Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 16.06.2022, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 206/2022
Вид
Решение № 154
Подписан
16.06.2022
В сила
16.06.2022
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, Симеон Илиянов Светославов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. С., 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно гражданско дело № 20222200500206 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4250/21.03.2022 г. на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2, чрез юриск. Н. Д. К., срещу Решение № 134/24.02.2022 г. по гр. д. № 3278.21 г. по описа на РС С., с което са отхвърлени предявените от въззивника, против Б. Д. Б., ЕГН **********, искове за признаване на установено, че последният дължи на въззивното дружество сумата от 10 563, 22 лв., представляваща регресно вземане по чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2021 г. до окончателното и изплащане; сумата от 3198, 56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.05.2018 г. до 07.05.2021 г., както и сумата от 375, 24 лв., представляваща разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 599/25.05.2021 г., по ч. гр. д. № 1598/2021 г. на РС С..

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, тъй като в хода на съдебно дирене пред първоинстанционния съд е установено, че на 09.03.2016 г. на главен път Бургас – Шумен, 230 к. м., на два километра преди пътен възел „Петолъчка“, в тъмната част на денонощието е настъпило ПТП между лек автомобил БМВ 530 с ДК № СВ 9286 АК и излязло на пътя животно с пастир Б.Б.. Приложение намирала разпоредбата на чл. 106 от ЗДвП и чл. 144, които регламентират, че водачът на стадото през нощта е длъжен да сигнализира стадото отзад, откъм страна на движението със запален фенер. Разпитаният в хода на производството свидетел, управлявал процесното МПС, непосредствено възприел внезапното навлизане на животното в обхвата на пътя и последвалите щети по автомобила.

1

Първоинстанционният съд е следвало да направи обоснован извод за наличие на хипотеза за отговорност по реда на чл. 50 от ЗЗД. Собственикът или лицето, под чийто надзор се намират животните са длъжни да обезпечат отглеждането и придвижването му така, че да не вреди другиму. Отговорността на собственика или надзорника не отпадала в случаите, когато животното е избягало или се е загубило. По делото не се е установило от ответника, а и липсвали доказателства, от които да бъде направен извод, че навлизането на животното на пътното платно представлява „непреодолима сила“. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД счита, че е налице и когато не съществува техническа възможност за обезопасяване на вещта.

Предпоставките на регресия иск били налице, в т. ч. и реално плащане на застрахователното обезщетение. Категорично се установил начина на определяне, остойностяване на щетите и реалното изплащане. Първоинстанционният съд обаче не бил обсъдил предпоставките за съпричиняване на процесните щети, каквото искане бил направил представителят на ответника в проведеното с. з.

В заключение претендира отмяна на обжалваното решение и вместо това предявените искове да бъдат уважение като основателни, като се претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Д. Б. от гр. С., ул. „ Колишница“ № 1, ЕГН **********, чрез особен представител адв. А.А. от АК С..

В отговора на въззивната жалба въззиваемият счита предявената въззивна жалба за неоснователна, тъй като не се установили предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника, в която връзка не е доказано по пътя на пълното главно доказване от ищеца, че вредите върху лекия автомобил застрахован при него са настъпили в резултат на неупражнен от ответника надзор върху излязлото на пътя домашно животно-крава. По делото се установило, че водачът на лекия автомобил се е движил по мокър асфалт с несъобразена скорост и е блъснал пресичащото пътя от ляво на дясно животно, а според заключението на вещото лице за времето на пресичане на платното от животното водачът е имал техническа възможност да предотврати удара, ако е управлявал със съобразена скорост спрямо осветеност и видимост пред автомобила. Същевременно по делото не се установило, че животното навлязло на пътното платно внезапно и че водачът не е имал възможност да реагира и да предотврати произшествието. По делото не се установило и кой и на какво основание е натоварил ответника със задължението да упражнява надзор над излязлото на пътя животно, и имал ли е задължението да упражнява надзор. Не е установен и собственика на животното, който единствен би могъл да отговори на тези въпроси. В заключение иска от съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

В с. з. въззивникът поддържа въззивната жалба и иска от съда да отмени обжалваното решение, като вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски за заповедното производство и за първоинстанционното. По отношение на разноските за въззивната инстанция претендира такива само за юрисконсултско възнаграждение

2

В с. з. въззиваемият чрез своя особен представител адв. А. поддържа отговора на въззивната жалба, няма искания и възражения по доклада. Иска от съда да потвърди обжалваното определение като правилно, като вземе предвид подробните съображения изложени в отговора.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и предявена срещу акт подлежащ на въззивен контрол, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в законоустановения срок.

Обжалваното първоинстанционно решение, преценено съобразно изискванията на чл.

269 ГПК, въззивната инстанция намира за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в законен състав, по надлежно предявен иск и редовно развило се допустимо исково производство.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, и въведените доводи, съдът намира за установи от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от полица № 0000473476 се установява, че е сключен договор за имуществена отговорност „Каско на МПС и Злопоука“ на лек автомобил марка „БМВ 530“ с № СВ 9286 АК, със срок на действие от 18.05.2015 г. до 17.05.2016 г.

