Решение № 73 от 03.06.2019, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 263/2018
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 03.06.2019
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- ИВАНКА ГЕОРГИЕВА ИЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.123 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.80 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 267, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.3 б."а" · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И
Е
№.73../ 03.06.2019 г. гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
При участието на секретаря Величка Новакова,като разгледа докладваното от съдията търговско дело №263 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и втора – производство по търговски спорове,чл.365 и сл.от ГПК.Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.И.С., ЕГН **********,*** ,Л.М.С., Я.М.С. и Т.М.С.,от които Л. и Я. С.и участват в производството като малолетни чрез тяхна майка и законен представител М.С.,а непълнолетната Т.М.С. участва лично и със съгласието на майка си М.С.,тъй като в хода на производството по делото ,на 16.09.2018г.е навършила 14 години.
Ищците са предявили против ответника „Застрахователна компания Лев Инс" АД („ЗК Лев Иис" АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх № 51 Д,представлявано от М.С.М. и П.В.Д. субективно съединени искови претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди заради смъртта на своя наследодател в размер на 150000,00лв.за всяка една от тях с правно основание - чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и заплащане на законната лихва ,считано от датата на смъртта на наследодателя до окончателното изплащане на сумата –иск с правно основание чл. 86, aл.1 ЗЗД.
Твърди се от ищците,че на 13.10.2015 г., около 07:45 часа, на главен път 1-8, МПС марка „М.", модел „1846 Актрос", с per. № PA 4949 ВВ, управлявано от Ф.С.Г. се движи попътно зад велосипед, управляван от М.А.С..При преминаването си покрай велосипедиста,поради движение с несъобразена скорост,с оглед конкретните пътни условия,водачът на товарния автомобил не успява да намали или да спре,като в района на км.205+800 блъска велосипедиста.Вследствие на пътното произшествие тежко е пострадал М.А.С..
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №414/17.10.2015г.,по описа на ОД на МВР-Пазарджик.По случая е образувано наказателно производство,което е приключило със Споразумение по НОХД №493/2016 г.,по описа на PC - Пазарджик-одобрено и влязло в сила.Съгласно него, водачът на МПС марка „М.", модел „1846 Актрос", с per. № PA 4949 ВВ -Ф.С.Г. се е признал за виновен за процесното ПТП, при което е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
След пътния инцидент М.С.е получил множество тежки травми по цялото тяло и е откаран от екип на Спешна медицинска помощ в „МБАЛ - Пазарджик" АД, където е приет в Реанимационно отделение на болницата, в тежко общо състояние - слабо контактен,неадекватен,интубиран,с учестено дишане,общо отслабено вдясно и липсващо дишане в лявата белодробна област,ниско артериално налягане и компенсаторно повишен пулс.
След множеството проведени изследвания и прегледи,лекарският екип установил, че вследствие на пътния инцидент, пострадалото лице е получило следните телесни увреди:травматичен шок;политравма;контузия на главата,гръдния кош и корема;разкъсно-контузна рана на челната област и отделяне на част от скалпа на главата; контузия на белия дроб с двустранен хидро и пневмоторакс; счупване от 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то,
6-то и 7-мо ребра вляво; счупване на 4-то и 5-то ребра вдясно; счупване на телата на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени с разместване на телата им,с увреда на гръбначния мозък;спукване на далака;разкъсване на капсулата на левия бъбрек и мезентериума на тънкото черво.
По спешност раната на челото и скалпа е била хирургично обработена. Извършени били и още интервенции: „двустранна торакоцентеза, спленектомия на разкъсания далак, шев на капсулата на левия бъбрек и мезентериума на тънкото черво".След подобрение на общото състояние на пострадалия, под пълна анестезия е извършена торакоцентеза /плеврална пункция/ и лапаротомия /оперативно отваряне на коремната кухина/. След отваряне на коремната кухина е извършена стенектомия, като по хирургичен път е отстранен далакът /слезката/ на пострадалия.След извършените оперативни намеси, М.С.временно е изпаднал в кома.
На 28.10.2015г.по повод счупените прешлени,е била извършена костна операция „декомпресия“ на гръбначно-мозъчния канал,хемипамииектомия, отстраняване на костен фрагмент притискащ гръбначния канал и е поставена метална стабилизация на счупените 4 - ти и 5- ти гръдни прешлени,вследствие на което е настъпила долна параплегия.След стабилизиране на състоянието,на 02.11.2015г. М.С.бил приведен в Неврохирургичното отделение на болницата във връзка с гръбначната травма.
В периода от 02.11.2015г.-09.11.2015г.пострадалият е провел терапия в Неврохирургичното отделение на „МБАЛ
- Пазарджик" АД,по повод счупването на телата на 4 - ти и 5 - ти гръден прешлен.Последствията за здравословното състояние на пострадалия са установени като силно изразен вертебрален синдром с „Глобус", изкривяване на гръбнака,с долна параппегия и невъзможност за контрол на тазовите резервоари.
Впоследствие,на 10.11.2015г.пострадалият е провел физиотерапевтично и рехабилитационно лечение в
Отделение „Физиолечение и рехабилитация" при
„МБАЛ - Пазарджик" АД.М.С.постъпил при условията на постелен режим, невъзможна походка,пасивно положение в леглото,с нарушен координационен синдром,с долна параплегия,с оток и трофични изменения-повече вляво и декубитална рана па сакралната област на таза.След провеждане на рехабилитация и медикаментозно лечение,последният е изписан от болничното заведение на 17.11.2015 г.
В резултат на претърпените травми, М.С.бил инвалидизиран и трайно обездвижен.Неочаквано, на 02.02.2018 г., вследствие на дългото си залежаване и настъпилите възпалителни процеси от получените увреждания, пострадалото лице починало.
