Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260028 от 17.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 356/2019
Вид
Решение № 260028
Подписан
17.02.2021
Състав
НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, РАДКА ДИМОВА ЧОЛАКОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 183, ал.1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 216, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 292, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за защита на конкуренцията

Р Е Ш Е Н И Е № 260028

В ИМЕТО

НА НАРОДА гр.

ПЛОВДИВ 17. 02. 2021 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 22. 01. 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 356 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е започнало по повод подадена от „А.Т.“ ЕООД, *** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 812/2016 г. по описа на ПОС решение, в диспозитива на което е посочено, че се отхвърлят като недоказани и неоснователни предявени от „А.Т.“ ЕООД, *** против „К.Ф.1“ ООД /сегашно наименование Х.Р.“ ЕООД/, *** искове с правно основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД и чл. 88 от ЗЗД за заплащане на следните суми:

- 30 000 лв. частичен иск от общата сума в размер на 177 901 лв. по Договор за туристически услуги №21,

- 1000 лв. частичен иск от 10 051, 70 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата по т. 1, считано от 12.05.2016 г. до датата на исковата молба,

-

26000 лв. частичен иск от обща искова претенция от 176 350 евро на основание клауза viii от общи условия на Договор за туристически услуги № 21 от 15.07.2015 г.,

-

26 000 лв. частичен иск от обща искова претенция от 161 280 евро на основание клауза III от общи условия на Договор за туристически услуги № 21 от 15.07.2015 г., както и

- за прогласяване нищожността на Споразумение за прекратяване на Договор за туристически услуги № 21/ 15. 07. 2015 г. от 25. 03. 2016 г. и

„А.Т.“

ЕООД, *** е осъдено да заплати на „К.Ф.1“ ООД /със сегашно наименование Х.Р.“ ЕООД/, *** сумата от 13 076 лв. направени деловодни разноски.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На

09.12.2016 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „А.Т.“ ЕООД, *** против „К.Ф.1“ ООД, /със сегашно наименование Х.Р.“ ЕООД/ *** искова молба. Във връзка с изложените в нея обстоятелства и искания по инициатива на съда с молба от 17.01.2017 г./стр.423/ ищецът е направили допълнителни уточнения, които са възприети от ПОС . Уточнения на ИМ са правени и в рамките на производството пред ПАС с молба от 16.07.2019 г./стр. 213 от делото на ПАС/ и в съдебното заседание по настоящето дело проведено на 02.10.2019 г.

В обстоятелствената част на ИМ се прави подробно проследяване на фактическата обстановка довела до подаването й и е направена правна обосновка на предявените с нея множество искове.

Изложените фактически, правни изводи, исканията към съда касаещи множеството предявени искове, а и начина на съединяването им са уточнявани, допълвани и изяснявани с уточненията, за които стана реч по- горе.

Така на първо место от страна на ищеца се говори за сключен между ответника и „Б.Т.“ ООД на 15.07.2015 г. договор за туристически услуги с № 21. С него ответното дружество в качеството си на хотелиер и собственик на хотел „Р.“, к.к. „С.Б.“ поел задължението да настанява туристи изпратени от „Б.Т.“ за летния туристически сезон на 2016 г. и по - точно в периода 01.06.2016 г.- 30.09.2016 г. Посочено е, че този договор е сключен при приложението на Общите условия на „Б.Т.“, които били разписани лично от управителя на дружеството изпълнител.

По повод на този договор от страна на ищеца е посочено, че „Б.Т.“ действало като „агент“ и за сметка на туроператора „А.“ ООД/А.., Ч.Р., П.*Д, вписан под № **/22.04.1998 г. В подкрепа на това твърдение се сочи, че всички туристи изпращани от Ч. били с ваучери или договори на изпращача/ч.я туроператор/. Именно в изпълнение на ангажиментите към чешкото дружество в ОУ на „Б.Т.“ била включена клаузата за ексклузивни права за ч.я и словашкия пазар. В подкрепа на горното се сочи и че хотелиерът преди подписване, а и по време на изпълнение на договора бил информиран, че „Б.Т.“ действа като агент /довереник/ на трето лице - туроператора А. ООД, Ч..

