Решение № 112 от 09.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Добрич, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500137 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3582/13.11.2024г. от М. К. Г. – П. с ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат В. С., срещу решение №125/28.10.2024г. по гр.д.

№183/2023г.на РС-Каварна, в частите , в които, при участието на трето лице – помагач "Техем Сървисис" ЕООД, на страната на ищеца, се признава за установено, че тя дължи на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 217,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 16.08.2022 г. върху главницата от 1209,59лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м. 04.2021г., и сумата от 6,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. 16.08.2022 г.върху главницата от 33,13лева, представляваща стойност за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 73/2023 г. по описа на КРС.

Оплакванията са за незаконосъобразно, в противоречие с действащаа нормативна уредба и константната съдебна практика, изведен от съда решаващ извод за дължима мораторната лихва върху главницата за стойността 1 на потребена топлинна енергия и мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение. При анализ на норми, които счита за уреждат отношенията между страните, извежда извод , че денят за изпълнение на задълженията не е определени, че дължи обезщетение за забава изпълнението на двете задължения от поканата да изпълни, каквато ищецът не твърдял и не доказал да е изпратил. Иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението на районния съд с присъждане на разноски, което решение намира за правилно, съобразено с нормите, уреждащи процесното правоотношение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 07.11.2024г., когато решението е връчено на обжалващата страна, и край 21.11.2024г., чрез изпращането и по ел.път на 13.11.2024г., от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведена процедура за отстраняване на нередовности и е допустима

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№183/2023г. на РС-Каварна е образувано по искова молба вх.

№1444/05.05.2023г. от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Ястребец“№23Б, с която срещу М. К. Г.-П. с ЕГН ********** от гр.С., са предявени положителни установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК за установяване съществуването на парични вземания на ищеца както следва: за 1209,59 лева., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането; за сумата 217,54 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. -16.08.2022 г. върху главницата от 1209.59 лева; за сумата от 33,13 лева за дялово разпределение за периода 2 м.07.2019 г. -м.04.2021 г.,ведно със законната лихва считано от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата 6,51 лева лихва за периода 31.08.2019 г. - 16.08.2022 г. върху главницата от 33,13 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №30/20.02.2023г. по ч. гр. дело № 73/2023 г. по описа на КРС.

Правната квалификация на предявените искове като такава по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителните искове и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане за цена на доставена и потребена топлинна енергия, цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и обезщетение за вреди от забава в плащането на същите, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК . Установителните искови претенции са допустими. Заявени са в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

Установителните претенции са изцяло уважени от районния съд.

Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за главните парични вземания от 1209,59 лева, стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м. 04.2021 г. и от 33,13 лева стойност за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. -м.04.2021 г., не е обжалвано. Следователно въпросът за съществуването на главния дълг понастоящем е решен с първоинстанционното решение в необжалваната му част. От своя страна основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното производство 3 с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е свързан с моментът на забавата за погасяване на главния дълг. Касае се за облигационни отношения по доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя, възникнали при публично известни общи условия, и моментът на забавата се определя съобразно уговореното от страните и приложимите правни норми. Ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ, и е длъжна да заплащат цената на доставяната в имота и топлинна енергия. С първоинстанционното решение в необжалваната му част е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1209,59 лв, представляващо стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м. 04.2021 г. Това задължение е със срок за изпълнение. Срокът е определен с приложимите в случая Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. Така според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.

