Решение № 283 от 04.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Сливен, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230101060 по описа за 2023 година

Предявен е иск от К. А. К. против Прокуратура на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с който се иска да й бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на обща стойност 16800 лева.

Ищцата твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 22.01.2020 г. по ДП № 1432/2019 г. по описа на РУ МВР - Сливен, пр. пр. № 3801/2019 г. по описа на РП - гр. Сливен същата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 270, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода" до шест месеца.

След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление по чл. 375 от НПК от 30.03.2020 г., материалите са внесени в Районен съд - Сливен и е образувано АНД № 470 по описа на съда за 2020 г., като с Протоколно определение от 15.06.2020 г. производството по делото е прекратено и делото е върнато на РП - Сливен.

Определението е протестирано от представителя на държавното обвинение, като с Определение № 245/13.07.2020 г. по ВЧНД № 304/2020 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, въззивната инстанция е оставила протеста без уважение и е потвърдила определението за прекратяване на делото.

Сочи, че след това е постановен обвинителен акт на 05.08.2020 г. срещу ищцата, в резултат на което е образувано НОХД № 1008/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен. В хода на наказателното дело, представителят на РП Сливен е поддържал обвинението. От началото до края на наказателното производство ищцата е твърдяла, че е невинна и не е извършила деянието, за 1 което е обвинена. По това дело са проведени единадесет съдебни заседания.

Постановена е Присъда № 260003/15.03.2022 г. по НОХД № 1008/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен, с която ищцата е призната за невиновна и е оправдана за повдигнато обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата е протестирана от РП – Сливен, като е образувано ВНОХД № 231/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С Решение № 60/20.07.2022 г. постановено по ВНОХД № 231/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, и състав е потвърдил първоинстанционната присъда по описа на СлРС. Решението е окончателно и е влязло в сила на 20.07.2022 г.

Излага аргументи, че воденото срещу нея наказателно производство се е отразило негативно върху живота й, както и на психиката и здравословното й състояние. След привличането й като обвиняема станала затворена, започнала да избягва контакти с близките и приятелите си и изградила бариера между себе си и околния свят. Предвид притежаваното икономическо образование и намерението й да се реализира като служител във финансова или банкова институция, същата била силно разтревожена за бъдещето си, с оглед повдигнатото й обвинение. Също така в този период се изострили и отношенията в семейството й, станала нервна, раздразнителена и избухлива.

По тази причина се затворила в себе си и се уединявала, за да не причинява стрес и на семейството си.

Поведението и се отразило негативно и във взаимоотношенията й със съпруга й - предвид състоянието си престанала да желае сексуални контакти с него, започнала да го избягва, което изострило отношенията между тях.

След постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда на 15.03.2022 г. ищцата се поуспокоила, но след протеста на Районна прокуратура - Сливен, незатихналият стрес отново се възобновил и то в още по-голяма степен и интензитет.

Твърди, че решението на Районен съд – Сливен било потвърдено от въззивната инстанция, но въпреки това натрупалия се стрес не могъл да бъде потушен веднага след това, въпреки, че била оправдана. Твърди се, че състоянието й не се подобрило и дълго време след приключване на наказателния процес ищцата изпитвала тревожност. Към настоящият момент ищцата не се е възстановила напълно физически и психически, а натрупания преживян стрес се отразил крайно негативно и върху нейното здраве.

Излага твърдения, че след привличането й като обвиняема и по време на водените срещу нея общо четири съдебни дела за един значително дълъг период от две години и половина е претърпяла множество здравословни проблеми. В резултат на стреса получила парадонтит, който й причинявал постоянни болки при хранене, поради което ищцата престанала да се храни редовно и отслабнала значително. Получения парадонтит започнал да разрушава и зъбния емайл и при извършен дентален преглед били установени множество кариеси. Даже и косата й започнала да окапва, като на места липсвали напълно коса, като опадали цели кичури, което напълно компрометирало здравето и външния вид на дамата.

2

Изтъква още, че и до настоящият момент не е възстановила напълно здравето си, което било напълно нормално до преди посочените проблеми с властите. Твърди още, че здравословното й състояние, независимо от предприетите медицински лечения, терапии и въпреки приема на множество лекарства, не е възстановено и сериозно е пострадало. В резултат на причинените й болки и страдания довели и до значителни разходи и на парични средства, като например за организиране на защита си по водените дела в общ размер на 1 800 лева, от които 550,00 лева по досъдебното производство по Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2020 г., както и 650,00 лева по НОХД № 1008/2020 г. на Районен съд - Сливен по Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г. и 600,00 лева по ВНОХД № 231/2022 г. на Окръжен съд - Сливен по Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2022 г.