От протокол за ПТП с № 1497850/09.03.2016 г., съставен от органите на МВР се установява, че на 09.03.2016 г. на главен път I - 7 /Бургас-Шумен/, на 230 кв. м., два километра преди пътен възел „Петолъчка“, около 19:45 ч. в тъмната част на денонощието, е настъпило ПТП между застрахования автомобил и животно – крава. Животното е изпуснато на пътното платно от ответника, поради недостатъчен контрол, и същото е пресичало от ляво на дясно пътното платно, вследствие на което е блъсната от застрахования автомобил, движещ се с несъобразена скорост при мокър асфалт. На ответника е съставено НП с № 396556 по чл. 106 от ЗДВП, който не е връчен на същия, а на вторият участник в ПТП-то – шофьорът на застрахования лек автомобил, е съставено НП с № 339840 по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП На 18.07.2017 г. Б. Д. Б. е поканен от ЗАД „Армеец“ АД, да изпълни доброволно сумата от 10 563, 22 лв., съставляваща 50% от изплатеното обезщетение и направените ликвидационни разноски по щетата в тридесет дневен срок.

С уведомление от 10.03.2016 г. ЗАД „Армеец“ АД е уведомен за щетата, настъпила в резултат от настъпила ПТП на 09.03.2016 г. около 19,45 ч на главен път Бургас-Шумен.

Заведена е щета под № 36016030100131, като във връзка с него е съставен доклад от 03.06.2016 г. от „Ауто Бавария“ ООД, от който се установява, че размера на обезщетението е в размер на 21 106.44 лв.

От представеното платежно нареждане се установява извършено плащане по банков път в размер на 21 106.44 лв. на „Ауто Бавария“ ООД.

От показанията на свид. Мартин Драганов се установява, че от 05.2015 г. до 2019 г. управлявал МПС БМВ 530 с ДКН. Взет е в ново състояние, като е сключен договор за лизинг с „Агрострой“ ЕООД, което е представлявано от него. Имал е ПТП с животно, 3 прибирайки, се от С., посока Шумен, на около 4 км от Петолъчката, посока Ришки проход, около 23 ч, валяло дъжд, и чул тъп удар, без да види нищо. От лявата страна се ударило крава, а щетите били: преден калник, предно стъкло, задна врата и малко заден калник. Била засегната цялата лява страна. Информирал собственика на автомобила, 112, по ушната марка намерили собственика на кравата. Подписът, положен на позиция „За застрахования“ е негов. Било е в тъмната част на деня и е бил на фарове. Съставили му наказателно постановление и му е наложена глоба за несъобразена скорост в атмосферните условия.

От приетото заключение на назначената пред първоинстанционния съд съдебноавтотехническа експертиза, се установява, че следния механизъм на настъпилото ПТП: при движение на лек автомобил BWM по платното за движение и в дясната пътна лента, осветеността пред автомобила от левия фар на светлините е достигнал до около 60 м.

Видимостта на водача е свързана с осветения участък и наличието на насрещни светлини. В същото време от ляво надясно домашно животно е предприело пресичане, като достига до лентата за движение на автомобила. Движението на животното е косо, което определя дълго време на пресичане на платното. Когато кравата е навлязла на платното автомобилът е бил на разстояние по-голямо от осветената зона пред автомобила от левия фар. При тази фактология вещото лице е заключило, че за времето на пресичане на платното водачът е имал техническата възможност да предотврати удара в случай, че подбере технически съобразена скорост спрямо осветеността и видимостта на автомобила. Настъпилия удар е между кравата и лявата предна, и странична част на автомобила, като са нанесени значителни материални щети.

Причинното-следствената връзка между така установения механизъм и нанесените щети по автомобила от техническа гледна точка, съставляват типичните увреждания и обхващат зоната на контакт в лявата странична повърхност.

Стойността на нанесената щета на лек автомобил „BMW”530, с рег. № CB9286AK, към момента на събитието, е в общ размер на 21106, 44 лв., от които 17589,64 лв. е стойността на новите части, 540 лв. е стойността на материалите за боядисване и 2976,81 лв. е стойността на труда за възстановяване на автомобила. В стойността на главницата в исковата молба от техническа гледна точка е отчетено 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил.

Горната фактическа обстановка е безспорно установено въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства / протокол за ПТП, платежни нареждания, уведомления, опис на щети/ и заключение на съдебна-автотехническа експертиза.

Съдът дава пълна вяра на събраните по делото писмени доказателствени средства, въз основа на които е изградена фактическата обстановка, тъй като същите са достоверни и тяхната доказателствена стойност е преценена съобразно правилата на ГПК.

Показанията на свид. Драганов следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същият пряко е възприел правнорелевантните за делото факти и показанията му са логични и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал.

4

Следва да бъде дадена и пълна вяра на заключението на назначената съдебнаавтотехническа експертиза, тъй като същата е обективна, пълна, правилна и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са допустими и намират своето правно основание чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено, че Б. Д. Б., дължи сумата в размер на 10 563.22 лв., представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция, мораторна лихва върху главницата от 07.05.2018 г. до 05.07.2021 г., в размер на 3198.56 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заповедното производство до окончателното изплащане на вземането.