Твърди се,че отношенията между всяка една от ищците и починалия били много топли и близки,основани на привързаност,разбирателство,взаимна обич, подкрепа и уважение.Преди инцидента,М.С.е създал семейство и със съпругата му М.,имат три деца-Т. ,Я. и Л..След смъртта на пострадалия, съпругата му е изпаднала в тежка скръб и не може да преживее загубата. М.С.е бил стожерът на семейството.Съпругата и децата му до голяма степен са разчитали и зависели от него.Той се е грижел,както за общите потребности на домакинството,така и за потребностите на всеки един негов член,помагайки им,както със съвети и разяснения,така и в материален аспект.След смъртта му, целият им живот се е преобърнал.М.С. ще трябва да отгледа сама трите си деца,без подкрепата и помощта на съпруга си.Децата изпаднали в състояние на тежка скръб и не могат да преодолеят загубата на баща си,налага се да растат без бащина обич и подкрепа.Твърди се,че след смъртта на баща им децата станали затворени и неконтактни,постоянно плачели и се чувствали безпомощни.Факта ,че постоянно питат за баща си връща майка им към мъчителния спомен за случилото се.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 414/17.10.2015 г., по описа на ОД на МВР - Пазарджик, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени, вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Застрахователна компания Лев Инс" АД, със застрахователна полица № BG/22/115002088236/12.082015 п, валидна от 16.08.2015 г. до 15.08.2016 г.
На 29.03.2018г.ищците са подали молби да ЗК „Лев Инс" АД, с която е претендирано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от нея, в резултат от смъртта на М. С..Към настоящия момент няма окончателно произнасяне по претенцията и не е извършено плащане от страна на застрахователното дружество.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, всяка една от ищците сезира съда с искане да постанови решение,с което да осъди ЗК „Лев Инс"
АД да плати обезщетение на всяка една в размер на по 150 000,00лв.за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на М.А.С., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на смъртта на М.А.С. -02.02.2018 г.,до окончателното плащане на дължимата сума.Претендират и присъждане на деловодни разноски.
Представени са писмени доказателства и са формулирани доказателствени искания за назначаване на съдебно-медицинска експертиза и да бъде задължен ответника, на основание чл. 190 ГПК, да представи заверено копие на застрахователна полица № BG/22/115002088236/12.082015 г., валидна от 16.08.2015 г. до 15.08.2016 г., сключена между него и собственика на МПС марка „М.", модел „1846 Актрос", с peг. № PA 4949 ВВ.
Ответната страна в срока за отговор на исковата молба депозира такъв като исковите претенции са оспорени по основание и размер.
Оспорва се твърдението, че е налице причинна връзка между процесното ПТП, причинено виновно от Ф.С.Г., и смъртта на наследодателя на ищците. От приложените доказателства в това число и Определение на наказателен съд, с което е одобрено споразумение по НОХД № 493/16 г. на Районен съд Пазарджик е видно, че вината на Г. е за нанесени тежка телесна повреда на С.,но не и за смъртта му.Позорава се на разпоредбата на чл.300 от ГПК,че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Гражданският съд е обвързан с пределите на влязлата в сила присъда и не може да я преразглежда,нито да установява престъпно обстоятелство освен в изрично изброените случаи по ГПК,каквито в случая не се твърди,че са налице,нито е отправено такова искане.Всъщност ищците се домогват чрез гражданския съд по настоящето дело да установят наличието на извършено престъпление от Г., каквото не му е повдигано,нито е признат за виновен в извършването му от наказателен съд - престъпление по чл. 343, ал. 3, б „Б", във връзка с чл.342, ал.1 от НК, докато той е признат за виновен в извършване на друго престъпление - чл. 343, ал. 3, 6 „А", във връзка с чл.342, ал. 1 от НК.
Твърди се, че самият починал е водил две дела за обезщетение на причинените му неимуществени и имуществени вреди във връзка с процесното ПТП и същите са репарирани по тези дела – Гр.Д №15357/2015г.и Гр.Д №9723/2016г.по описа на Софийски градски съд.По тези дела страни са настоящите ищци (коституирани като наследници след настъпилата смърт на С.).
От самите представени медицински документи допълнително е видно, че няма пряка причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и смъртта на С.. Смъртта е настъпила в резултат на развила се конлуираща пневмония на белите дробове, възникнала на фона на тежко протичащ двустранен хроничен пиелонефрит с гноен пиелит и некротични промени в каликсите на бъбреците, които заболявания нямат пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Твърди се,че причина за настъпването на въпросните заболявания е продължителното залежаване на починалия,а не процесното ПТП.Твърди се, че това се дължи на неспазване от негова страна на лекарските предписания за активна рехабилитация и раздвижване.Твърди се, че на починалия не е извършване постоянна физиотерапия и рехабилитация и масажи,които са били необходими за предотвратяване на продължителното му залежаване.
Ответната страна оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендиралата сума,както и периода,през който са търпени,като твърди,че същите не са възникнали и не са търпени през твърдения период, респективно не кореспондират с претендиралите суми.
Алтернативно прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, дължащо се на нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, тъй като С. не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и същевременно не е носил светлоотразителна жилетка. При движение възможно най-близо до дясната граница на платното за движение нямаше да се стигне до ПТП-то, тъй като товарния автомобил, управляван от Г. е щял да го заобиколи.Ако С. е носил светло отразителна жилетка, то Г. е щял да го възприеме от много по-голямо разстояние и да успее да го заобиколи .
Приносът на С. за настъпване на ПТП-то ответника определя на 50 % и прави искане за намаляване на отговорността на застрахователя на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.