3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. За да може обаче клиента да изпълни задължението си за плащане на цената на потребеното количество топлинна енергия е необходимо „Топлофикация София“ЕАД да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.32, ал.3 от Общите условия, с която определя по размер задължението, с оглед на което и следва да се приеме, че 45-дневния срок тече от издаване на фактурата за съответния отчетен период. С изтичане на срока за плащане на задълженията по общите фактури, определен в приложимите Общи условия от 2016 г. /чл.33, ал. 2/, и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, потребителят изпада в забава и съответно дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. В този смисъл потребителят на топлинна енергия дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период и за времето след 45-дневния срок от издаването на фактурата за съответния отчетен 4 период , обезщетение в размер на законната лихва за период с каквато начална дата и се претендира в случая. В случая 45 – дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура с №1005628994/31.07.2020 г. е изтекъл на 14.09.2020 г., респ. за плащането на задължението по нея ответницата е изпаднала в забава на 15.09.2020 г. За плащането на задължението по общата фактура с №1014164168/31.07.2021 г. 45 – дневният срок е изтекъл на 14.09.2021 г., респ. за плащането на задължението по нея ответницата е изпаднала в забава на 15.09.2021 г. Следователно за периода 15.09.2020 г. 16.08.2022 г., крайната дата на който предхожда подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.08.2022г. /с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК се установява съществуването на вземането към датата на депозиране на заявлението/, ответницата дължи обезщетението за забава в плащането на стойност на топлинната енергия за периода м.05.2019 г. - м. 04.2021 г. . Във въззивната жалба не се съдържат възражения по повод размера на мораторната лихва за процесния период 15.09.2020 г. -16.08.2022 г., определен от районния съд въз основа на заключението на привлеченото вещо лице, поради което въззивният съд не дължи на проверка за размера и приема, че възлиза на изчислената сума от 217.54 лева.

Предвид изложеното, установителният иск по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата от 217.54 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. -16.08.2022 г., начислена върху главницата от 1209,59 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м. 04.2021 г. е основателен и правилно уважен. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.

С първоинстанционното решение в необжалваната му част е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 33,13 лева за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. -м.04.2021 г. По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в Общи условия от 2016г. не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, но длъжникът изпада в забава след покана/чл.84, ал.1 от ЗЗД/.По делото не се твърди нито са налице доказателства до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.08.2022г.

/тъй като с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК се установява съществуването на вземането към датата на депозиране на заявлението/ ответницата да е била поканена от ищеца да изпълни задължението от 33,13 лева за дялово 5 разпределение. Следователно преди предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК ответницата не е изпаднала в забава и не дължи на ищеца обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за дялово разпределение, изчислено в размер на законната лихва върху него за периода 31.08.2019 г. 16.08.2022 г. и възлизащо на сумата 6,51 лева. Обжалваното първоинстанционно решение в тази част следва да се отмени и да се постанови решение, с което исковата претенция в същата част да се отхвърли.

С оглед този резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на съразмерна част от съдебно – деловодните си разноски.

С първоинстанционното решение, уважаващо изцяло предявените искове, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 1552.25 лева разноски за исковото производство и сумата от 129.34 лева разноски за заповедното производство, несъгласие с вида и размера на които разноски не е било заявено по реда на чл.248 от ГПК. Като съобрази частично изгодния за ищеца резултат, съотношението между уважената и отхвърлената част от исковете, при прилагане на чл.78 ал.1 от ГПК, въззивната инстанция приема, че решението в частта на разноските за исковото производство следва да се отмени за горницата над 1545.36 лева, а в частта на разноските за заповедното производство за горницата над 128.76лева. За защитата във въззивното производство от юрисконсулт, на ищецът заел позицията на въззиваема страна, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 50лева. На ответницата, с оглед постигнатия от нея резултат/уважаване на жалбата и само в частта по иска за сумата от 6.51 лв /следва да се присъди платената от нея държавна такса от 25 лева за обжалване на решението в частта по иска за сумата от 6.51 лв. Във всяка инстанция на ответницата е оказвана безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и на осн.чл.38 ал.2 от ЗА . Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокатите, оказали защита в исковото производство възнаграждение, определено от съда в размер на по 3.00лева при отчитане като ориентир минимално дължимото по чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа –в случая защита и съдействие по дело с интерес 1466.77лева, съотношението между уважената и отхвърлената част/при защитим интерес от 1466.77лева, отхвърлената част е за 6.51лева/ , вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, обема на процесуалните действия, липсата на явяване в открито съдебно заседание, 6 значимостта на защитата за интересите на представлявания.