513, ал.1 вр. чл. 511, ал.3 вр. ар.1, т.1 от КЗ.

Съгласно разпоредбите на чл. 513, ал.1, вр. чл. 511,ал.1, т.1 от КЗ СНББАЗ е легитимирано да отговаря по настоящата искова претенция. За ангажиране на отговорността на СНББАЗ и ответникът да дължи плащане на обезщетения за вреди, причинени на територията на страната от водачи на МПС с чуждестранна регистрация, които се ползват от договор за застраховка ГОА с чуждестранен застраховател ищецът следва да установи, че е увредено лице , наличието на застраховка ГОА, както и предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо когото отговаря Бюрото - че същият виновно и противоправно е причинил вреда на ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила в осъдителната си част, с която съдът е възложил върху ответника заплащане на обезщетения за вреди на процесното основание на ищеца Р. Ш./ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, като представително национално бюро по реда на чл.513, ал.1 от КЗ. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че СНББАЗ е материалноправно легитимирано да отговаря пред лицата, пострадали при процесното ПТП за причинените им вреди на 09.10.2021г, което ПТП е причинено от водач на автомобил с чуждестранни регистрационни табели и сключена застраховка ГОА с чуждестранен застраховател, с чийто кореспондент в България ищците не са постигнали съгласие за дължимост и размер на обезщетението.

Наличието на влязлото в сила решение по делото в неговата осъдителна част е основание съдебният състав да приеме, че по делото не се налага спиране на производството до приключване на воденото досъдебно производство за същото ПТП.

Спирането на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК при наличието на досъдебно производство за същия деликт се основава на разпоредбата на чл.300 от ГПК и обвързващото значение на присъдата на наказателния съд, установяваща има ли противоправно виновно деяние и неговото авторство. Тези факти по делото са 3 установени с влязлото в сила съдебно решение. Както е посочено по-горе съдебното решение със сила на пресъдено нещо установява, че водачът на л.а. БМВ, участник в ПТП от 09.10.2021г, виновно и противоправно е причинил това ПТП и носи отговорност за обезщетяване на вредите от ПТП, съответно в разглеждания случай тази отговорност се носи от сдружението – ответник по реда на чл.513, ал.1 вр. чл.511, ал.1,т.1 от КЗ. Поради наличието на СПН, установяваща фактите във връзка с дейнието, вината и авторството на деликта съдебният състав намира, че на този етап е ненужно спирането на производството по делото.

Спорно по делото е обстоятелството дали ищецът Ш. Ю. е пострадал от ПТП , какво обезщетение за неимуществени вреди се дължи на пострадалите от ПТП ищци по делото, установява ли се съпричиняване на увреждането от страна на Ш. Ю..

Пред първата съдебна инстанция ответното сдружение е направило възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца Р. Ш., но същото е оставено без уважение от първоинстнационния съд , този извод на съда не е предмет на въззивно обжалване и съдът не дължи служебно проверка на решението на СОС в посочената част.

По делото не е спорно, а и се установява от приетия протокол за ПТП с пострадали лица, че на 09.10.2021г е настъпило ПТП между МПС БМВ с нидерландска регистрация , ползващо се от системата Зелена карта и МПС Опел Астра, управлявано от Р. Ш., при което като пострадали са записани лицата Г. Д. и Р. Ш..

Няма спор по делото, че отговорността на водача на л.а. БМВ е била застрахована от нидерландски застраховател, чийто кореспондент в България е бил Маринс Интернешънъл ЕООД, което дружество е било сезирано с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП от настоящите ищци , но страните по претенцията не са постигнали съгласие за размера на обезщетението.

Представен е лист за преглед на пациент от 09.10.2021г от УМБАЛСМ Пирогов, от който се установява,че Р. Ш. се е явил за преглед на посочената дата в 18.42ч, бил е консултиран и прегледан в спешен кабинет.

Установява се още, че Ш. Ю. се е явил за преглед на същата дата 09.10.2021г в УМБАЛСМ Пирогов в 17.27ч в спешен кабинет по неврохирургия, като е заявил,че е пострадал при ПТП и е бил консултиран и прегледан.

В представената медицинска документация на Ш. Ю. за проведено негово лечение е посочена анамнеза- пострадал след ПТП.

В о.с.з. на 09.06.2023г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д. , от която се установява че процесното ПТП е настъпило на 09.10.2021 г около 15.30ч на АМ „Тракия“ когато МПС БМВ, с нидерландски регистрационен номер, в условията на силен дъжд, на прав участък с надлъжен наклон на изкачване, се е движил със скорост около 120 км/ч в платното за движение по автомагистралата в посока от гр. Пловдив 4 към гр. София. По време на движение МПС БМВ се е отклонил вляво по отношение първоначалната си посока на движение, ударил се в разделителната стоманена предпазна ограда между двете платна за движение, при което предното му ляво колело се откъснало, автомобилът преодолял стоманената предпазна ограда и преминал в зоната на лявата лента на платното за движение в насрещна посока, по която в този момент със скорост около 112 км/ч се е движил о М П С Опел, модел „Астра”, управляван от Р. Ш.. Настъпил е удар между двата автомобила , след който л.а. БМВ е продължил движението си напред и вляво и се е установил на място, а л.а. Опел се преобърнал по таван и приплъзвайки се по платното за движение в посока напред и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение, се е установил в дясната крайпътна канавка. Според вещото лице причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са били субективните действия на водача на МПС БМВ, който в зоната на ПТП се е движил със скорост, която не е била съобразена с конкретните пътни условия- силен дъжд, вследствие на което е изгубил контрол над автомобила. Вещото лице дава заключение , че ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. Опел

В о.с.з. вещото лице допълва заключението си като сочи, че л.а. Опел почти на 100% е бил снабден с триточкови обезапосителни колани. Уточнява, че коланът придължа тялото и разрешава същото да се придвижи не повече от 12.5см напред .

В същото съдебно заседание е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от в.л. д-р Т., който след запознаване с медицинската документация по делото дава заключение, че вследствие на ПТП Р. Ш. е получил увреждания, които могат да бъдат групирани по засегнатите анатомични области като увреждания, в областта на главата – наличие на три разкъсноконтузни рани на главата и разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, увреждания, в областта на шията – навяхване на шията, увреждания, в областта на гръдния кош и корема – контузия в долната част на гърба, травматично разкъсване на слезката с последващото й отстраняване. Ищецът е претърпял оперативно лечение – раните били обработени хирургично, а травмата на слезката е наложила оперативното й отстраняване. Според вещото лице уврежданията са били свързани с болки и страдания, от които с най-голям интензитет е била коремната травма, като са отзвучали в рамките на около месец. Възстановяването е протекло за срок от около 30 дни след извършване на коремната операция, като в резултат от интервенцията е останал голям оперативен ръбец на предната коремна стена, който ще е ясно забележим до края на живота на пострадалия. След отстраняването на слезката няма последващи последици за организма, включително и водещи до намаляване на имунитета. По отношение на Ш. Ю. вещото лице сочи, че този ищец е получил мекотъканни увреждания в областта на главата, охлузвания и контузии, кръвонасядания на лява мишница, хематом в областта на левия голям гръден мускул и лява гръдна половина, счупване на шесто ребро вляво, на 5 акромиалния израстък на лява лопатка, счупване на второ, трето, четвърто и шесто ребро вляво. Вещото лице сочи, че е приложена медикаментозна терапия и покой.