Решение № 3420 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3420 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20241100514004 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца Е. С., чрез адв. Н., срещу решение на СРС № 16103/26.08.2024 г., постановено по гр.д. № 32866/2023 г., с което е отхвърлен предявения от ищеца иск по чл. 439 ГПК за недължимост на суми по изпълнителен лист от 17.06.2016 г. по гр.д.№ 26713/2015 г. по описа на СРС, 32 състав, за които е образувано изп.д. № 20178440400344 от ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.

В жалбата са изложени съображения, че неправилно съдът е приел, че давността е прекъсвана с молба за образуване на изпълнително дело и последваща молба за налагане на запор. Не било съобразено, че имало двегодишно бездействие от страна на взискателя и делото е трябвало да бъде прекратено. Делото е следвало да бъде прекратено и поради липса на секвестеруемо имущество на длъжника. Счита, че на 27.06.2019 г. е настъпила перемпция. Отделно счита, че налагане на запор, както и насрочване на опис и оценка на движими вещи не представлява действие, което да прекъсва срока.

Моли решението да бъде отменено, а искът отхвърлен.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Подадената въззивна жалба е допустима. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Спорният момент касае въпросът дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Отговор на същия се съдържа в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ВКС по т.д. 2/2023 г., където се посочва, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Като има предвид тези разрешения, постановени в тълкувателна практика, настоящия съд намира за неоснователни възраженията, че след настъпването на перемпцията, предприетите изпълнителни действия са незаконосъобразни и не прекъсват давността. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД. Фактическият му състав е осъществен. Погасителната давност е прекъсната и не зависи от по-късно настъпилата перемпция.

Както е разгледано и от СРС, за събиране на процесните вземания по молба на кредитора-ответник от 03.02.2017 г. било образувано изпълнително производство при ЧСИ С.Я., рег. № на КЧСИ 844 по изп. д. №344/2017. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането и му е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и др., както и да определи начина на изпълнението. Въз основа извършеното възлагане от взискателя ЧСИ е предприел действия по проучване имуществото на длъжника за откриване на доходи, парични вземания, имоти, МПС и друго имущество чрез справки и изискване на информация от НОИ, НАП, Служба по вписванията.

НА 27.06.2017 г. са наложени запори на вземания по банкови сметки при Банка ДСК ЕАД /л.110/ и при Първа инвестиционна банка АД /л. 114/. На 19.11.2021 г. / л. 172/ взискателят поискал налагане на запор на банковите сметки и сейфове на длъжниците и запор на трудовите възнаграждения, както и извършване на опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи.

На 01.02.2023 г. е наложен запор на вземанията на ищцата в качеството й на управител на „Беоулф“ ООД. На 08.02.2023 е наложена възбрана върху притежаваната от ищцата идеална част от недвижим имот – апартамент № 27 в гр. София, ж.к. ****. На 05.07.2023 г. е наложен запор върху вземанията на 2 ищцата за трудови възнаграждения.

Исканията на взискателя (в молбата за образуване на изпълнителното дело от 03.02.2017 г. за възлагане на ЧСИ на извършване на изпълнителни действия и в последващата молба от 19.11.2021 за налагане на запори и/или насрочване на опис на движими вещи) съставляват надлежно сезиране на съдебния изпълнител с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, тъй като са активност на взискателя, с която се прекъсва както срока по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, така и давността за вземанията с оглед указанията по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

В цитираното ТР се посочва, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана изрично е сред действията с такъв ефект. Дали съответното изпълнително действие е довело до пълно или частично събиране на вземането, респ. дали имуществото, към което е насочено изпълнението е несеквестируемо, не са поставено като изискване за реализиране на прекъсването на давността, поради което и възраженията на въззивника в обратен смисъл не се споделят от настоящия съд, както правилно е приел и СРС.

С оглед всичко гореизложено настоящия съд намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна. Такива са претендирани за юрисконсултско възнаграждение, като предвид фактическата и правна сложност по делото, както и ниската процесуална ангажираност на страната, съдът намира, че справедлив размер е този от 50 евро.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС № 16103/26.08.2024 г., постановено по гр.д. № 32866/2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. П. С. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. **** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 50 евро, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4