Предвид изложеното, моли да се постанови решение, с което да се осъди Прокуратура на Република България да заплати сумата от 16 800 лева, представляваща обезщетение на вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 391, ал. 1 от НК, по което обвинение е оправдана с влязло в сила решение, от които неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди на стойност 1 800 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 20.07.2022 г. до окончателното им изплащане. Претендира за присъждане на направените по делото съдебни - деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от представител на Прокуратура на Република България. Направили са възражение относно нередовност на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска. Изтъква се, че в петитума на иска е посочено, че претендираната сума „представляваща обезщетение вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 391, ал. 1 от НК, по което обвинение е оправдана с влязло в сила решение". Соченото искане противоречи на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, а именно „за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което обвинение е оправдана с влязло в сила решение". Сочат , че за пълнота следва да се посочи, че има противоречие и в акта, на който се основава искането, неколкократно е посочено „влязло в сила решение", като в същото време се представя, а и се сочи „оправдателна присъда". Независимо от установеното, представителя на Районна прокуратура – Сливен изтъква, че приема, че се касае за техническа грешка и с оглед представената Присъда № 260003/15.03.2022 г., постановена НОХД № 1008/2020 г. по описа на PC - Сливен, излага аргументи по 3 отношение на оправдателната присъда за престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Изтъкват, че е предявен иск е за 16 800 лв., от които 15 000 лв.неимуществени вреди и 1 800 лв. - имуществени вреди, които ищцата К. А. К. обосновава с повдигнато срещу нея обвинение по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1 от НК, за което е била оправдана с влязъл в сила съдебен акт. Претендира се и заплащане на законната лихва върху горепосочените суми, считано от 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като се посочва правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Към исковата молба са приложени заверени копия от Присъда № 260003/15.03.2022 г. постановена НОХД № 1008/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен, Решение № 60/20.07.2022 г. постановено по ВНОХД № 231/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, Амбулаторен лист № 7853/19.11.2019 г., Амбулаторен лист № 365/23.10.2020 г., Амбулаторен лист № 85/24.01.2023 г. и договор за правна защита и съдействие от 26.06.2022 г., но не са ангажирани други доказателства за наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер. Излагат твърдения, че оспорват исковата претенция по основание и по размер. Считат иска за недоказан, тъй като не са ангажирани доказателства за твърдените обстоятелства.

Излагат аргументи, че ищцата твърди, че е претърпяла неимуществените вреди след привличането й като обвиняема за извършено престъпление по чл.

270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Посочено е, че с Постановление по чл. 375 от НПК от 30.03.2020 г., материалите са внесени във Районен съд - Сливен и е образувано АНД № 470 по описа на съда за 2020 г. С Протоколно определение от 15.06.2020 г. производството по делото е прекратено и делото е върнато на РП - Сливен. Определението е протестирано от представителя на държавното обвинение, като с Определение № 245/13.07.2020 г. по ВЧНД № 304/2020 г. по описа на Окръжен съд -Сливен, въззивната инстанция е оставила протеста без уважение и е потвърдила определението за прекратяване на делото. С последващ Обвинителен акт от 05.08.2020 г. срещу ищцата е образувано НОХД № 1008/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, като представителят на РП - Сливен е поддържал обвинението.

Акцентира се, че от началото до края на наказателното производство обвиняемата К. А. К. - Л. е била невинна за извършеното от нея деяние. С Присъда № 260003/15.03.2022 г. постановена НОХД № 1008/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен, състав на съда е признал ищцата за невиновна и я е оправдал за повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата на съда е била протестирана от РП - Сливен и по депозирания протест е образувано ВНОХД № 231/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С Решение № 60/20.07.2022 г. постановено по ВНОХД № 231/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен състав е потвърдил протестираната Присъда № 260003/15.03.2022 г. по НОХД № 1008/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен

4

В отговора се излагат аргументи, като подробно се анализират твърденията на исковата молба и се пресъздава хронологично ищцовите твърдения, изложени в молбата. Излагат се възражения именувани като такива срещу иска в т. III на отговора на исковата молба. Намира, че не са ангажирани доказателства за доказване на основателността на претенцията по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, както и за наличието на твърдяните неимуществени вреди и връзката им с обвинението за престъпление от общ характер, така също и относно размера, който се претендира.

Намира, че твърденията за наличието за претърпени неимуществени вреди свързани със социалното, здравословното и психологическото състояние на ищцата не са доказани. Сочи, че в приложените амбулаторни листи 4 на брой били издадени от общопрактикуващ лекар и нямало насочване към специалист. Конкретизира, че амбулаторния лист, издаден на 19.11.2019 г. бил издаден по време, когато все още ищцата не била привлечена в качеството на обвиняема, което не отговаря на истината, тъй като видно от приложеното досъдебно производство № 1432 по описа на РП – Сливен е видно, че писмото, което е изпратено от МВР РУ – Сливен е от дата 19.11.2019 г. отразена отляво на листа последен абзац, преди печата на РП.

Намира, че амбулаторните листи № 365/23.10.2020 г. и 85/24.01.2023 г. били издадени от лекаря по дентална медицина, като счита това за абсолютно неотносимо към заявеното в исковата молба. Счита, че в амбулаторните листи е следвало да се отразят данни, относно следните обстоятелства цитирани в отговора по следния начин: „Освен, че в същите (т.е. в амбулаторните листи) изрично е посочено, че за минали и настоящи заболявания пациентът „не съобщава“, няма никакви данни за отношение на воденото досъдебно производство към денталното здраве на ищцата.“ По тези съображения представителят на ответната страна счита, че твърдението е недоказано и е в противоречие с нормалната житейска логика, като намира, че представената медицинска документация не доказва наличието на непосредствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата и повдигнатото й обвинение.