Определение № 23285 от 05.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23285 гр. София, 05.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110106933 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 163418/20.05.2024 г., депозирана от процесуалния представител на ищеца, с която се иска изменение на решение № 8383/08.05.2024 г. в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 е подадено становище от ответната страна, в което се развиват доводи за неоснователност на искането.

Съдът намира молбата за неоснователна.

С решението са присъдени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на ицеца в размер на 400 лв.

На първо място, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.

101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите 1 конкуренцията споразумения и практики. Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално определения размер по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.

На второ място, както е посочил и ответникът, делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. По приложението на нормите, служещи като правно основание за главния иск, е налице богата съдебна практика. Много от фактическите твърдения на ищеца са отделени като безспорни, поради което за тях не е провеждано доказване. Действително, съдът съобразява, че по делото са проведени няколко съдебна заседания, но това се дължи частично по вина на вещото лице, и частично - по вина на ищеца, който не е формулирал с исковата молба или с молба преди ОСЗ, всички въпроси за СТЕ, съобразно тежестта на доказване.

Съдът намира, че разноските са правилно разпределени с решението, паради което молбата с вх. № 329681/17.11.2023 г. следва да се остави без уважение. така мотивиран, Софийски районен съд, 178 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 163418/20.05.2024 г., депозирана от процесуалния представител на ищеца, с която се иска изменение на решение № 8383/08.05.2024 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването на препис на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2