Решение № 1284 от 04.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.ева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.ева Административно наказателно дело № 20255330204302 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП - 70 от 02.07.2025г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ №37, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., на основание чл.68, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

Наказателното постановление се атакува като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска отмяната му. Излагат се подробни съображения.

Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител – юрисконсулт Г.-Н., която поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н.Н., който моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

„Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ №37, с издадена лицензия №*** за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, на 17.01.2024г. в гр. Пловдив е продължило прекратената на 15.01.2024г. по закон (ех lege) процедура №4588491 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност

8,25 kw, към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, предвиден за израждане в ПИ *** в ***, със заявител П.Г.Б..

Съгласно чл.29, ал.1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (МW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай, че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно. Съгласно чл.29, ал.3 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., при сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта. Предоставената от производителя гаранция се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по - малкото от двете насрещни задължения - чл.29, ал.4 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г. Гаранция не се предоставя за инсталации за производство на 2 електрическа енергия от възобновяеми източници или инсталации на потребители на собствена електрическа енергия и демонстрационните проекти с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kw включително, за присъединяване, различно от трифазна връзка и при извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, когато не се променя общата присъединена мощност - чл.29, ал.5 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г.

Съгласно §70, ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници - ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г. гаранцията по чл.29, ал.1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. Гаранцията се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон - §70, ал. 3 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г. По силата на ал.4 от последната разпоредба в случай, че гаранцията не бъде предоставена в срока по ал.3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Към 13.10.2023г. П.Г.Б. няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с мощност 8,25 kw, предвиден за израждане в ПИ *** в ***. Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД е сключен на 19.01.2024г., поради което П.Г.Б. е дължал предоставяне на банкова гаранция или депозит по чл.29, ал.1 от ЗЕВИ в срок до 15.01.2024г., която не е депозирана. С оглед на това, съгласно § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023г., процедурата е прекратена по силата на посочената разпоредба на 15.01.2024г.

На 17.01.2024г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило до производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия кьм електроразпределителната мрежа, след изтичане на срока по чл.29, ал.1 от ЗЕВИ, а именно до 15.01.2024г., без да е предоставена в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или 3 банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, съгласно изискването на чл.26, ал.1 от ЗЕВИ.

Прието било, че като е продължило на 17.01.2024г. в гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ №37 прекратената на 15.01.2024г. по закон процедура №4588491 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия с мощност 8,25 kw, предвиден за израждане в ПИ *** в *** със заявител П.Г.Б. „Електроразпределение Юг“ ЕАД с нарушило § 70, ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., с което е осъществило състава на чл.68, ал.1 от ЗЕВИ.

В съставения АУАН е изложена същата фактическа обстановка, с единствената разлика, че в началото на изложението е посочена като дата, на която е продължена прекратената процедура 17.01.2024г., а в края на изложението е посочено, че процедурата е била продължена на 17.02.2024г.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателствени източници – показанията на свидетеля Г.

П.. Противоречие относно релевантните за предмета на доказване факти в събраните по делото доказателства не се наблюдава.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

За да се ангажира административнонаказателна отговорност на санкционираното дружество за вмененото му нарушение при съобразяване на цитираните от наказващия орган разпоредби следва да се съдържат данни, че процедурата е започнала преди датата на влизане в сила на ЗИД на ЗЕВИ и е била висяща към датата на влизането му в сила, както и следва да има данни за това издадено ли е становище за присъединяване от заявителя и на коя дата.

При подадено заявление след влизане в сила на измененията на чл.29, ал.1 от ЗЕВИ този срок за плащане на гаранция започва да тече, считано от получаване на становище от оператора, а според §70, ал.3 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ в тримесечен срок от влизане в сила на закона. Във всички случаи висящността на процедурата по присъединяване и изпращането на становището за присъединяване са все елементи от състава на §70, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ.

Разпоредбата на §70, ал.2 от ЗЕВИ предвижда две кумулативни условия, а именно към датата 13.10.2023г. да е издадено положително становище за 4 присъединяване и към същата дата да няма сключен предварителен или окончателен договори. Първото условие – наличие на становище – е неразривно свързано със срока по §70, ал.3 /тримесечен от влизането на закона в сила/, който отразява и тримесечния срок по чл.29, ал.1 от ЗЕВИ, броен от получаване на становището.

Следователно съставомерността на нарушението предполага в АУАН и НП да бъдат надлежно описани и двете предпоставки: издадено становище към 13.10.2023г. и липса на предварителен или окончателен договор към същата дата. В съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление е посочено единствено, че към 13.10.2023г. не е имало сключен предварителен или окончателен договор, но няма изложени факти относно наличието на издадено становище. Липсата на този основен елемент от фактическия състав на вмененото нарушение е порок, който не подлежи на саниране в съдебното производство, защото би довел до първоначално установяване на факти, които не са били надлежно предявени на наказаното лице. Нещо повече, събраните по делото доказателства установяват, че становището е издадено на 25.09.2023г., т.е. преди влизане в сила на изменението, което означава, че към 13.10.2023г. положителното становище вече е било налице, а към същата дата не е съществувал сключен предварителен или окончателен договор.

Следователно кумулативните условия на §70, ал.2 от ЗЕВИ са били изпълнени и за дружеството е възникнало задължение за предоставяне на гаранция в срока до 15.01.2024г. Въпреки това обаче и в АУАН и в НП липсва описание на този съществен съставомерен факт, а именно наличието на издадено становище към 13.10.2023г. Посоченият пропуск прави наказателното постановление процесуално опорочено, тъй като липсата на изрично отразяване на наличието на становище е съставомерен факт, задължителен за описание на нарушението. Следователно, макар по същество да е било налице задължение за предоставяне на гаранция, процесното наказателно постановление страда от съществен процесуален порок, произтичащ от непълнота в описанието на нарушението.

Посоченото представлява неспазване на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и води до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, а от тук и до неговата отмяна.

Наред с горното съдът констатира, че е налице и вътрешно противоречие в съставения АУАН относно датата на извършеното нарушение, тъй като в съставения АУАН при излагане на фактическата обстановка 5 първоначално е посочено, че датата на която е продължена прекратената процедура е 17.01.2024г., а в края на изложението се твърди, че процедурата е била продължена на 17.02.2024г.

По отношение на датата на извършване на нарушението следва да се посочи, че неправилно наказващият орган е приел, че прекратената процедура е продължена на 17.01.2024г. Вярно е, че договорът за присъединяване на обекта е бил подписан електронно от представители на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД на посочената дата, но едва на 19.01.2024г. договорът е бил подписан електронно от П.Г.Б.. Едва с подписване на договора за присъединяване и от двете страни може да се счете, че процедурата по присъединяване на обекта е продължена. Това е станало на 19.01.2024г., а не на 17.01.2024г., както твърди наказващият орган. Грешно посочената дата на извършване на нарушението също представлява допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Тя служи за индивидуализация на деянието (наред с мястото и начина на неговото извършване), има значение за преценка за спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, а също така и с оглед формирането на сила на пресъдено нещо по отношение на конкретното нарушение, което следва да бъде с установена дата на извършване, за да не може лицето да бъде наказано впоследствие за същото нарушение. Следователно грешката при определяне на датата на извършване на нарушението винаги ще е съществен порок на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил. Това порочно засяга индивидуализацията на деянието и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което пък определя неговата отмяна.