Определение № 1572 от 27.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1572 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501477 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 и адрес на управление: гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против разпореждане от 05.05.2023 г., инкорпорирано в заповед № 2957/05.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и сл. ГПК, издадена по ч. гр. № 6117/2023 г., Районен съд – Пловдив, I брачен състав, с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. В. К. с ЕГН: **********, за сумата от 341,63 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г. дължима по Договор за кредит № 2249902 г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, заплатени от „Ай Тръст” ЕООД като поръчител по договор за поръчителство, като вземането по договора е прехвърлено от „Ай Тръст” ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение 1 от 23.08.2021 г. към договор за продажба на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото в представения по делото договор липсват неравноправни клаузи.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на PC Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за 1 обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима. По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират въз основа на договор за кредит, сключен между „Кредисимо” ЕАД и длъжник - физическо лице, имащ характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. В заявлението са изложени и обстоятелства сумите по договора да са заплатени от „Ай Тръст” ЕООД като поръчител и в последствие вземанията на последния да са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение 1 от 23.08.2021 г. към договор за продажба на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г.

Според настоящия съдебен състав е налице обоснована вероятност договорът за кредит да е изцяло недействителен. Със заявлението е представен препис от договор за кредит, който е без положени подписи от двете страни по него. Касае се за договор за потребителски кредит по чл.3 от ЗПК, а в чл.10, ал.1 ЗПК като изискване за сключването му е предвидена специална форма - писмена форма, на хартиен или друг траен носител по дефиницята на §1 т.10 от ДР на ЗПК /най-често електронен документ на електронен носител/. В посочените две форми по ясен и разбираем начин се описват всички елементи на договора с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Независимо от формата обаче, било писмена, или електронна, ЗПК в чл.11, ал.1, т.27 изисква положени подписи на страните, които могат да са в зависимост от двете форми или физическ, или електронни подписи. Ето защо по силата чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК подписи на страните са изисквана от закона форма за действителност на договора за потребителски кредит и при липсата на такива подписи договорът се явява нищожен по правилото на чл.26, ал.2 от ЗЗД.

На следващо място, заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с поръчителя „Ай Тръст” ЕООД договор за цесия. Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия/ какъвто е настоящия / на общо основание трябва да бъдат представени 2 и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл.

99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

Посочените документи следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Ето защо липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.

Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Подадената частна жалба е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 и адрес на управление: гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против разпореждане от 05.05.2023 г., инкорпорирано в заповед № 2957/05.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и сл. ГПК, издадена по ч. гр. № 6117/2023 г., Районен съд – Пловдив, I брачен състав, с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. В. К. с ЕГН: **********, за сумата от 341,63 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г. дължима по Договор за кредит № 2249902 г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, заплатени от „Ай Тръст” ЕООД като поръчител по договор за поръчителство, като вземането по договора е прехвърлено от „Ай Тръст” ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение 1 от 23.08.2021 г. към договор за продажба на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3