Определение № 1804 от 10.06.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2378/2024
- Вид
- Определение № 1804
- Подписан
- 10.06.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Елеонора Чаначева, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1804 гр. София, 10.06.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:
Васил Христакиев
Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002902378 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на „СЕТАТЕХ“ ЕООД, гр. София, вх.№ 8758/13.05.2025г., за допълване на постановеното по делото определение №1191/15.04.2025г.
С подадения чрез адв.Д. Д. писмен отговор насрещната страна, Столична община, оспорва молбата и моли да бъде оставена без разглеждане.
Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Молбата с правно основание чл.250 ГПК е подадена в законния срок и изхожда от надлежна страна.
С определение № 1191/15.04.2025г. по т.д. № 2378 по описа на ВКС за 2024 г. не е допуснато касационно обжалване на решението по възз.т.№ 330/2024г. на САС.
Молителят поддържа, че в определението по чл.288 ГПК липсва произнасяне относно довода му за недопустимост на възивното решение в частта с която е отменено първоинстанционното за присъждане в негова полза на разноски в размер на 5561.98лв., тъй като те са присъдени по иск, който не е предмет на въззивнатата жалба на насрещната страна, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД 1 за сумата 40 933.50лв.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/. За допълване на решението е меродавна изразената воля на съда в диспозитива, а не формираната в мотивите. Последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение, не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива. В този смисъл е трайно установената съдебна практика: решение № 95 от 11.04.2011г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009г., I г. о., решение № 60 от 09.03.2018г. на ВКС по гр. д. № 113/2017г., I г.о., решение № 137 от 29.05.2013г. на ВКС по гр. д. № 197/2012г., IV г.о., решение № 263 от 12.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 359/2011г., I г.о.
Посоченото се отнася и за производството по чл. 288 ГПК, каквото е това, в което е постановено определението, чието допълване се иска. В това производство касационният съд се произнася по наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като определението по чл.288 ГПК представлява окончателен съдебен акт. То не е оттегляемо по смисъла на чл. 253 ГПК, за да могат да бъдат преразгледани предпоставките за допускане на обжалване. Не би могло да се постигне друг резултат в касационното производство и по реда на допълването по реда на чл.
250 ГПК.
Самостоятелно основание за неоснователност на молбата за допълване е, че действащата процесуална уредба не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на решението/ в сл. въззивното решение/ в частта за разноските, когато не се обжалва самият съдебен акт/за разлика от отменения ГПК – чл. 70/. С отпадане на възможността за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските остава уреден само един процесуален ред за 2 защита– производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, което е единственото средство за промяна/изменение или допълване/ на решението в частта с разноските и изчерпва всякакви други възможни защити за коригиране на решението в частта с разноските. В случая, доколкото такова искане се съдържа в касационната жалба, компетентен да се произнесе по него е въззивният съд.
Ето защо молбата за допълване на постановеното по делото определение се оставя без уважение.
Мотивиран от това, съставът на I т.о.:
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на „СЕТАТЕХ“ ЕООД, гр. София, вх.№ 8758/13.05.2025г., за допълване на определение №1191/15.04.2025г. по т.д. № 2378 по описа на ВКС за 2024г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3