Сочи се, че за споменатия по- горе летен сезон плащанията към „Б.Т.“ постъпвали на траншове от британското дружество „О.“ ООД съответно на 23.09.20215 г., 16.02.2016 г. и 16.03.3016 г., като всички вземания на същото произтичащи от плащанията били прехвърлени на чешкото, за което „Б.Т.“ бил уведомен.

За плащанията от „О.“ ООД в уточнителната молба пред ПОС се твърди, че били правени по нареждане на чешкото дружество, а причината за последното била представеният с исковата молба договор от 05.01.2010 г. за туроператорски услуги сключен между чешкото дружество и „Б.Т.“. Сочи се, че и британското дружество имало такъв договор с „Б.Т.“, но много често същото извършвало и плащания към това последно дружество по договора му с чешкото дружество. Те се квалифицират от ищеца като такива за захранване на сметката на българското дружество за изпълнение на възложените му задължения като агент на ч.я туроператор с оглед на това, че българското дружество не разполагало със собствени средства за покР.не на задълженията по договорите, които сключвало в качеството му на агент на А.

ООД, Ч..

В молбата от януари 2017 г. ищецът сочи, че не е в течение на отношения между британското и чешкото дружество, но все пак твърди, че счетоводно и правно плащанията правени от британското дружество към „Б.Т.“ водели до възникване на кредитни отношения. За уреждането им британското дружество представяло уведомление за прехвърляне на вземанията си по него на чешкото. Така кредитните отношения с английското дружество се погасявали и възниквали нови към чешкото, но това било без значение за „Б.Т.“.

Това дружество след получаване на паричните преводи по описани по- горе начин извършило авансови преводи към ответника/хотела/ на 02. 10. 2015 г. /29 337, 45 лв./, 16.02.2016 г. /90 000 лв./, 24.02.2026 г. / 22 608, 87 лв./ и на 16.03.3016 г./ 94 630 лв./.

Сочи се, че на 25.03.2016 г. „Б.Т.“ прехвърлило правата за настаняване по договора от 15.07.2015 г. на ищеца по настоящето дело „А.Т.“ ЕООД, *** с подписването на споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по договора за туристически услуги с № 21 от 15.07.2015 г. По повод на това на 29.03.3026 г. „Б.Т.“ изпратил на „К.Ф.1“ уведомление по чл. 99 от ЗЗД относно прехвърлянето на правата и встъпването в задълженията.

Сочи се, че на 11.04.2016 г. в счетоводството на „Б.Т.“ било получено по ел. поща изходящо от ответника кредитно известие за платената до момента сума по договора от 15.07.2015 г. При запитване за основанието за издаването му било посочено, че е направено с оглед Споразумение от 25.03.2016 г. сключено между „Б.Т.“ представлявано от управителя му П.С.и ответното дружество. Същото било изпратено за сведения по ел. поща.

След получаване на това копие от споразумението „Б.Т.“ и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***уведомили ответника, че за тях то е антидатирано и нищожно. Изхождайки от това си становище те с писма от 10.05.2016 г. и с е-мейл от 11.05.2016 г. уведомили хотела за направени резервации по договора за туристически услуги от 15.07.2015 г. В тези писма се сочело, че този договор бил за гарантирана заетост, че местата били продадени от ч.я туроператор и имало направени резервации в Ч. и С..

В тази връзка приобретателят на правата и задълженията по договора от 15.07.2015 г. /„А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***/ изразил готовност за плащане на последните дължими вноски, но ответникът отказал комуникация по този въпрос.

Сочи се, че на 12.05.2016 г. представител на „А.Т.“

ЕООД, ЕИК ***изпратил до представител на хотела /В.А./ по ел. поща искане за приемане на експедиция за подготовка на ления туристически сезон, но същата отказала.

След това всички туристи с резервации за хотел „Р.“ били пренастанени в хотели от същата или по- висока категория съгласно ЗТ и ЗЗП.

На база описаната фактическа обстановка е направен извод, че ответникът позовавайки се на нищожно и антидатирано споразумение от 25.03.3016 г. е отказал изпълнение на задълженията по договор за туристически услуги с № 21 от 15.07.2015 г. Това е довело до виновно неизпълнение на клаузи по договора от 15.07.2015 г. въпреки предложеното от страна на ищеца като правоприемник на „Б.Т.“ ООД изпълнение на своите задължения. То от своя страна причинило вреди, които подлежали на репариране.

Посочено е, че управителят на ответното дружество бил наясно с това, че „Б.Т.“ е агент на ч.я туроператор, че е постигната договорка за прехвърляне на правата на „Б.Т.“ към „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, както и че във връзка с договора от 15.07.2016 г. вече има направени множество резервации от ч.я туроператор.

Относно знанието се твърди, че на управителя на ответника било известно и съществуването на споразумението за предоставяне на туристически услуги между „Б.Т.“ и А. ООД, съгласно което българското дружество действа на територията на страната като агент на ч.я туроператор, т.е. извършва само агентска дейност за сметка на чешкото дружество, което действало на територията на Ч., С. и Б..

Знанието за направени резервации се свързва и с характера на договора от 15.07.2015 г. В тази връзка се твърди, че по него всеки платен аванс предполага предплащането на гарантиран леглови контингент и направа на резервации за същия. По тази причина се изразява недоумение как при плащане на 16.03.2016 г. на поредна авансова вноска и при следваща дължима такава чак на 15.05.2016 г. на дата 25.03.2016 г. е подписано споразумение за прекратяване.

Сочи се, че то е подписано два месеца преди летния сезон, което позволявало на хотела да продаде повторно легловата си база. Съдържало и договорка за неустойка/обезщетение/ в прекомерни размери при условие, че в самият договор от 15.07.2015 г. уговорки в тази насока липсвали.

Във връзка с така изложеното в исковата молба се говори и за сключването на дата 30. 09.2016 г. на два договора за прехвърляне на вземания /цесия/, по които дружеството ищец е ЦЕСИОНЕР.

С единия

„А.“ ООД/А.., Ч.Р. прехвърляло вземанията си породени от недобросъвестното поведение на ответника описано по- горе на дружеството ищец.

С другия пък „Б.Т.“ прехвърляло на ищцовото дружество всички свои вземания произтичащи от описаното до тук недобросъвестно поведение на ответнка.

Посочено е, че тези два договора легитимирали ищеца да предяви исковите предмет на процесната искова молба.

По повод на същата в уточнителната молба до ПОС се сочи, че преустановяване действието на договора от 15.07.2015 г. не е настъпило по силата на нищожното споразумение от 25.03.2015 г., а в последствие с оглед виновното неизпълнение от ответника и е станало факт най-късно с предявяване на исковата молба. В тази връзка се твърди, че няма пречка ищецът в качеството си на частен правоприемник да прави изявления за разваляне на този договор.

По повод на нищожността на споразумението от 25.03.2015 г. е казано, че с исковата молба се претендира прогласяване на същата по няколко причини.

1.

Претендира се прогласяване на нищожността му поради противоречие с добрите нрави.

В тази връзка се сочи, че това противоречие е факт от обстоятелството, че лицата подписали споразумението се съгласяват да не се изпълняват задълженията по договора за в бъдеще, а не с оглед наличието на забавено такова до сключването му.

То според ищеца е налице и от факта, че довереникът по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, който действа за сметка на своя доверител се е споразумял с третото лице, с което е договаряло в изпълнение на поръчката да прекратят постигнатите договорености с мотив, че не е налице възможност за изпълнение на договора за в бъдеще и то при знание, че това не отговаря на истината.

Такова според ищеца е налице и от обстоятелството, че в случая не е предоставена на доверителя информация за предприетите от довереника действия с оглед договореностите в договора между тях от 05.01.2010 г., а и с подписване на споразумението е извършено значително отклоняване от дадената на „Б.Т.“ поръчка. Със същото не само се е постигнало споразумение за прекратяване на договор, по който правата възниквали не в патримониума на едно от споразумяващите се лица, а в този на други такива, но и било поети нови и при това прекомерни задължения за „Б.Т.“.